Quran translation in bulgarian language

Chapter 1 (Sura 1)
1В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
2Хвала на Аллах - Господа на световете,
3Всемилостивия, Милосърдния,
4Владетеля на Съдния ден!
5Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.
6Насочи ни по правия път,
7пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
Chapter 2 (Sura 2)
1Алиф. Лам. Мим.
2Тази Книга -; без съмнение в нея -; е напътствие за богобоязливите,
3които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание,
4и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени.
5Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.
6За онези, които не повярваха, за тях е все едно дали си ги предупредил, или не си предупредил -; те не вярват.
7Аллах е запечатал и сърцата, и слуха им, и пред техните погледи има преграда. За тях има огромно мъчение.
8А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи.
9Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.
10Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.
11И когато им се каже: “Не рушете по земята!” -; казват: “Ние само поправяме.”
12Но именно те са рушащите. Ала не усещат.
13И когато им се каже: “Повярвайте, както хората повярваха!” -; казват: “Да вярваме ли, както глупците повярваха?” Но именно те са глупците. Ала не знаят.
14И щом срещнат онези, които повярваха, казват: “Ние повярвахме.” Но щом се уединят със сатаните си, казват: “Ние сме с вас, само им се присмиваме.”
15На тях се присмива Аллах и им дава отсрочка в тяхната престъпност да се лутат.
16Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Ала нито търговията им печели, нито са на правия път.
17Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо се озари, Аллах отнася техния светлик и ги оставя в тъмнини, да не виждат.
18Глухи, неми, слепи -; те не се завръщат.
19Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето -; в него има тъмнини и гръм, и мълния. Запушват с пръсти ушите си от гръмотевиците, с уплах пред смъртта. Аллах обгражда неверниците.
20Мълнията едва не отнема зрението им. Всякога, щом ги освети, вървят, а щом се стъмни над тях, спират. Но пожелае ли Аллах, Той би отнел и слуха, и зрението им. Аллах над всяко нещо има сила.
21О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите
22от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето -; свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете -; препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!
23А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели -; освен Аллах -; ако говорите истината!
24Но не го ли направите -; а никога не ще [го] направите -; бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.
25И благовествай онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях са Градините, сред които реки текат! Всякога, щом бъдат нахранени с плод оттам, казват: “Това е [същото], с което и преди бяхме хранени.” А ще са дарени с негово подобие. Там за тях има пречисти съпруги и там ще пребивават вечно.
26Аллах не се свени да дава пример всякакъв -; и колкото комар, и по-голям от него. Които са повярвали, знаят, че това е истината от техния Господ. А които са неверници, изричат: “Какво цели Аллах с този пример?” Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците,
27които нарушават обета пред Аллах след неговото потвърждаване и прекъсват онова, което Аллах е повелил да бъде съединено, и сеят по земята развала. Тези са губещите.
28Как отричате Аллах -; бяхте мъртви, Той ви съживи! После ще ви умъртви, после ще ви съживи, после при Него ще бъдете върнати.
29Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае.
30И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” -; рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”
31И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!”
32Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.”
33Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?”
34И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.
35И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!”
36А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: “Напуснете -; врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.”
37И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния.
38Казахме: “Напуснете оттук всички! И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят.
39А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.”
40О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и имайте страх от Мен един!
41И вярвайте в това, което низпослах, за да потвърди наличното у вас! И не бъдете първите неверници към него, и не продавайте на никаква цена Моите знамения, и бойте се от Мен един!
42И не смесвайте истината с лъжата, и не скривайте истината, когато [я] знаете!
43И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покланяйте с покланящите се!
44Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?
45И искайте помощта [на Аллах] с търпение и молитва! Тя наистина е трудна, ала не и за смирените,
46които се надяват, че ще срещнат своя Господ и че при Него ще се върнат.
47О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че бях ви предпочел измежду народите!
48И бойте се от Деня, в който ни една душа не ще замени друга в нищо и не ще се приеме от нея застъпничество, и не ще се вземе от нея откуп, и никому не ще се помогне.
49И [спомнете си] когато ви избавихме от хората на Фараона. Те ви причиняваха най-лошото мъчение, като избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. Това бе велико изпитание за вас от вашия Господ.
50...И когато разделихме за вас морето на две и ви избавихме, и издавихме хората на Фараона пред очите ви,
51и когато определихме за Муса четиридесет нощи, после вие подир него приехте телеца, ставайки угнетители,
52после ви простихме, за да сте признателни!
53И когато дадохме на Муса Писанието и Разграничението, за да се напътите!
54И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой, ти угнети себе си, като прие телеца. Покайте се пред своя Създател и убийте [злите сред] вас! Това е за ваше добро пред Създателя ви. Той ще приеме вашето покаяние. Наистина е Той Приемащия покаянието, Милосърдния.”
55И когато изрекохте: “О, Муса, не ще ти повярваме, докато не видим Аллах наяве”, мълнията ви порази, както гледахте.
56После ви възкресихме след вашата смърт, за да сте признателни!
57И ви заслонихме с облака, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха, а себе си угнетиха.
58И когато рекохме: “Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се, и кажете: “Опрощение!”. Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните.”
59Ала угнетителите подмениха словото, което им бе казано, с друго. И изсипахме над угнетителите напаст от небето, защото бяха нечестивци.
60И когато Муса помоли за вода за своя народ, рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” И дванадесет извора избликнаха от него. Вече всички хора знаеха своето място за пиене. “Яжте и пийте от препитанието на Аллах! И не сейте развала по земята, рушейки!”
61И когато рекохте: “О, Муса, не ще изтърпим на една и съща храна. Позови своя Господ заради нас, да ни даде от онова, което земята ражда -; от нейните треви и краставици, и жито, и леща, и лук.” Каза: “Нима ще замените по-доброто с по-лошо? Слезте към някой град и ще намерите онова, което търсите!” И бяха белязани с унижението и бедността, и си навлякоха гнева на Аллах. То бе, защото не повярваха в знаменията на Аллах и убиваха пророците несправедливо. То бе, защото се противяха и престъпваха.
62Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
63И когато приехме вашия обет, и въздигнахме над вас Планината [ви рекохме]: “Хванете здраво това, което ви дадохме, и помнете какво има в него, за да се побоите!”
64После се отвърнахте и ако не бе над вас щедростта на Аллах и Неговата милост, щяхте да сте от губещите.
65И узнахте онези от вас, които престъпиха в Съботата, и им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!”
66Сторихме го за назидание по тяхно време и след тях, и за поука на богобоязливите.
67И когато Муса рече на своя народ: “Аллах ви повелява да заколите крава.” -; рекоха: “На присмех ли ни взимаш?” Рече: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!”
68Рекоха: “Позови ни твоя Господ, да ни разкрие каква да бъде тя!” Рече: “Казва да е крава -; нито стара, нито юница, а по средата на това. И направете, каквото ви се повелява!”
69Рекоха: “Позови ни твоя Господ, да ни разкрие какъв да бъде цветът й!” Рече: “Казва да е крава съвсем жълта на цвят, за радост на очите.”
70Рекоха: “Позови ни твоя Господ, да ни разкрие каква да бъде -; за нас кравите си приличат. И ако Аллах желае, ще сме напътени.”
71Рече: “Казва да не бъде впрягана крава -; нито да обръща земята, нито да напоява посева, здрава, без петна по нея.” Рекоха: “Сега ти посочи истината.” И я заклаха, но без малко да не го направят.
72И когато убихте един човек, спорехте за това. Но Аллах разкрива, каквото спотайвате.
73И рекохме: “Ударете го с част от нея [и той ще се съживи]!” Така Аллах съживява мъртъвците и ви показва Своите знамения, за да проумеете!
74После сърцата ви закоравяха и са като камъни, дори по-корави. Да! И сред камъните има такива, от които бликват реки, и сред тях някои се разцепват и излиза оттам вода; а някои от тях падат в уплах пред Аллах. Но Аллах не подминава вашите дела.
75Нима копнеете да ви повярват, щом част от тях слушаха Словото на Аллах, после го преиначаваха, знаейки, след като го бяха проумели?
76И щом срещнеха вярващите, казваха: “Ние повярвахме.” А щом се уединяха един с друг, казваха: “Нима ще им разправите онова, което Аллах ви е разкрил, че да ви оспорват с него пред вашия Господ?” Нима не проумявате?
77Нима не знаят, че Аллах знае и каквото спотайват, и каквото разгласяват?
78Някои от тях са неграмотни, не познават Писанието, а само измислици. Ала те само предполагат.
79Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: “Това е от Аллах.” -; за да го продадат на нищожна цена! Горко им заради онова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха!
80И казват: “Не ще ни докосне Огънят освен само в броени дни.” Кажи: “Нима сте взели обет от Аллах? Аллах никога не нарушава Своя обет. Или говорите за Аллах, каквото не знаете?”
81Да, който придобива злина и грехът му го обгражда -; тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
82А които вярват и вършат праведни дела, тези са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно.
83И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” -; после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте.
84И приехме от вас обет: “Не проливате [един на друг] кръвта си и не се прогонвате [взаимно] от домовете си!”. После, засвидетелствайки, вие потвърдихте това.
85После се избивахте и прогонвахте от домовете им някои от вас, като си помагахте против тях с грях и вражда. И дойдеха ли при вас като пленници, ги откупвахте. А ви бе възбранено да ги прогонвате. Нима вярвате в част от Писанието, а в друга не вярвате? За онези от вас, които вършат това, няма друго възмездие освен позор в земния живот, а в Деня на възкресението ще бъдат подложени на най-суровото мъчение. Аллах не подминава вашите дела.
86Тези са, които избраха земния живот вместо отвъдния. И мъчението им не ще бъде облекчено, и не ще им се помогне.
87И дадохме на Муса Писанието, и подир него изпратихме един след друг пратениците, и дадохме на Иса, сина на Мариам, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. Нима не ви обземаше надменност всеки път, щом пратеник ви донасяше онова, което душите ви не желаят? И някои отрекохте, а други убивате.
88И казаха: “Сърцата ни са под ключ.” Да, Аллах ги е проклел заради тяхното неверие. Те малко вярват.
89И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях -; а още отпреди бяха молили за помощ срещу неверниците, -; и щом при тях дойде онова, което [вече] знаеха, не повярваха в него. Проклятието на Аллах е над неверниците.
90Колко лошо е онова, за което продадоха душите си -; да не вярват в низпосланото от Аллах, поради завист, че Аллах низпослава от Своята благодат комуто пожелае измежду Своите раби. И заслужиха гняв върху гняв. За неверниците има унизително мъчение.
91И когато им се каза: “Повярвайте в онова, което Аллах низпосла!” -; рекоха: “Вярваме в низпосланото нам.” И не вярват в онова, което е след него, а то е истината, потвърждаваща онова, което е у тях. Кажи: “А защо преди убивахте пророците на Аллах, ако сте вярващи?”
92И Муса ви донесе ясните знаци, а после приехте телеца, ставайки угнетители.
93И когато приехме вашия обет, и въздигнахме над вас Планината [ви рекохме]: “Хванете здраво това, което ви дадохме, и послушайте!” Рекоха: “Чухме и се възпротивихме.” И в тяхното неверие сърцата им бяха пропити с телеца. Кажи: “Колко лошо е онова, което вашата вяра ви повелява, ако сте вярващи!”
94Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, възжелайте смъртта, ако говорите истината!”
95А не ще я възжелаят никога, заради онова, което ръцете им са сторили преди. Аллах знае угнетителите.
96Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора, [дори] повече от съдружаващите. Всеки от тях желае да би векувал хиляда години. Ала няма той да се отдалечи от мъчението, дори да векува. Аллах съзира техните дела.
97Кажи: “Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.
98Който е враг на Аллах и на Неговите ангели, и на Неговите пратеници, и на Джибрил, и на Микал -; Аллах е враг на неверниците.
99Вече ти низпослахме ясни знамения. В тях не вярват само нечестивците.
100Нали всякога, щом се договаряха с договор, някои от тях го отхвърляха! Дори повечето от тях не вярват.
101И щом при тях дойде Пратеника на Аллах, за да потвърди наличното у тях, едни от дарените с Писанието хвърлиха зад гърба си Книгата на Аллах, сякаш не знаят.
102И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха -; учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!
103А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.
104О, вярващи, не казвайте: “Зачети ни!”, а казвайте: “Пожали ни!” и послушайте! За неверниците има болезнено мъчение.
105Нито онези от хората на Писанието, които не повярваха, нито съдружаващите желаеха на вас да бъде низпослано благо от вашия Господ. Но Аллах определя за Своята милост когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.
106Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах над всяко нещо има сила?
107Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител?
108Или искате да питате вашия Пратеник, както бе питан и Муса преди? А който подменя вярата с неверие, той се е отклонил от правия път.
109Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах над всяко нещо има сила.
110И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и каквото и благо да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. Аллах съзира вашите дела.
111И рекоха [хората на Писанието]: “В Рая ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”
112Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен, ще има наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
113И рекоха юдеите: “Християните не се основават на нищо.” И християните рекоха: “Юдеите не се основават на нищо.” А четат Писанието. Така и незнаещите изричат подобни думи. Аллах ще отсъди помежду им в Деня на възкресението за онова, по което са в разногласие.
114И кой е по-голям угнетител от онзи, който в храмовете на Аллах възбранява да се споменава Неговото име и се стреми да ги разруши? На тези не подобава да влизат там, освен със страх. За тях в земния живот има позор, за тях в отвъдния има огромно мъчение.
115На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
116И рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Да, Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички се покоряват на Него.
117Първосъздателя на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!”. И то става.
118И рекоха незнаещите: “Аллах не ще ли ни продума, или да ни се яви знамение?” Така и онези преди тях изричаха подобни думи. Сърцата им си приличат. Вече обяснихме знаменията на хора убедени.
119Изпращаме те с истината Ние като благовестител и предупредител. И не ще бъдеш питан за обитателите на Ада.
120И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната вяра. Кажи: “Напътствието на Аллах е напътствие.” И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще те защити от Аллах и не ще те избави.
121Тези, на които дадохме Писанието, го четат с правдиво четене. Те вярват в него. А които не вярват в него -; тези са губещите.
122О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че бях ви предпочел измежду народите!
123И бойте се от Деня, в който ни една душа не ще замени друга в нищо и не ще се приеме от нея откуп, и не ще й бъде от полза ничие застъпничество, и не ще им се помогне!
124И когато Господът на Ибрахим го изпита със слова, той ги изпълни. Рече: “Правя те водител на хората.” Каза: “А от моето потомство?” Рече: “Не получават Моя обет угнетителите.”
125И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!” И заръчахме на Ибрахим и Исмаил: “Почистете Моя Дом за тези, които обхождат, пребивават и се кланят, свеждайки чела до земята в суджуд!”
126И когато Ибрахим рече: “Господи мой, стори го защитен град и храни с плодовете неговите жители -; онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!”, Той рече: “А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!”
127И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [рекоха]: “Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.
128Господи, направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство -; общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.
129Господи, проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”
130А кой друг се отвръщаше от вярата на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Него [Ибрахим] Ние избрахме в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците.
131Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” -; той рече: “Отдадох се на Господа на световете.”
132И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: “О, мои синове, Аллах избра вашата религия -; умирайте само отдадени!”
133Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб и той рече на своите синове: “На какво ще служите след мен?” Рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак -; на Единствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени.”
134Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили.
135И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.”
136Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
137И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте, щяха да се напътят. Но ако са се отметнали, те са в раздор и Аллах ще ти е достатъчен срещу тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
138Баграта на Аллах! А кой е по-хубав от Аллах по багра? Само на Него служим.
139Кажи: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашият Господ, и вашият Господ? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него сме предани.”
140Или ще кажете, че Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му] бяха юдеи или християни? Кажи: “Вие ли знаете повече, или Аллах?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който е скрил у себе си свидетелство от Аллах? Аллах не подминава вашите дела.
141Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили.
142Ще кажат глупците от хората: “Какво ги отклони от досегашната им посока за молитва?” Кажи: “На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. Той води когото желае към правия път.”
143И така ви сторихме общност по средата -; за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. И сторихме твоята досегашна посока за молитва само за да разграничим последвалите Пратеника от онези, които се обръщат на пети. [Смяната] наистина е трудност, но не и за онези, които Аллах е напътил. А Аллах не би погубил вярата ви. Аллах към хората е състрадателен, милосърден.
144Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммад] към небето. Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господ. Аллах не подминава техните дела.
145И каквото и знамение да донесеш на дарените с Писанието, те не ще последват твоята посока за молитви, а и ти не ще последваш тяхната посока. И едните от тях не ще последват посоката за молитви на другите. А ако последваш страстите им след онова, което си получил от знанието, тогава ти си от угнетителите.
146Онези, на които дарихме Писанието, го знаят, както знаят синовете си. Но едни от тях скриват истината, знаейки.
147Истината е от твоя Господ и не бъди от съмняващите се!
148Всеки има посока, накъдето се обръща. Надпреварвайте се в добрините! Където и да сте, Аллах всички ви ще събере. Аллах над всяко нещо има сила.
149Откъдето и да тръгнеш, обръщай лице към Свещената джамия! Това е истината от твоя Господ. Аллах не подминава вашите дела.
150Откъдето и да тръгнеш, обръщай лице към Свещената джамия, и където и да бъдете, обръщайте лица към нея, за да нямат хората довод срещу вас, освен онези от тях, които угнетяват, и да изпълня Своята благодат към вас, за да бъдете напътени! Затова не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен!
151Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства, и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели.
152И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!
153О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите.
154И не наричайте “мъртви” убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! Но вие не усещате.
155И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите,
156които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.”
157Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.
158Ас-Сафа и ал-Маруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение хадж или поклонение умра, той не върши грях, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля -; Аллах е въздаващ, всезнаещ.
159Онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и напътствието, след като ги разяснихме на хората в Писанието, тях Аллах проклина и проклинащите ги проклинат,
160освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият. От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.
161А онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички ангели и хора
162вечно ще са в него. Мъчението им не ще бъде облекчено и не ще им се даде отсрочка.
163Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.
164В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци -; наистина има знамения за хора проумяващи.
165А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението...
166Тогава, щом видят мъчението, онези, които са били следвани, ще се отрекат от онези, които са ги следвали, и ще се прекъснат връзките между тях.
167А онези, които са ги следвали, ще кажат: “Ако има за нас връщане, ще се отречем от тях, както и те се отрекоха от нас.” Така Аллах ще им покаже техните деяния като горести за тях и не ще излязат от Огъня.
168О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено и приятно! И не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг.
169Той ви повелява само злина и поквара, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.
170И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” -; казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?
171Неверниците приличат на човек, ревящ към нещо, което чува само крясък и зов. Глухи, неми, слепи -; те не проумяват.
172О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!
173Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
174Скриващите онова, което Аллах е низпослал от Писанието, и продаващите го на нищожна цена, ще поглъщат в своя стомах само Огъня. И не ще им проговори Аллах в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и за тях има болезнено мъчение.
175Те са, които купиха заблудата вместо напътствието и мъчението -; вместо опрощението. И колко настойчиви са пред Огъня!
176Така е, защото Аллах низпосла Писанието с истината. А които спорят относно Писанието, те са в дълбок раздор.
177Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.
178О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите, свободен -; за свободен и роб -; за роб, и жена -; за жена. А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Господ. А който след това престъпи, за него има болезнено наказание.
179За вас във възмездието има живот, о, разумни хора, за да се побоите!
180Предписано ви е, когато смъртта надвисне над някого от вас, ако той остави благо, да го завещае на двамата родители и на близките според обичая. Това е дълг за богобоязливите.
181А който подмени [завещанието], след като го е чул, грехът е само над онези, които са го подменили. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
182А който се опасява от грешка или грях на завещател, и помирява [наследниците], за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
183О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите
184в определени дни. А който от вас е болен или на път -; да се издължи в други дни. А за които не могат -; откуп: да нахранят човек в нужда. А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.
185Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път -; да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.
186И когато Моите раби те питат за Мен -; Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!
187Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях. Аллах знае, че сте измамили самите себе си, но е приел вашето покаяние и ви е извинил. А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, когато пребивавате в джамиите! Това са границите на Аллах, не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят!
188И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки!
189Питат те за новолунието. Кажи: “То сочи определено време за хората и за поклонението хадж.” Праведността не е да идвате в домовете отзад, а праведността е у онзи, който се бои от Аллах. Влизайте в домовете през вратите им! И бойте се от Аллах, за да сполучите!
190И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
191И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.
192А престанат ли -; Аллах е опрощаващ, милосърден.
193И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!
194Месец на забрана -; срещу месец на забрана! И за [нарушаване на] забраните - възмездие. А който ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с богобоязливите!
195И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.
196И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! А който от вас е болен или има страдание по главата, тогава -; да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте в безопасност, онзи, който използва поклонението умра и за поклонение хадж, [да даде] жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, та пълни десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!
197Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!
198И не е грях за вас да търсите благодат от вашия Господ. И когато се плиснете надолу по Арафат, споменавайте Аллах при Свещената планина! И Го споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това от заблудените!
199После се плиснете надолу, откъдето хората се плисват, и молете Аллах за прошка! Наистина Аллах е опрощаващ, милосърден.
200И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно! А някои от хората казват: “Господи, въздай ни в земния живот!” Няма дял за тях в отвъдния.
201А някои от тях казват: “Господи, въздай ни добрина в земния живот и добрина -; в отвъдния! И опази ни от мъчението на Огъня!”
202За тях има дял от онова, което са придобили. Аллах бързо прави равносметка.
203И споменавайте Аллах в преброените дни! А който избърза с два дни, не е грях за него, и който се забави, не е грях за него -; за онзи, който е богобоязлив. И бойте се от Аллах, и знайте, че при Него ще бъдете събрани!
204Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в земния живот и призовават Аллах за свидетел на онова, което е в сърцата им. Но те са най-свирепи в разпрата.
205И когато такъв се обърне, той тича по земята, за да сее по нея развала и да погуби насажденията и приплода. А Аллах не обича развалата.
206И когато му се каже: “Бой се от Аллах!”, го обзема гордост от греха. Стига му Адът и колко лоша постеля е той!
207Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. А Аллах е състрадателен към рабите.
208О, вярващи, встъпете всички в покорството и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг.
209И ако се подхлъзнете, след като сте получили ясните знаци, знайте, че Аллах е всемогъщ, премъдър!
210Нима очакват само Аллах и ангелите да дойдат при тях в сенките на облаците? А делото е отсъдено и при Аллах ще бъдат върнати делата.
211Попитай синовете на Исраил колко ясни знамения им дадохме! А който подмени благодатта на Аллах, след като е дошла при него, наистина Аллах е суров в наказанието.
212Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те се присмиват на вярващите. Но които са богобоязливи, ще бъдат над тях в Деня на възкресението. Аллах безмерно въздава комуто пожелае.
213Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците -; благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. А поради злобата помежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена, след като ясните знаци бяха дошли при тях. И поведе Аллах вярващите към онова от истината, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води когото пожелае към правия път.
214Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото, което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беда и горест, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казваха: “Кога ще дойде подкрепата на Аллах?” Да, подкрепата на Аллах е наблизо.
215Питат те какво да раздават. Кажи: “Каквото и добро да раздадете, нека е за родителите и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя]. Каквото и добро да сторите, Аллах го знае.
216Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.
217Питат те за Свещения месец, за битка през него. Кажи: “Тежка битка е тогава, но възпирането от пътя на Аллах, неверието в Него и в Свещената джамия, и пропъждането на обитателите й оттам е по-тежко пред Аллах, и да се заблуждава е по-тежко, отколкото да се убива.” И не ще престанат да се сражават с вас, докато не ви отвърнат от вашата религия, ако могат. А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
218Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден.
219Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” И питат какво да раздават. Кажи: “Излишъка.” Така Аллах ви обяснява знаменията, за да размислите
220за земния и за отвъдния живот. И питат за сираците. Кажи: “Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” И ако съжителствате с тях, те са ваши братя. Аллах различава кой носи вреда и кой носи добро. И пожелае ли Аллах, ще ви затрудни. Аллах е всемогъщ, премъдър.
221И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато не повярват! Вярваща робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила. И не встъпвайте в брак със съдружаващи мъже, докато не повярват! Вярващ роб е по-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил. Съдружаващите зоват към Ада, а Аллах зове към Рая и опрощението с Негово позволение. И обяснява Той знаменията Си на хората, за да се поучат.
222И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.
223Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете! И благовествай вярващите!
224И не правете клетвите си в името на Аллах пречка да сте праведни, да се боите и да помирявате хората! Аллах е всечуващ, всезнаещ.
225Аллах не ви придиря за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е опрощаващ, всеблаг.
226Онези, които се закълнат да не бъдат с жените си -; да изчакат четири месеца. А върнат ли се -; Аллах е опрощаващ, милосърден.
227А решат ли да се разведат -; Аллах е всечуващ, всезнаещ.
228А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил в утробите им, ако вярват в Аллах и в Сетния ден. Тогава техните мъже, ако искат помирение, имат най-голямото право да си ги възвърнат. И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър.
229Разводът е два пъти -; [после] или задръжте [жените] с добро, или -; пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали, освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте! А които нарушават границите на Аллах -; те са угнетителите.
230А ако се разведе с нея [за трети път], тя не му е позволена после, преди да встъпи в брак с друг мъж, и ако й даде развод и той, не е прегрешение за двамата да се съберат, ако мислят, че ще спазят границите на Аллах. Това са границите на Аллах. Той ги обяснява на хора, които разбират.
231А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока [на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо! И не ги задържайте с насилие, престъпвайки! А който направи това, угнетява себе си. И не се отнасяйте с насмешка към знаменията на Аллах, и споменавайте благодатта на Аллах към вас, и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае!
232А ако се разведете с жените и те са изпълнили своя срок, да не им се пречи да встъпят в брак със своите съпрузи, ако се споразумеят помежду си съгласно обичая! С това се наставлява онзи от вас, който вярва в Аллах и в Сетния ден. Това за вас е най-добродетелното и най-чистото. Аллах знае, вие не знаете.
233А майките да кърмят рожбите си две пълни години, когато мъжът поиска кърменето да завърши. Онзи, чието е новороденото, е длъжен да ги храни и облича според обичая. На всяка душа се възлага само по силите й. Да не се злостори на майка заради нейната рожба, нито на онзи, чието е новороденото, заради неговата рожба, и за наследника е същото. А ако и двамата искат отбиване, при взаимно съгласие и съветване, не е прегрешение за тях. И ако искате да поверите рожбите си на кърмачки, не е прегрешение за вас, щом се отплатите, давайки според обичая. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах съзира вашите дела!
234А които от вас се поминат и оставят вдовици -; те да изчакат сами със себе си четири месеца и десет дена.  Щом изпълнят срока, няма прегрешение за вас в онова, което вършат със себе си според предписанието. Сведущ е Аллах за вашите дела.
235И не е прегрешение за вас да намекнете пред [овдовелите] жени за сгодяване или да го спотаите в душите си. Аллах знае, че ще им споменете. Ала не им обещавайте скришом, освен ако изричате само прилични думи, и не пристъпвайте към сключване на брак, докато предписаният срок не се изпълни! И знайте, че Аллах знае какво е в душите ви, и бойте се от Него, и знайте, че Аллах е опрощаващ, всеблаг!
236Не е прегрешение за вас да се разведете с жените, преди да сте ги докоснали или уговорили задължителната плата. Зарадвайте ги, богатият -; според възможностите му, и бедният -; според възможностите му, с добро! [То] е дълг за благодетелните.
237А ако сте им дали развод, преди да ги докоснете, но вече сте уговорили задължителната плата, за тях е половината от онова, което сте уговорили, освен ако те се въздържат или се въздържи онзи, в чиито ръце е сключването на брака. А да се въздържате е по-близо до богобоязливостта. И не забравяйте благоволението помежду си! Аллах съзира вашите дела.
238Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!
239И ако имате страх, спазвайте молитвата и като ходите, и като яздите! А щом сте в безопасност, споменавайте Аллах, както ви е научил на онова, което не сте знаели!
240А които от вас се поминат и оставят вдовици, да завещаят на своите съпруги да се ползват [от наследството] до една година, без да бъдат прогонвани. А ако напуснат, няма прегрешение за вас в онова, което направят със себе си според предписанието. Аллах е всемогъщ, премъдър.
241На разведените жени -; ползване според предписанието, - дълг е за богобоязливите.
242Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да проумеете.
243Нима ти не видя онези, които излязоха от домовете си с хиляди, бягайки от смъртта? Аллах им каза: “Умрете!”, а после ги съживи. Аллах е прещедър към хората, ала повечето хора са неблагодарни.
244И се сражавайте по пътя на Аллах, и знайте, че Аллах е всечуващ, всезнаещ!
245На онзи, който заема хубав заем на Аллах, Той многократно ще умножи. Аллах отнема и въздава, и при Него ще бъдете върнати.
246Нима не видя ти знатните измежду синовете на Исраил след Муса, когато рекоха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, да не се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите.
247И им рече техният пророк: “Ето, Аллах ви проводи Талут за владетел.” Казаха: “Как ще ни е владетел, когато ние сме по-достойни от него да властваме, а и не му е дадено обилно богатство!” Рече: “Аллах го избра над вас и му надбави нашироко в знанието и в снагата. Аллах дарява Своето владение комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
248И им рече техният пророк: “Знамението, че той ще стане владетел, е идването на Саркофага при вас. В него има успокоение от вашия Господ и запазени реликви, оставени от рода на Муса и рода на Харун. Носят го ангелите. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.”
249И когато Талут потегли с войските, рече: “Аллах ви изпитва с една река. Който пие от нея, той не е с мен, а с мен е онзи, който не я вкуси, също и онзи, който загребе с ръка само една шепа.” Но пиха оттам, освен малцина измежду тях. А щом я прегазиха -; той и повярвалите с него, -; рекоха: “Днес сме безсилни пред Джалут и войските му.” А онези, които се надяваха на срещата с Аллах, рекоха: “Колко малки дружини са надвивали многобройни с позволението на Аллах! Аллах е с търпеливите.”
250И щом се изправиха пред Джалут и войските му, рекоха: “Господи, излей търпение над нас и стъпките ни затвърди, и ни подкрепи срещу неверниците!”
251И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби Джалут, и Аллах му даде владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела. Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете.
252Това са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво. Наистина ти си от пратениците.
253Тези са пратениците -; на едни от тях отредихме да стоят над други; с някои Аллах говори и въздигна други по степени. И дадохме на Иса, сина на Мариам, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бе поискал, дошлите след тях нямаше да се сражават, след като получиха ясните знаци. Ала те се разделиха и някои от тях повярваха, а някои от тях не повярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се сражават. Аллах прави каквото пожелае.
254О, вярващи, раздавайте от онова, което сме ви дали за препитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество! Неверниците са угнетителите.
255Аллах! Няма друг Бог освен Него -; Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.
256Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
257Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината. А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините. Те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
258Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, [другият] рече: “Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва хората-угнетители.
259Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало под своите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.”
260И когато Ибрахим рече: “Господи мой, покажи ми как съживяваш мъртвите!” Рече: “А нима не си повярвал?” Рече: “Да, повярвах! Но за да се успокои сърцето ми.” Рече: “Вземи тогава четири птици и ги събери, после върху всяка планина положи по къс от тях, после ги позови и те ще дойдат при теб с устрем! И знай, че Аллах е всемогъщ, премъдър!”
261Хората, които раздават своите имоти по пътя на Аллах, приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас -; по сто зърна. Аллах умножава комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
262Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах и после нито натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
263Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг.
264О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над нея се изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни за онова, което са придобили. Аллах не напътва невярващите хора.
265А които изразходват своите имоти заради благоволението на Аллах и с убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм -; щом над нея се изсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове, но дори и да не се изсипе силен дъжд, и дъждец [й стига]. Аллах съзира вашите дела.
266Нима някой от вас иска да притежава градина с палми и грозде, с течащи сред тях реки, с всякакви плодове, но го сполетява старостта, а има невръстно потомство, и [градината] я сполетява вихър с огън, и я изгаря? Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да размислите.
267О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! И знайте, че Аллах е над всяка нужда, всеславен!
268Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
269Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават.
270Каквото и подаяние да раздадете, или обет да направите, Аллах го знае. А за угнетителите няма избавители.
271Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но ако скътате и тайно дадете на бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи от лошите ви постъпки. Сведущ е Аллах за вашите дела.
272Не е твой дълг [о, Мухаммад] тяхното напътване, а Аллах напътва когото пожелае. И каквото и добро да раздадете, то е за самите вас. И давайте, стремейки се единствено към Лика на Аллах! И каквото и добро да раздадете, то докрай ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.
273[Да се дарява] на бедните, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да обикалят [за препитание] по земята. Невежият ги смята за богати, поради въздържанието [им]. Ще ги познаеш по техния белег -; те не просят настойчиво от хората. И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае.
274Онези, които раздават своите имоти и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
275Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
276Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.
277Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
278О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате!
279А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се -; ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.
280А ако [длъжник] е в затруднение, да има отсрочка до облекчение! И да се смилите е най-доброто за вас, ако знаете.
281И бойте се от Деня, в който ще бъдете върнати при Аллах! После на всяка душа докрай ще се изплати онова, което е придобила. И не ще бъдат угнетени.
282О, вярващи, когато си заемате един на друг заем за определен срок, записвайте го! И нека писар да записва помежду ви справедливо! И да не отказва писар да записва, както Аллах го е научил, и нека пише той, а да му диктува онзи, който е длъжник. И да се бои от Аллах, неговия Господ, и да не намалява нищо. А ако длъжникът е глупец или немощен, или не може да диктува, нека неговият настойник да диктува справедливо. И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната, другата да й напомни. И свидетелите да не отказват, когато бъдат призовани. И да не ви дотяга да го записвате -; малък или голям -; със срока му. Пред Аллах това е най-справедливото и най-правото за свидетелство, и най-подобаващото, за да не се подозирате, освен ако е текуща търговия помежду ви. Тогава не е прегрешение за вас, ако не я записвате. И взимайте свидетели, когато се спазарявате. И да не се посяга на писар или на свидетел. А ако го сторите, за вас е нечестивост. И бойте се от Аллах! Аллах ви учи и Аллах всяко нещо знае.
283И ако сте на път и не намерите писар, нека се вземе залог. А ако взаимно си вярвате, нека онзи, който е получил доверие, да отдаде повереното му и да се бои от Аллах, неговия Господ! И не потулвайте свидетелството. А който го потули, сърцето му е грешно. Аллах знае вашите дела.
284На Аллах е онова, което е на небесата и което е на земята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него, и комуто пожелае, ще прости, и когото пожелае, ще накаже. Аллах над всяко нещо има сила.
285Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.” И рекоха: “Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.”
286Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!
Chapter 3 (Sura 3)
1Алиф. Лам. Мим.
2Аллах! Няма друг Бог освен Него -; Вечноживия, Неизменния!
3Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието
4за напътствие на хората, и низпосла Разграничението. За онези, които не вярват в знаменията на Аллах, наистина има сурово мъчение. Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение.
5Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето.
6Той е, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия.
7Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други -; неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ.” Но само разумните се поучават
8[и зоват:] “Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия.
9Господи, Ти ще събереш хората в Деня, за който няма съмнение. Аллах не нарушава обещаното.”
10Онези, които не вярват, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Те са горивото на Огъня.
11Подобно на рода на Фараона и на онези преди тях, те взеха за лъжа Нашите знамения, но Аллах ги погуби заради греховете им. Аллах е строг в наказанието.
12[О, Мухаммад] кажи на онези, които не повярват: “Ще бъдете поразени и събрани в Ада. И колко лоша постеля е той!”
13Имаше за вас знамение в две дружини, които се срещнаха -; една сражаваща се по пътя на Аллах, и друга -; невярваща. И им се видяха на око двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае. В това има поука за прозорливите.
14Разкрасена е за хората любовта към страстите -; към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах.
15Кажи: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За богобоязливите при техния Господ има градини, сред които реки текат -; там ще пребивават вечно, -; и пречисти съпруги, и благоволение от Аллах. Аллах съзира рабите,
16които казват: “Господи наш, повярвахме! Опрости греховете ни и опази ни от мъчението на Огъня!”
17[Те са] търпеливите и искрените, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.
18Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото -; Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него -; Всемогъщия, Премъдрия.
19Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах -; Аллах бързо прави равносметка.
20И ако спорят с теб, кажи: “Отдадох се всецяло на Аллах -; аз и онези, които ме последваха.” И кажи на дарените с Писанието, и на неграмотните: “Отдадохте ли се?” И ако се отдадат, вече са на правия път, а ако се отвърнат -; твой дълг е само да съобщиш. Аллах наблюдава рабите.
21Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение!
22Те са онези, чиито дела се провалят и в земния живот, и в отвъдния, и не ще има за тях избавители.
23Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Те са позовани към Писанието на Аллах, за да отсъди помежду им. После някои се отвръщат, противейки се.
24Това е, защото рекоха: “Нe ще ни засегне Огънят, освен само в броени дни.” И ги заслепи в религията им онова, което бяха съчинили.
25И как ще бъдат, щом ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила, и не ще бъдат угнетени.
26Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила.
27Ти въвеждаш нощта в деня и Ти въвеждаш деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и изваждаш мъртвото от живото, и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш .”
28Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.
29Кажи: “И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае. Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Аллах за всяко нещо има сила.”
30В Деня всяка душа ще намери доброто, което е сторила, и злото, което е сторила, и ще иска то да се отдалечи от нея. Аллах ви предупреждава за Себе си. Аллах е състрадателен към рабите.
31Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
32Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се -; Аллах не обича неверниците.
33Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран
34потомство едни от други. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
35Когато жената на Имран рече: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”
36И когато го роди, каза: “Господи, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!”
37И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария. Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: “О, Мариам, откъде имаш това?” Тя рече: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.”
38Там Закария позова своя Господ. Рече: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.”
39И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовества за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.”
40Рече: “Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Рече: “Така! Аллах прави каквото пожелае.”
41Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три дни да говориш с хората само като посочваш. И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!”
42И когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите!
43О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!”
44Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си -; кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха.
45Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].
46И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”,
47рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.
48И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието.
49И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.
50[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!
51Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.”
52И когато Иса почувства неверието у тях, рече: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици рекоха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!”
53Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!”
54И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.
55Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”
56А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.”
57А на онези, които вярват и вършат праведни дела, Той ще изплати наградите. Аллах не обича угнетителите.
58Това ти го четем [о, Мухаммад] от знаменията и от Мъдрото напомняне.
59Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.
60Истината е от твоя Господ. Не бъди от съмняващите се!
61А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи: “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”
62Това е истинната вест. Няма друг бог освен Аллах. Аллах е Всемогъщия, Премъдрия.
63А отвърнат ли се, Аллах знае сеещите развала.
64Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас -; да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”
65О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим? Тората и Евангелието бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате?
66Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Аллах знае, вие не знаете.
67Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от съдружаващите.
68Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на вярващите.
69Една група от хората на Писанието искаше, ако може, да ви заблуди. Ала заблуждават само себе си, но не усещат.
70О, хора на Писанието, защо не вярвате в знаменията на Аллах, след като сте свидетели?
71О, хора на Писанието, защо смесвате истината с лъжата и потулвате истината, знаейки?
72А една група от хората на Писанието рече: “При начеването на деня вярвайте в низпосланото на вярващите, а в края му се откажете, та дано и те се преобърнат!
73И се доверявайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
74Той отличава с милостта Си когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.
75Сред хората на Писанието има и такива, на които и съкровище да повериш, ще ти го върнат, но сред тях има и такива, на които и динар да повериш, ще ти го върнат, само ако все над тях стоиш. Това е, защото рекоха: “Нямаме вина за неграмотните.” И изричат лъжа за Аллах, знаейки.
76Но онзи, който изпълнява своя обет и е богобоязлив -; Аллах обича богобоязливите.
77Онези, които продават на нищожна цена обета към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и ще има за тях болезнено мъчение.
78А група от тях -; четейки -; си кривят езиците, за да смятате, че това е от Писанието, а то не е от Писанието, и казват: “Това е от Аллах”, а то не е от Аллах, и изричат лъжа за Аллах, знаейки.
79Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а: “Бъдете господни съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!”
80И не ще ви повели такъв да приемете за господари ангелите и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте се отдали на Аллах?
81И когато Аллах прие обета на пророците: “Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!”, рече: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Рекоха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!”
82А който след това се отметне, тези са нечестивците.
83Нима търсят друга религия освен тази на Аллах, когато на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати.
84Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
85А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
86Как ще напъти Аллах хора отрекли се, след като са повярвали и засвидетелствали, че Пратеника е истински, и при тях са дошли ясните знаци? Аллах не напътва хората-угнетители.
87Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на ангелите, и на всички хора
88в него те ще пребивават вечно. Нито ще се облекчи мъчението им, нито ще се забави,
89освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, милосърден.
90От онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените.
91От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави.
92Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.
93За синовете на Исраил бе разрешена всяка храна, освен онова, което Исраил сам си възбрани, преди да бъде низпослана Тората. Кажи: “Донесете Тората и я прочетете, ако говорите истината!”
94А който след това измисли лъжа за Аллах -; тези са угнетителите.
95Кажи: “Аллах казва истината! И следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! Той не бе от съдружаващите.”
96Първият Дом, съграден за хората, е в Бека -; благословен и за напътване на народите.
97В него има ясни знамения -; мястото на Ибрахим, -; и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома -; за онзи, който може да отиде, а който откаже -; Аллах не се нуждае от световете.
98Кажи: “О, хора на Писанието, защо не вярвате в знаменията на Аллах? -; Аллах е свидетел на делата ви.”
99Кажи: “О, хора на Писанието, защо отклонявате от пътя на Аллах онези, които са повярвали, стремейки се да изкривите пътя, а сте свидетели [на истината]? Аллах не подминава вашите дела.”
100О, вярващи, ако се покорите на група от дарените с Писанието, след като сте повярвали, те ще ви превърнат пак в неверници.
101А как не вярвате, когато ви биват четени знаменията на Аллах и сред вас е Неговият Пратеник? А който се привърже здраво към Аллах, вече е напътен по правия път.
102О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!
103И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени.
104И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.
105И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно мъчение
106в Деня, когато лица ще побелеят и лица ще почернеят. А онези, чиито лица почернеят, [ще чуят]: “Нима станахте неверници, след като повярвахте? Вкусете мъчението заради своето неверие!”
107А онези, чиито лица побелеят, те са в милостта на Аллах, в нея ще пребивават вечно.
108Тези са знаменията на Аллах, четем ти ги с истината. Аллах не иска гнет за народите.
109На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята, и при Аллах ще бъдат върнати делата.
110Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.
111Не ще ви навредят, освен с обида. А ако се сражават с вас, ще ви обърнат гръб. После няма да им се помогне.
112Белязани са те с унижението, където и да се намират, освен ако са под закрила от Аллах и под закрила от хората. И изпитаха гнева на Аллах, и ги беляза нищетата. Това е, защото отричаха знаменията на Аллах и убиваха пророците без право. Това е, защото не се подчиниха и престъпваха.
113Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност -; четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд.
114Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците.
115Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите.
116А отреклите вярата с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
117Онова, което те изразходват в земния живот, прилича на мразовит вихър, поразил и погубил посева на хора, угнетили себе си. И не Аллах ги е угнетил, а те сами се угнетяват.
118О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.
119Ето, вие ги обичате, а те не ви обичат. И вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Вярваме”, но щом се уединят, хапят си пръстите от яд заради вас. Кажи: “Умрете с яда си!” Аллах знае съкровеното в сърцата.
120Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела.
121[Припомни, о, Мухаммад] когато ти потегли от семейството си в зори, за да настаниш вярващите по места за битката... Аллах е всечуващ, всезнаещ.
122Когато две ваши дружини тъкмо да се провалят, Аллах ги взе под покровителство. Нека на Аллах се уповават вярващите!
123Аллах вече ви помогна при Бадр, когато бяхте слаби. И бойте се от Аллах, за да сте признателни!
124Когато каза на вярващите: “Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Господ с три хиляди низпослани ангели?”
125Да, ако сте търпеливи и богобоязливи, и [съдружаващите] изникнат в ярост пред вас -; тогава ще ви подкрепи вашият Господ с пет хиляди белязани ангели.
126Аллах стори това за вас да бъде само радостна вест и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия,
127за да откъсне една част от неверниците или да ги разгроми, за да се върнат покрусени.
128От теб нищо не зависи -; Той или ще приеме покаянието им, или ще ги накаже, защото са угнетители.
129На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Когото пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже. Аллах е опрощаващ, милосърден.
130О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!
131И бойте се от Огъня, подготвен за неверниците!
132И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!
133И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите,
134които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните, -
135и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, -; а кой освен Аллах опрощава греховете? -; и не упорстват в своите деяния, знаейки, -
136на такива наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!
137Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!
138Това е пояснение за хората и напътствие, и наставление за богобоязливите.
139И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!
140Ако вас засегна рана, то такава рана засегна и [другия] народ. Тези дни ги редуваме сред хората, за да узнае Аллах кои са повярвали и за да вземе от вас жертващи се [за вярата] -; Аллах не обича угнетителите,
141и за да пречисти Аллах повярвалите, и да съкруши неверниците.
142Или смятахте да влезете в Рая, без Аллах да е изпитал кои от вас се борят и без да е изпитал търпеливите?
143И възжелахте смъртта [в битка], преди да я срещнете. Но вече я видяхте с очите си.
144Мухаммад е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните.
145Никой не умира иначе освен с позволението на Аллах в предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем на признателните.
146И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите.
147Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!”
148И въздаде им Аллах наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния. Аллах обича благодетелните.
149О, вярващи, ако се покорите на неверниците, те ще ви тласкат назад [към неверието] и ще се върнете губещи.
150Да, Аллах е вашият Покровител и Той е Най-добрият помощник.
151Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, на което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите!
152Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с Неговото позволение, додето се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта [на Пратеника], и се възпротивихте, след като Той ви показа онова, което обичате. Някои от вас искат земния живот, а някои от вас искат отвъдния. После Той ви отклони от тях, за да ви изпита и вече ви извини. Аллах е владетел на благодат за вярващите.
153[Спомнете си,] когато побягнахте нагоре и не се извръщахте към никого, а зад вас Пратеника ви зовеше. И ви въздаде Той печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за вашите дела.
154После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]: “Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”
155Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете множества [при Ухуд], тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг.
156О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха на своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.”, за да огорчи Аллах сърцата им. Аллах съживява и умъртвява. Аллах съзира вашите дела.
157И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат.
158И ако умрете или ви убият, при Аллах ще бъдете събрани.
159По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.
160Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? На Аллах да се уповават вярващите!
161И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил. После  на всяка душа ще се изплати, каквото е придобила. И не ще бъдат угнетени.
162Нима онзи, който следва благоволението на Аллах, е като онзи, който е изпитал гнева на Аллах и мястото му е Адът? Колко лоша е тази участ!
163При Аллах те са на степени. Аллах съзира техните дела.
164Аллах облагодетелства вярващите, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, въпреки че преди бяха в явна заблуда.
165Нима когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бадр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” Аллах за всяко нещо има сила.
166Онова, което ви порази в деня, когато двете множества се срещнаха, е с позволението на Аллах и за да отличи Той вярващите,
167и за да отличи кои лицемерят. И им се рече: “Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Рекоха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. Аллах най-добре знае какво таят.
168На онези, които рекоха на своите братя, когато си седяха вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи: “Тогава отблъснете смъртта от себе си, ако говорите истината!”
169И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Господ те се препитават,
170ликуващи за онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за онези, които [ще ги последват, но] все още не са ги настигнали, че няма страх за тях и не ще скърбят.
171Радват се на обилие и благодат от Аллах. Не погубва Аллах наградата на вярващите,
172онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като бяха ранени. За онези от тях, които благодетелстваха и се бояха, има огромна награда.
173За онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”
174И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.
175Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи!
176И да не те наскърбяват онези, които се надпреварват в неверието! Те с нищо не ще навредят на Аллах. Аллах иска да не им отреди дял в отвъдния живот. За тях има огромно мъчение.
177Онези, които купиха неверието вместо вярата, с нищо не ще навредят на Аллах. За тях има болезнено мъчение.
178Неверниците да не смятат, че като удължаваме живота им, това е добро за душите им. Удължаваме им го само за да увеличат греха си. За тях има унизително мъчение.
179Аллах не ще остави вярващите в положението, в което сте, докато не отдели лошия от добрия. Аллах не ще ви разкрие неведомото, но Аллах избира от Своите пратеници когото пожелае. Вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! И ако вярвате и се боите, за вас има огромна награда.
180И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята. Сведущ е Аллах за вашите дела.
181Аллах чу словата на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и как избиваха пророците без право. И ще кажем: “Вкусете мъчителното горене!”
182То е заради онова, което сторихте преди със своите ръце. Аллах не е угнетител на рабите Си.
183На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” Кажи: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и онова, което казахте. Защо тогава ги убихте, ако говорите истината?”
184И ако теб [о, Мухаммад] взеха за лъжец, то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и писанията, и сияйната Книга.
185Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.
186Наистина ще бъдете изпитани и в имотите, и в душите ви, и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас и от съдружаващите. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, това е от решаващите дела.
187И когато Аллах взе обета от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. Колко лошо е онова, което купуват!
188Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да ги хвалят за онова, което не са сторили, не смятай, че те са избегнали мъчението! За тях има болезнено мъчение.
189На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах над всяко нещо има сила.
190В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните,
191които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!
192Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.
193Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!
194И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.”
195А техният Господ им отвърна: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена -; вие сте един от друг -; а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат -; награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда.
196Да не те мами оживлението на неверниците по земята
197кратко наслаждение, после мястото им е Адът. Колко лоша постеля е той!
198Ала за онези, които се боят от своя Господ, са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно -; прием от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците.
199Някои от хората на Писанието вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. Аллах бързо прави равносметка.
200О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!
Chapter 4 (Sura 4)
1О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.
2И давайте на сираците имотите им, и не подменяйте доброто с лошо, и не поглъщайте имотите им към вашите имоти! Това е голямо прегрешение.
3А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате -; две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи -; с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.
4И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!
5И не давайте на несъзнаващите своите имоти, които Аллах е сторил опора за вас, но ги хранете от тях и ги обличайте, и им говорете благи думи!
6И изпитвайте сираците, докато станат за брак, и щом забележите у тях зрелост, предайте им техните имоти и не ги изяждайте разточително и припряно, да не би да порастат. И който [настойник] е богат, нека се въздържа, а който е беден, нека яде с приличие [от наследството на сираците]. И когато им предавате имотите, вземете свидетели пред тях. Достатъчен е Аллах да потърси сметка.
7За мъжете има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките, и за жените има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките -; малко или много -; предписан дял.
8И когато на подялбата присъстват близки и сираци, и нуждаещи се, дайте им от него и им говорете благи думи!
9И да се плашат те [от несправедливост], както биха се страхували, ако оставят след себе си невръстни потомци! И да се боят от Аллах, и да говорят уместни думи!
10Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.
11Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Предписание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър.
12За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили след завещание, завещано от тях, или дълг. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили след завещание, завещано от вас, или дълг. А ако мъж или жена биват наследени и нямат родители и деца, и имат брат или сестра, за всеки един от тях е шестината. А ако са повече от това, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.
13Тези са границите на Аллах. А който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е великото спасение.
14А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително мъчение за него.
15А срещу онези от жените ви, които извършат прелюбодеяние, вземете четирима измежду вас за свидетели. А засвидетелстват ли, дръжте жените в домовете, докато смъртта ги прибере или Аллах им стори път.
16И на двамата от вас, които го извършат, причинете страдания! А ако се разкаят и поправят, оставете ги! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.
17Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър.
18И не е покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” -; нито за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение.
19О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.
20А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?
21И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?
22И не встъпвайте в брак с жените, за които са се женили бащите ви, освен което е било [преди Исляма]. Това е непристойност, гнусота и злочест път.
23Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, при които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли -; не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е опрощаващ, милосърден.
24[Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър.
25Този от вас, който не може да се разпростре да встъпи в брак със свободни вярващи жени, тогава -; с някои от вашите вярващи момичета, които десниците ви владеят. Аллах най-добре знае вашата вяра. Вие сте един от друг. Встъпвайте в брак с тях с позволението на техните господари и им дайте задължителната плата с добро. Да са целомъдрени, а не развратници, нито такива, които си взимат приятели. Ако извършат прелюбодеяние, след като се омъжат, за тях е половината от наказанието, което е за свободните жени. Това е за онзи от вас, който се страхува от грях. А да търпите е най-доброто за вас. Аллах е опрощаващ, милосърден.
26Аллах иска да ви разясни и да ви насочи по пътищата на онези, които бяха преди вас, и да приеме покаянието ви. Аллах е всезнаещ, премъдър.
27Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези, които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят.
28Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб.
29О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.
30А който върши това с престъпване и несправедливост, ще го изгаряме в Огъня. Това е лесно за Аллах.
31Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител.
32И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата благодат! Аллах всяко нещо знае.
33На всеки сторихме наследници за онова, което са оставили двамата родители и най-близките. А на онези, с които се обвързаха вашите клетви, въздайте дела им! Аллах на всяко нещо е свидетел.
34Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик.
35А ако ви е страх от раздор между двамата, пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако искат сдобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е всезнаещ, сведущ.
36И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите -; добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца,
37които се скъпят и повеляват скъперничество на хората, и скриват онова, което Аллах им е дал от Своята благодат, -; приготвихме Ние за неверниците унизително мъчение,
38и онези, които раздават своите имоти на показ пред хората и не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден; и онзи, на когото сатаната е приятел. Колко лош приятел е той!
39И каква загуба те биха имали, ако повярваха в Аллах и в Сетния ден, и раздаваха от онова, което Аллах им е дал за препитание? Аллах добре ги знае.
40Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда.
41И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммад] да свидетелстваш за тях?
42В Деня тогава онези, които не повярваха и не се подчиниха на Пратеника, ще поискат да се изравнят със земята. И не ще потулят от Аллах и една случка.
43О, вярващи, не пристъпвайте към молитвата, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите; нито омърсени -; освен ако сте пътници, -; докато не се окъпете! И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте лицата и ръцете си. Аллах е извиняващ, опрощаващ.
44Не видя ли ти, че дарените с дял от Писанието купуват заблудата и искат да се заблудите по пътя?
45Аллах най-добре знае враговете ви. Достатъчен е Аллах за покровител и достатъчен е Аллах за избавител.
46Някои от юдеите променят местата на думите и казват: “Чухме и не се подчинихме!” и “Чуй, глух да си!”, и: “Зачети ни!”, като кривят език и хулят религията. А ако кажеха: “Чухме и се покорихме!” и “Чуй”, и “Погледни ни!”, щеше да е по-добре за тях и по-право. Но Аллах ги прокле за тяхното неверие и не вярват освен малцина.
47О, дарени с Писанието, повярвайте в онова, което низпослахме, за да потвърдим наличното у вас, преди ликове да изтрием и образа в тил да обърнем, или да ги прокълнем, както проклехме хората на Съботата. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.
48Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.
49Не видя ли ти онези, които изкарват себе си за най-чистите? Не, Аллах пречиства когото пожелае и не ще бъдат угнетени дори колкото с влакънце от фурма.
50Виж как измислят лъжа за Аллах! Това стига за явен грях.
51Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Вярват в магията и в сатаната, и казват на неверниците: “Тези са по-напътени от вярващите.”
52Тези са, които Аллах е проклел. А за онзи, когото Аллах прокълне, ти не ще намериш закрилник.
53Нима притежават дял от властта! Тогава те не ще дадат на хората и браздица от костилка на фурма.
54Или завиждат на хората за онова, което Аллах им дари от Своята благодат? Ние дарихме вече рода на Ибрахим с Писанието и с мъдростта, и им дарихме огромна власт.
55Някои от тях повярваха в него, а други се отвърнаха. Достатъчни са пламъците на Ада.
56Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, премъдър.
57А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще въведем в Градините, сред които реки текат и там ще пребивават вечно и завинаги. Ще имат там пречисти съпруги. И ще ги настаним под дебела сянка.
58Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всезрящ.
59О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход.
60Не видя ли ти онези, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Искат да се съдят при тирана, а им бе повелено да го отхвърлят. Сатаната иска да ги въведе в дълбока заблуда.
61И когато им се каже: “Елате при онова, което Аллах низпосла, и при Пратеника!”, виждаш лицемерите напълно да се отвръщат от теб.
62А как ще бъдат, щом ги сполети беда заради онова, което ръцете им са сторили отнапред? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.”
63Това са онези, за които Аллах знае какво имат в сърцата. Бъди въздържан с тях и ги поучавай, и им говори с красноречиви думи!
64Всеки пратеник изпращахме само да му се покоряват с позволението на Аллах. И ако те, когато угнетяваха себе си, дойдеха при теб [о, Мухаммад] и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че Аллах е приемащ покаянието, милосърден.
65Но не -; кълна се в твоя Господ! -; те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.
66И ако им предпишехме: “Убийте себе си!” или “Излезте от домовете си!”, не биха го сторили освен малцина от тях. А ако направеха това, за което са наставлявани, то щеше да е най-доброто за тях и най-силно да ги укрепи.
67Тогава щяхме да им дарим от Нас огромна награда
68и да ги насочим по правия път.
69Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е дарил: пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!
70Такава е благодатта от Аллах. Достатъчно Аллах знае.
71О, вярващи, бъдете предпазливи и настъпвайте на отреди или настъпвайте вкупом!
72Сред вас все някой изостава и щом ви сполети беда, казва: “Аллах ме дари с благодат, защото не бях с тях.”
73А щом ви достигне обилие от Аллах, той все казва, сякаш не е имало между вас приятелство: “Ех, и аз да бях с тях, та да спечеля огромна печалба!”
74И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем огромна награда.
75И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Господи наш, изведи ни от това селище, обитателите на което са угнетители! И стани наш покровител, и стани наш избавител!”
76Вярващите се сражават по пътя на Аллах, а неверниците се сражават по пътя на идолите. Сражавайте се с приятелите на сатаните! Слабо е коварството на сатаната!
77Не видя ли ти онези, на които бе казано: “Възпирайте ръцете си [от сражение] и извършвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” А когато им бе предписано сражение, ето че част от тях се уплаши от хората, колкото се плаши от Аллах, и дори повече. И рекоха: “Господи наш, защо ни предписа сражение? Защо не ни отсрочи за кратко време?” Кажи: “Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за богобоязливите. И не ще бъдете угнетени дори с влакънце от фурма.”
78Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммад]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?
79Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел.
80Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител.
81И казват: “Покоряваме се!”, а отделят ли се от теб, група от тях крои нощем противното на онова, което говори. Но Аллах записва какво кроят нощем. Бъди въздържан с тях и на Аллах се уповавай! Достатъчен е Аллах за довереник.
82Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.
83И щом дойде при тях известие за спокойствие или за страх, разгласяват го. А ако бяха го отнесли до Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят. И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, щяхте да последвате сатаната, освен малцина.
84И сражавай се [о, Мухаммад] по пътя на Аллах! Отговорен си единствено за себе си. И подбуждай вярващите! Дано Аллах възпре мощта на неверниците! Аллах е най-силен по мощ и най-силен по наказание.
85Който се застъпва за добро дело, ще има дял от него, а който се застъпва за лошо дело, ще има бреме от него. Аллах за всяко нещо въздава.
86И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка.
87Аллах -; няма друг бог освен Него! Ще ви събере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по-правдив в словото си от Аллах?
88Какво ви е, та спрямо лицемерите сте две групи? Низвергна ги Аллах заради онова, което са придобили. Нима искате да напътите онзи, когото Аллах е оставил в заблуда? А когото Аллах остави в заблуда, ти не ще намериш път за него.
89Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите -; и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник
90освен добралите се до народ, с който имате договор; или дошлите при вас със свити сърца, че са се сражавали срещу вас или че ще се сражават срещу своя народ. И ако Аллах бе пожелал, щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас. А отдръпнат ли се, без да се сражават, и ви предложат мир, Аллах не ще ви отвори път против тях.
91Ще откриете и други, които искат и с вас да са в безопасност, и със своя народ -; в безопасност. Всякога, щом биваха връщани към изкушението, биваха низвергвани в него. И ако не се отдръпнат и не ви предложат мир, и не удържат ръцете си, хващайте и ги убивайте, където ги заварите! Дадохме ви явен довод срещу тези.
92И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка. А онзи, който убие вярващ по погрешка -; да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят. А ако [убитият] е вярващ от враждебен вам народ -; да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас -; да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност -; да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.
93А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.
94О, вярващи, когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”, стремейки се към мимолетното на земния живот. При Аллах има обилни богатства. Такива бяхте преди, но Аллах ви облагодетелства. Изяснявайте си! Сведущ е Аллах за вашите дела.
95Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите -; с огромна награда:
96със степени от Него и с опрощение, и милост. Аллах е опрощаващ, милосърден.
97Когато ангелите приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат: “В какво положение бяхте?” Ще рекат: “Бяхме безсилни на земята.” Ще рекат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите из нея?” На тези мястото им е Адът -; и колко лоша участ е той,
98освен за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират път.
99Тези Аллах може и да извини. Аллах е извиняващ, опрощаващ.
100А който се пресели по пътя на Аллах, ще открие на земята много приют и обилие. А който напусне дома си, преселвайки се заради Аллах и Неговия Пратеник, и после го настигне смъртта, при Аллах му е отредена наградата. Аллах е опрощаващ, милосърден.
101А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата, ако се страхувате, че ще ви навредят онези, които не са повярвали. Неверниците са ваш явен враг.
102И когато си сред вярващите и им водиш молитвата, нека с теб стои група и да вземат своите оръжия. И щом се поклонят в суджуд, част от тях да застанат зад вас. После нека дойде друга група, която още не се е молила, и да извърши молитвата с теб, и да бъде предпазлива, и да вземе оръжията си. Онези, които не повярваха, желаят да нехаете за своите оръжия и вещи, та да се нахвърлят срещу вас отведнъж. И не е прегрешение за вас, ако дъжд ви напакости или сте болни, да положите оръжията си, но бъдете предпазливи. Аллах приготви за неверниците унизително мъчение.
103И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок! А когато сте вън от опасност, отслужвайте молитвата в цялост! За вярващите молитвата е предписание в определено време.
104И не показвайте слабост в издирването на [вражески] народ! Ако ви боли -; и тях ги боли, както и вас е боляло, но вие се надявате на Аллах за онова, за което те не се надяват. Аллах е всезнаещ, премъдър.
105Ние ти низпослахме Книгата с истината, за да отсъдиш между хората с онова, което Аллах ти показа. И не се препирай заради изменниците!
106И моли прошка от Аллах! Аллах е опрощаващ, милосърден.
107И недей да спориш за онези, които изменят на себе си! Аллах не обича никой изменник, грешник.
108Прикриват се от хората, но от Аллах не се прикриват. Той е с тях, когато нощем замислят думи, от които е недоволен. Аллах обхваща техните дела.
109Ето, вие спорехте заради тях в земния живот, но кой ще спори с Аллах заради тях в Деня на възкресението? Или кой ще им бъде покровител?
110Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден.
111И който придобие грях, той го придобива само в свой ущърб. Аллах е всезнаещ, премъдър.
112И който придобие вина или грях, сетне набеди за това невинен, той се е нагърбил с клевета и явен грях.
113И ако не бе благодатта на Аллах, и Неговата милост към теб, група от тях щеше да те заблуди. Но единствено себе си заблуждават и с нищо не ще ти навредят. Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта, и те научи на онова, което не си знаел. Огромна е благодатта на Аллах към теб.
114Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда.
115А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!
116Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.
117Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само сатана-непокорник.
118Прокле го Аллах и той рече: “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби
119и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а сатаната за покровител, той ще понесе явна загуба.
120Обещава им и ги подбужда към копнежи. Ала сатаната им обещава само измамност.
121На тези мястото им е Адът и не ще намерят избавление от него.
122А които вярват и вършат праведни дела, ще ги въведем в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги -; истинно обещание от Аллах. А кой е по-верен от Аллах в словата?
123Нито е във вашите копнежи, нито е в копнежите на хората на Писанието -; който върши зло, ще му се въздаде същото и не ще си намери освен Аллах нито покровител, нито избавител.
124А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица по костилка на фурма.
125И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост и е последвал вярата на Ибрахим Правоверния? Аллах прие Ибрахим за приятел.
126На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах обхваща всяко нещо.
127И те питат да постановиш за жените. Кажи [о, Мухаммад]: “За тях ви постановява Аллах, а и четеното вам в Книгата -; за осиротелите жени, на които не давате, каквото им е предписано, желаейки да встъпите в брак с тях, и за невръстните сред децата, и да уреждате сираците със справедливост. Каквото и добро да извършите, Аллах го знае.
128И ако жена се страхува от своя съпруг, от неприязън или отдръпване, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-добро е помирението. В душата е заложено скъперничеството. И ако благодетелствате и сте богобоязливи -; сведущ е Аллах за вашите дела.
129И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга -; висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи -; Аллах е опрощаващ, милосърден.
130А ако двамата се разделят, Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие. Аллах е всеобхватен, премъдър.
131На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. И повелихме на дарените с Писанието преди вас и на вас да се боите от Аллах. А ако сте неверници -; на Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е над всяка нужда, всеславен.
132На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Достатъчен е Аллах за довереник.
133Ако пожелае, Той ще ви заличи, о, хора, и други ще доведе. Аллах има сила за това.
134Който е пожелал наградата на земния живот -; при Аллах е наградата и на земния живот, и на отвъдния. Аллах е всечуващ, всевиждащ.
135О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден -; Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] -; сведущ е Аллах за вашите дела.
136О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.
137Които повярваха, после станаха неверници, после повярваха, после пак станаха неверници, после неверието им се усили -; Аллах не ще им прости, нито ще им посочи път.
138Извести лицемерите, че за тях има болезнено мъчение
139за онези, които взимат неверниците за ближни вместо вярващите. Нима у тях търсят мощта? На Аллах е цялата мощ.
140Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници,
141които ви дебнат и ако имахте победа от Аллах, казваха: “Не бяхме ли заедно с вас?” А ако неверниците надделееха, казваха: “Не ви ли завладяхме и ви защитихме от вярващите?” Аллах ще отсъди между вас в Деня на възкресението. Аллах не ще направи за неверниците път против вярващите.
142Лицемерите се стараят да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитва, се изправят мързеливи, за показ пред хората, и малко споменават Аллах,
143непостоянни са -; ту към тези, ту към онези. А когото Аллах оставя в заблуда, ти не ще намериш път за него.
144О, вярващи, не взимайте неверници за ближни вместо вярващите! Нима искате да дадете на Аллах явен довод срещу вас?
145Лицемерите са най-ниско на дъното на Огъня и не ще намериш за тях избавител,
146освен които се разкаят и поправят, и се придържат към Аллах, и са искрени в своята религия пред Аллах. Тези са с вярващите. И ще дари Аллах вярващите с огромна награда.
147За какво Аллах да ви измъчва, ако сте признателни и вярващи? Аллах е признателен, всезнаещ.
148Аллах не обича да се прогласява за злото освен от угнетения. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
149Ако показвате добро или го прикривате, или извинявате зло -; Аллах е извиняващ, всесилен.
150Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път,
151тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение.
152На тези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници, и не отделяха никого измежду тях, Той ще им даде наградите. Аллах е опрощаващ, милосърден.
153Хората на Писанието искат да им свалиш Писание от небето. И от Муса искаха дори повече от това. И рекоха: “Покажи ни Аллах наяве!” И ги порази мълнията заради техния гнет. Сетне приеха телеца, след като ясните знаци дойдоха при тях, и Ние ги извинихме за това, и дадохме на Муса явен довод.
154И въздигнахме отгоре им Планината поради техния обет, и им рекохме: “Влезте през вратата, кланяйки се доземи!” И им рекохме: “Не престъпвайте в Съботата!” И взехме от тях твърд обет.
155Защото нарушиха своя обет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: “Сърцата ни са в броня.” -; да, Аллах ги запечата [сърцата] поради тяхното неверие и не вярват освен малцина
156и защото не повярваха и изричаха срещу Мариам огромна клевета,
157и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” -; но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.
158Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър.
159Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях.
160И поради гнета на юдеите им възбранихме разрешени за тях блага, и защото възпираха много от пътя на Аллах,
161и защото взимаха лихвата, а им бе възбранена, и изяждаха имотите на хората с измама. И за неверниците сред тях приготвихме болезнено мъчение.
162Ако утвърдените в знанието сред тях и повярвалите вярват в низпосланото на теб и в низпосланото допреди теб, и извършващите молитвата, и даващите милостинята закат, и вярващите в Аллах и в Сетния ден -; на тях ще въздадем огромна награда.
163Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Псалмите;
164пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали, -; и Аллах говори пряко на Муса,
165пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.
166Аллах свидетелства, че онова, което низпосла на теб, го низпосла със Своето знание, и ангелите свидетелстват. И достатъчен е Аллах за свидетел.
167Които не вярват и възпират от пътя на Аллах, те дълбоко се заблуждават.
168Които не вярват и угнетяват, Аллах не ще им прости и не ще им посочи път,
169освен пътя към Ада, там ще пребивават вечно и завинаги. Това за Аллах е лесно.
170О, хора, Пратеника дойде при вас с истината от вашия Господ -; и повярвайте! Това е най-доброто за вас. А ако не повярвате -; на Аллах е всичко на небесата и на земята. Аллах е всезнаещ, премъдър.
171О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.
172Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му служи и се възгордее -; Той всички ще събере при Себе Си.
173А които вярват и вършат праведни дела -; Той ще изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат. А които презират и се възгордяват -; Той ще ги накаже с болезнено мъчение. И освен Аллах, за себе си не ще намерят нито покровител, нито избавител.
174О, хора, при вас дойде довод от вашия Господ и ви низпослахме явна светлина.
175А които вярват в Аллах и се привържат към Него -; Той ще ги въведе в милост от Него и в благодат, и ще ги насочи към Себе Си по правия път.
176И те молят да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява за умрелите без деца и бащи. Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете. А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо.
Chapter 5 (Sura 5)
1О, вярващи, изпълнявайте обетите! Разрешено ви е всяко животно от добитъка освен онова, за което ви бъде прочетено, без да ви е разрешен ловът, когато сте на поклонение. Аллах отсъжда каквото поиска.
2О, вярващи, не смятайте за позволени знаците на Аллах, нито Свещения месец, нито жертвените животни, нито венците, нито устремените към Свещения дом в търсене на обилие и благоволение от техния Господ. А след освобождаването от забраните може да  ловувате. И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите! И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието.
3Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял -; освен което сте заклали още живо според предписанието -; и принесеното в жертва на каменните идоли; и да гадаете със стрелите. Това е нечестивост. Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях -; Аллах е опрощаващ, милосърден.
4Питат те какво им е разрешено. Кажи: “Разрешени са ви благата и онова, за което обучихте хищниците чрез дресировка, обучавайки ги на това, на което Аллах ви научи. Яжте от това, което хващат за вас и споменавайте над него името на Аллах! И бойте се от Аллах! Аллах бързо прави равносметка.
5Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, и целомъдрените жени от вярващите, и целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните отплати -; с целомъдрие, а не с разврат, и без да се взимат приятели. А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.”
6О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни!
7И споменавайте благодатта на Аллах към вас, и договора с Него, за който се договори Той с вас, когато рекохте: “Чухме и се покорихме.” И се бойте от Аллах! Аллах знае съкровеното в сърцата.
8О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах -; свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.
9Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и огромна награда.
10А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, те са обитателите на Ада.
11О, вярващи, помнете благодатта на Аллах към вас, когато някои хора се готвеха да посегнат с ръце на вас, а Той възпря ръцете им! И се бойте от Аллах! На Аллах да се уповават вярващите!
12Аллах прие обета от синовете на Исраил и проводихме от тях дванадесет старейшини. И рече Аллах: “Аз съм с вас. Щом отслужвате молитвата, давате милостинята закат, вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините, сред които реки текат. А който от вас след това е неверник, той се е отклонил от правия път.”
13И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните.
14И от онези, които казваха: “Ние сме християни” приехме обет, но и те забравиха част от онова, което им бе напомнено. И възбудихме помежду им вражда и ненавист до Деня на възкресението. Тогава Аллах ще ги извести какво са направили.
15О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание.
16Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път.
17Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” Кажи: “А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.
18И рекоха юдеите и християните: “Ние сме синовете на Аллах и Неговите любимци.” Кажи: “А защо ви измъчва Той заради вашите грехове? Не, вие сте само човеци от онези, които е сътворил. Прощава Той комуто пожелае и измъчва Той когото пожелае. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Към Него е завръщането.”
19О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас, като ви даде разяснения подир прекъсване след пратениците, за да не кажете: “При нас не дойде благовестител, нито предупредител.” Вече дойде при вас благовестител и предупредител. Аллах за всяко нещо има сила.
20И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой, помнете благодатта на Аллах към вас, че стори от вас пророци и ви стори владетели, и ви даде, каквото не е дал на никой от народите!
21О, народе мой, влезте в Свещената земя, която Аллах ви отреди, и не отстъпвайте назад, за да не се превърнете в губещи!”,
22рекоха: “О, Муса, на нея има народ от исполини и не ще влезем, докато не излязат оттам. А излязат ли от нея, ще влезем.”
23Двама мъже от богобоязливите, които Аллах бе дарил с благодат, рекоха: “Влезте срещу тях през вратата! И влезете ли през нея, вие сте победители. Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!”
24Рекоха: “О, Муса, никога не ще влезем в нея, докато са още там. Вървете ти и твоят Господ, и се сражавайте! А ние ще седим ето тук.”
25Рече: “Господи, имам власт само над себе си и над брат си. Отдели ни от хората-нечестивци!”
26Рече: “Под възбрана им е за четиридесет години -; те ще скитат по земята. И не скърби за хората-нечестивци!
27И им прочети вестта за двамата синове на Адам правдиво, как принесоха жертва и на единия бе приета, ала на другия не бе приета. Той рече: “Ще те убия!” [А първият] рече: “Аллах приема само от богобоязливите.
28Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господа на световете.
29Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, и ще бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.”
30И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите.
31И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите.
32Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.
33Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение,
34освен които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е опрощаващ, милосърден!
35О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете приближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!
36От неверниците -; дори да бъде тяхно всичко на земята, и още толкова отгоре, за да се откупят с него от мъчението в Деня на възкресението, -; не ще им се приеме и за тях ще има болезнено мъчение.
37Ще искат да излязат от Огъня, ала не ще излязат оттам. За тях ще има постоянно мъчение.
38А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете като наказание за онова, което са присвоили -; възмездие от Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър.
39А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му. Аллах е всеопрощаващ, милосърден.
40Нима не знаеш, че на Аллах принадлежи владението на небесата и на земята? Измъчва Той когото пожелае и прощава Той комуто пожелае. Аллах над всяко нещо има сила.
41О, Пратенико, да не те наскърбяват надпреварващите се в неверието сред онези, чиито усти изричаха: “Повярвахме!”, ала не вярваха сърцата им, и онези от юдеите, които все лъжата слушаха, все други недошли при теб хора слушаха. Преиначават словата, размествайки ги. Казват: “Ако ви се даде това, вземете го, а ако не ви се даде, възпрете се!” За онзи, когото Аллах иска да отклони -; за него ти не разполагаш с нищо пред Аллах. Те са онези, чиито сърца Аллах не иска да пречисти. За тях в земния живот има позор и в отвъдния за тях има огромно мъчение.
42Те все лъжата слушат, все забраненото изяждат. И ако дойдат при теб, отсъди помежду им или се отдръпни от тях! И отдръпнеш ли се, те не ще ти навредят с нищо. А съдиш ли, отсъждай справедливо между тях! Аллах обича справедливите.
43И как ще ти отредят да съдиш, когато у тях е Тората с присъдата на Аллах в нея? После подир това се отмятат. Тези не са вярващи.
44Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците -; според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал -; тези са неверниците.
45И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните -; същото възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.
46И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.
47И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.
48И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.
49И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им, и внимавай с тях, да не те отклонят в част от онова, което Аллах ти е низпослал! А отметнат ли се, знай, че Аллах иска да ги порази за някои от греховете им. Мнозина от хората са нечестивци.
50Нима търсят съда от времената на Невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах -; според хора убедени?
51О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.
52И виждаш онези, в чиито сърца има болест, да се надпреварват към тях с думите: “Страхуваме се да не ни сполети превратност.” Но Аллах може да донесе победата или Своя заповед, и да съжаляват за онова, което са спотаили в душите си.
53И ще рекат повярвалите: “Тези ли са, които се клеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че наистина са с вас?” Пропаднаха делата им и те се оказаха губещи.
54О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат -; смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
55Ваш ближен е само Аллах -; и Неговият Пратеник, и вярващите, които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и се покланят.
56Който се сближава с Аллах и с Неговия Пратеник, и с вярващите... Привържениците на Аллах, те надделяват.
57О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието преди вас и от неверниците, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се от Аллах, ако сте вярващи!
58И когато зовете към молитва, те я взимат на присмех и шега. Това е, защото са хора, които не проумяват.
59Кажи: “О, хора на Писанието, нима ни корите само за това, че повярвахме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото преди, въпреки че мнозинството ви са нечестивци?”
60Кажи: “Да ви известя ли за по-голямо зло от това -; като възмездие при Аллах?” Които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната -; тези са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път.
61И когато дойдат при вас, казват: “Повярвахме”, а влизат с неверието и излизат с него. Аллах най-добре знае какво потулват.
62И виждаш мнозина от тях да се надпреварват в греха, безчинството и поглъщането на възбраненото. Колко лошо е това, което вършат!
63Защо равините и правниците не ги възпират да изричат греховни думи и да поглъщат възбраненото? Колко лошо е това, което вършат!
64И рекоха юдеите: “Ръката на Аллах е стисната.” Нека техните ръце са стиснати и те да бъдат прокълнати за онова, което са изрекли. Не, Неговите Ръце са разтворени -; раздава както пожелае. И у мнозина от тях низпосланото на теб от твоя Господ увеличава тяхното престъпване и неверие. И хвърлихме сред тях вражда и ненавист до Деня на възкресението. Всякога, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се устремяват по земята за развала, а Аллах не обича сеещите развала.
65И ако хората на Писанието повярваха и се побояха, щяхме да ги избавим от лошите им постъпки и да ги въведем в Градините на блаженството.
66И ако спазваха Тората и Евангелието, и низпосланото им от техния Господ, щяха да се препитават и от това над тях, и от това под нозете им. Сред тях има и една умерена общност, но лоши са делата на мнозина от тях.
67О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание. Аллах ще те защити от хората. Аллах не напътва неверниците.
68Кажи: “О, хора на Писанието, вие сте без опора, докато не спазите Тората и Евангелието, и низпосланото ви от вашия Господ. И у мнозина измежду им низпосланото на теб от твоя Господ увеличава тяхното престъпване и неверие. И не скърби за неверниците!
69Вярващите и юдеите, и сабеите, и християните -; които [от тях] повярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела -; наистина за тях не ще има страх и не ще скърбят.
70Приехме обета от синовете на Исраил и им изпратихме пратеници. Всеки път, щом пратеник им донесеше онова, което душите им не желаеха, те отричаха едни, а други убиват.
71И смятаха, че не ще има изпитание, и ослепяха, и оглушаха. После Аллах прие покаянието им, после мнозина от тях [пак] ослепяха и оглушаха. Аллах съзира техните дела.
72Бяха неверници онези, които рекоха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах -; моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”
73Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.
74Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е опрощаващ, милосърден.
75Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!
76Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?”
77Кажи: “О, хора на Писанието, не прекалявайте в религията си, като надхвърляте истината, и не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!”
78Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха.
79Не се възпираха взаимно от порицаваното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!
80Виждаш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Колко лошо е онова, което душите им направиха отнапред! Аллах им се разгневи и в мъчението ще пребивават вечно.
81И ако бяха повярвали в Аллах и в Пророка, и в низпосланото на него, не биха ги взели за ближни, но мнозина от тях са нечестивци.
82Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.
83А щом чуят низпосланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от сълзи заради онова, което са узнали от истината. Казват: “Господи наш, повярвахме, впиши ни със свидетелите!
84И защо да не повярваме в Аллах и в истината, дошла при нас, и да не копнеем да ни въведе нашият Господ заедно с праведните хора?”
85И ги възнагради Аллах за техните думи с Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Това е въздаянието за благодетелните.
86А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Ада.
87О, вярващи, не възбранявайте благата, които Аллах ви е разрешил и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
88И яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание -; разрешено, приятно! И бойте се от Аллах, в Когото вярвате!
89Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. За изкупление десет нуждаещи се да бъдат нахранени от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност -; три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!
90О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!
91Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?
92Покорявайте се на Аллах, и на Пратеника се покорявайте, и внимавайте! А отметнете ли се, знайте, че за Пратеника Ни е дълг само ясното послание!
93За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните.
94О, вярващи, Аллах наистина ви изпитва с улова, който достигат ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в уединение се страхува от Него. А който след това престъпи, за него има болезнено мъчение.
95О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение! А за онзи от вас, който убие с умисъл -; възмездието е добиче, равностойно на убитото. Определят го двама справедливи мъже от вас -; жертвено животно, което да стигне до Кааба; или като изкупление -; да се нахранят нуждаещи се; или равно на това -; да говее, за да вкуси тежестта на своето деяние. Аллах извинява за онова, което е било преди [Исляма]. А който повтори -; Аллах ще му отмъсти. Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение.
96Разрешен ви е уловът от морето и яденето дори на изхвърленото от него -; за възползване от вас и от пътниците. А ви е възбранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение. И бойте се от Аллах, при Когото ще бъдете събрани!
97Аллах стори Кааба, Свещения дом, и Свещените месеци, и жертвеното животно, и венците да бъдат опора за хората. То е, за да разберете, че Аллах знае какво е на небесата и какво е на земята, и че Аллах всяко нещо знае.
98Знайте, че Аллах е силен в наказанието и че Аллах е опрощаващ, милосърден!
99Дълг за Пратеника е само посланието. Аллах знае какво разкривате и какво потулвате.
100Кажи: “Не са равностойни скверното и приятното, дори да ти е харесала многото скверност. И бойте се от Аллах, о, разумни хора, за да сполучите!”
101О, вярващи, не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити, ще ви навредят! А питате ли за тях, когато се низпослава Коранът, ще ви бъдат разкрити. Аллах е премълчал това. Аллах е опрощаващ, всеблаг.
102Хора преди вас вече питаха за тях, после ги отрекоха.
103Не Аллах е сторил от камила с цепнати уши, от пусната на воля, от близнеща камила, нито от пазен самец... но тези, които са неверници, измислят лъжи за Аллах и повечето от тях не проумяват.
104И когато им се каже: “Елате при това, което Аллах е низпослал, и при Пратеника!”, казват: “Стига ни това, което сме заварили от своите предци.” А ако техните предци не са знаели нищо и не са били напътени?
105О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили.
106О, вярващи, когато се яви при някого от вас смъртта, да свидетелстват помежду ви по време на завещаването двама справедливи мъже от вас или други двама не от вас, ако сте странствали по земята и ви е сполетяла бедата на смъртта. Ще ги задържите след молитвата и ще се закълнат в Аллах, ако се съмнявате: “Не ще продадем това за никаква цена, дори ако е за роднина, и не ще потулим свидетелството на Аллах. Иначе да сме от грешниците.”
107А ако се разкрие, че са извършили грях [с лъжесвидетелство], местата им да заемат други двама измежду най-близките [наследници], чието право е било ощетено. И ще се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелството ни е по-вярно от свидетелството им и не престъпваме. Иначе да сме от угнетителите.”
108Това е най-подходящо -; да дойдат със свидетелството, каквото си е то, или да се страхуват, че ще се повторят клетви подир клетвите им. И бойте се от Аллах, и слушайте! Аллах не напътва хората-нечестивци.
109В Деня, когато Аллах събере пратениците и рече: “Какво ви бе отвърнато?”, ще кажат: “Нямаме знание, Ти си Всезнаещия неведомите неща.”
110Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица -; с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица -; с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения -; с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите -; с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.”
111И как вдъхнових учениците: “Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!” Рекоха: “Ние повярвахме. И засвидетелствай, че сме отдадени!”
112Как учениците рекоха: “О, Иса, сине на Мариам, твоят Господ може ли да ни спусне трапеза от небето?” Рече: “Бойте се от Аллах, ако сте вярващи!”
113Рекоха: “Искаме да ядем от нея и да се успокоят сърцата ни, и да знаем, че си ни говорил истината, и да бъдем свидетели на това.”
114Рече Иса, синът на Мариам: “О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас -; знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.”
115Рече Аллах: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.”
116И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: “Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща.
117Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах -; моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел.
118Ако ги измъчваш -; те са Твои раби, а ако ги опростиш -; Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”
119Рече Аллах: “Това е Денят, когато за искрените ще е от полза искреността им.” Техни ще са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще са доволни от Него. Това е великото спасение.
120На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко по тях. Той за всяко нещо има сила.
Chapter 6 (Sura 6)
1Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината! После онези, които не вярват, към своя Господ приравняват.
2Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, после отсъди един срок и определен срок има при Него. После се съмнявате!
3Той е Богът и на небесата, и на земята. Знае Той какво скривате и какво изявявате, и знае какво придобивате.
4И не идваше при тях знамение от знаменията на техния Господ, без да се отвърнат от него.
5И взеха за лъжа правдата, когато тя дойде при тях. Но ще ги достигнат вестите за онова, на което са се подигравали.
6Не видяха ли колко поколения преди тях погубихме? Издигнахме ги на земята повече, отколкото издигнахме вас, и им изпратихме от небето обилен дъжд, и сторихме сред тях реките да текат, но ги погубихме заради прегрешенията им и създадохме след тях други поколения.
7И ако ти бяхме низпослали написано Послание и го пипнеха с ръцете си, неверниците пак щяха да рекат: “Това е само явна магия.”
8И рекоха: “Защо не му бе проводен ангел?” А ако бяхме проводили ангел, щеше да е свършено с тях. И нямаше да бъдат изчакани.
9И ако Пратеника сторехме ангел, щяхме да го сторим като човек и пак да им замъглим онова, което сами замъгляват.
10Подиграваха се и на пратеници преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги връхлетя онова, на което се подиграваха.
11Кажи: “Вървете по земята, после вижте какъв е краят на отричащите!”
12Кажи: “На кого е онова на небесата и на земята?” Кажи: “На Аллах! Той отреди за Себе Си милостта. Непременно ще ви събере в Деня на възкресението, няма съмнение в това. Които погубиха душите си, те не вярват.
13Негово е онова, което живее през нощта и през деня. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”
14Кажи [о, Мухаммад]: “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах -; Твореца на небесата и на земята? Той храни, а не е хранен.” Кажи: “Бе ми повелено да съм първият мюсюлманин [от тази общност]. И не бъди от съдружаващите!”
15Кажи: “Страхувам се от мъчение във великия Ден, ако се възпротивя на своя Господ.”
16От когото бъде отклонено в този Ден, Той го е помилвал. Това е явното спасение.
17Ако Аллах те застигне с вреда, не ще я отмени друг освен Той, и ако те застигне с добро, Той за всяко нещо има сила.
18Той е Всевластващия над Своите раби, Той е Премъдрия, Сведущия.
19Кажи: “Кое нещо е най-голямо за свидетелство?” Кажи: “Аллах е свидетел между мен и вас. Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото стигне. Нима свидетелствате, че с Аллах има други богове?” Кажи: “Аз не свидетелствам.” Кажи: “Единственият Бог е Той и съм невинен за това, което съдружавате.”
20Онези, на които дарихме Писанието, го знаят, както знаят синовете си. Онези, които погубиха души си, те не вярват.
21Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, или взима за лъжа Неговите знамения? Не ще сполучат угнетителите.
22Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?”
23После те не ще имат друго оправдание, освен само да рекат: “Кълнем се в Аллах -; нашия Господ, не бяхме съдружаващи!”
24Виж как лъжат против себе си и от тях изчезна онова, което са измисляли!”
25И някои от тях те слушат, но сложихме сърцата им в броня, да не го разбират, а в ушите им -; глухота. И дори да видят всякакво знамение, не ще повярват в него. Когато идваха при теб да те оспорват, неверниците казваха: “Това са само легенди на предците.”
26И възпират от него [- Пратеника], и се отдалечават от него, но погубват само себе си, без да усетят.
27И ако ти би видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: “О, ако бъдем върнати, не ще взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и ще сме от вярващите!”
28Да, ще им се яви онова, което преди са скривали; но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци.
29Казваха: “Няма друг освен земния ни живот и не ще бъдем възкресени.”
30И ако би видял, когато бъдат изправени пред техния Господ, как Той ще каже: “Не е ли истина това?” Ще кажат: “Да, кълнем се в своя Господ!” Ще каже: “Вкусете тогава мъчението, че не повярвахте!”
31Загубили са онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах. Когато при тях внезапно дойде Часът, ще кажат: “О, горко ни за онова, което там пропиляхме!” И ще понесат на гръб своите товари. Колко лошо е онова, което носят!
32Земният живот е само игра и забава. А отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?
33Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.
34И други пратеници преди теб бяха взимани за лъжци, но търпяха да ги обвиняват в лъжа и да им причиняват страдания, докато дойдеше при тях Нашата подкрепа. Никой не може да подмени Словата на Аллах. И вече стигнаха до теб вести за пратениците.
35И ако за теб е тежко тяхното отвръщане, ако можеш да подириш проход в земята или стълба в небето, за да им донесеш знамение... И ако пожелаеше Аллах, щеше да ги събере на правия път. И не бъди от невежите!
36Откликват само тези, които чуват, а мъртвите Аллах ще възкреси, после при Него ще бъдат върнати.
37И рекоха: “Да бе му низпослано знамение от неговия Господ!” Кажи [о, Мухаммад]: “Аллах е способен да спусне знамение, ала повечето от тях не знаят.”
38И няма твар по земята, нито птица, летяща с крилата си, без да са в общности, подобно на вас. Не пропуснахме нищо в Книгата. После при техния Господ ще бъдат събрани.
39А тези, които взеха за лъжа Нашите знамения, са глухи и неми в тъмнините. Когото пожелае, Аллах оставя в заблуда, а когото пожелае, насочва по правия път.
40Кажи: “Мислите ли, че ако ви се е явило наказанието на Аллах или ви се е явил Часът, ще зовете друг освен Аллах, ако говорите истината?”
41Да, Него ще зовете и Той ще премахне онова, за което зовете, ако е пожелал, и ще забравите онези, с които Го съдружавате.
42И на общностите преди теб изпращахме пратеници и с нищета и болести ги сграбчвахме, за да се смирят.
43И поне когато идваше при тях Нашето мъчение, да се смиряваха! Ала сърцата им закоравяваха и сатаната им разкрасяваше онова, което вършеха.
44И щом забравяха какво им се напомняше, разтваряхме пред тях врати за всичко. И тъкмо когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и ето ги -; отчаяни!
45И бе изкореняван и последният угнетител. Слава на Аллах, Господа на световете!
46Кажи: “Как мислите, ако Аллах ви отнеме слуха и зрението, и ви запечата сърцата, кой друг бог освен Аллах би ви ги възстановил?” Виж как подробно им разясняваме знаменията! После пак се отвръщат.
47Кажи: “Как мислите, ако мъчението на Аллах ви дойде внезапно или наяве, ще бъдат ли погубени други освен хората-угнетители?”
48Ние изпращаме пратениците единствено като благовестители и предупредители. За които вярват и се поправят -; за тях не ще има страх и не ще скърбят.
49А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги засегне мъчението заради нечестивостта им.
50Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам неведомото, и не ви казвам, че съм ангел. Следвам единствено онова, което ми се разкрива.” Кажи: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите?”
51И предупреди с това онези, които имат страх, че ще бъдат събрани при своя Господ -; нямат освен Него друг покровител, нито застъпник -; за да се предпазят!
52И не прогонвай онези, които зоват своя Господ и сутрин, и вечер, искайки Неговия Лик! Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са отговорни с нищо за твоята равносметка, та да ги прогонваш и да бъдеш от угнетителите.
53Така изпитвахме едни от тях чрез други, за да кажат: “Тези ли измежду нас Аллах облагодетелства?” Не знае ли Аллах признателните най-добре?
54И когато при теб дойдат вярващите в Нашите знамения, кажи: “Мир вам!” Вашият Господ отреди за Себе Си милостта, тъй че за онзи от вас, който е сторил зло в неведение, после се разкае след това и се поправи -; Той е опрощаващ, милосърден.
55Така разясняваме знаменията, за да проличи пътят на престъпниците.
56Кажи [о, Мухаммад]: “Под възбрана за мен е да служа на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” Кажи: “Не ще последвам вашите страсти -; иначе да съм се заблудил и да не съм от напътените.”
57Кажи: “Аз имам ясен знак от своя Господ, а вие Го взехте за лъжа. Не е у мен това, за което бързате. Единствено Аллах отсъжда. Той отрежда правдата. Той е Най-добрият съдник.”
58Кажи: “Ако е у мен това, за което бързате, вече да е приключено делото между мен и вас. Аллах най-добре знае угнетителите.”
59У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.
60Той е, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня, после ви възкресява през него, докато се приключи определен срок. После при Него ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте извършили.
61Той е Всевластващия над Своите раби и ви изпраща [ангели-] пазители. А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат.
62После [рабите] ще бъдат върнати при Аллах, техния истински Господар. Единствен Той отсъжда. Той най-бързо прави равносметка.
63Кажи: “Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето, щом Го призовете със смирение и дори в уединение: “Ако Той ни спаси от това, непременно ще сме от признателните.”
64Кажи: “Аллах ви спасява от това и от всяка горест, а после пак съдружавате.”
65Кажи: “Той е Способния да прати срещу вас наказание -; отгоре ви или изпод нозете ви, или да ви противопостави в групи и да накара едни от вас да вкусят мъчение от други.” Виж как подробно им разясняваме знаменията, за да проумеят!
66Твоят народ го взе за лъжа [Корана], въпреки че той е истината. Кажи: “Не съм над вас пазител.”
67Всяка вест си има определено време и ще узнаете.
68И щом видиш такива, които празнословят за Нашите знамения, отстрани се от тях, докато не се впуснат в друг разговор! И ако те унесе в забрава сатаната, не сядай, щом си спомниш, с хората-угнетители!
69Онези, които се побоят, не са отговорни за тях с нищо, ала това е напомняне, за да се побоят!
70Остави онези, които взеха своята религия за игра и забавление, и ги съблазни земният живот! И напомняй с този [Коран], та да не погине душата заради това, което е придобила! Тя няма друг покоровител, нито застъпник, освен Аллах. И с какъвто и откуп да се откупва, не ще й бъде приет. Тези са погубените заради това, което са придобили. За тях има вряща вода да пият и болезнено мъчение заради неверието им.
71Кажи: “Нима ще зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят, и ще бъдем тласнати назад, след като Аллах ни напъти, подобно на онзи, който има другари, зовящи го към правия път: “Ела при нас!”, а сатаните го замаяха на земята и е слисан. Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие и ни бе повелено да се отдадем на Господа на световете.”
72И отслужвайте молитвата, и бойте се от Него! Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани.
73Той е, Който сътвори небесата и земята с мъдрост; и Деня, когато казва: “Бъди!” -; и то става. Неговото Слово е истината. Негово е владението в Деня, когато се протръби с Рога. Той е Знаещия скритото и явното. Той е Премъдрия, Сведущия.
74И каза Ибрахим на баща си Бзар: “Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.”
75И така показваме на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените.
76И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Не обичам залязващите.”
77И когато видя луната да изгрява, рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Ако не ме напъти моят Господ, ще бъда от заблудените хора.”
78И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Господ. То е най-голямото.” А когато залезе, рече: “О, народе мой, невинен съм за това, което съдружавате!
79Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите.”
80И го оспорваше неговият народ. Рече: “Нима ме оспорвате за Аллах, след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Господ не пожелае друго. Моят Господ обгръща със знание всяко нещо. Не ще ли си припомните?
81И как да се страхувам от онова, с което Го съдружавате, щом вие не се страхувате, че съдружавате Аллах с онова, за което не ви е низпослал довод? Коя от двете групи заслужава повече сигурност, ако знаете?”
82За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет -; за тях е сигурността и те са напътени.
83Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме по степени когото пожелаем. Твоят Господ е премъдър, всезнаещ.
84И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме. Напътихме и Нух преди, а от неговите потомци -; Дауд и Сулайман, и Айюб, и Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните.
85И Закария, и Яхя, и Иса, и Иляс -; всички са от праведниците.
86И Исмаил, и ал-Ясаа, и Юнус, и Лут, и предпочетохме всички пред народите.
87И от техните бащи, и от потомствата им, и от братята им. Избрахме тях и ги насочихме по правия път.
88Това е напътствието на Аллах. С него Той напътва когото пожелае от Своите раби. И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха.
89Те са онези, на които дарихме Писанието и мъдростта, и пророчеството. И щом не вярват на това, Ние го възлагаме на хора, които не го отричат.
90[Пророците-] те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път! Кажи: “Не искам от вас отплата за това. То е само напомняне за народите.”
91И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското му величие, когато рекоха: “Аллах не низпосла нищо на човек.” Кажи: “Кой тогава низпосла Писанието, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората? Пишете го върху отрязъци, които показвате, но и много скривате. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви.” Кажи: “Аллах!” После остави ги в своята заблуда да се забавляват!
92И това е Книга, която Ние низпослахме -; благословена, за да потвърди наличното допреди нея, и за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и всички около нея. Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея. Те спазват своите молитви.
93И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах низпосла.” И да би видял как угнетителите са във въртопа на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Изведете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.”
94Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме. И не виждаме с вас вашите застъпници, за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте.
95Аллах разпуква зърното и костилката. Изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото. Това е Аллах! Как сте подлъгани!
96Той разпуква зазоряването и Той създаде нощта за покой, а слънцето и луната -; за изчисление. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.
97Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.
98Той е Онзи, Който ви сътвори от една душа -; и обиталище, и хранилище. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.
99Той е Онзи, Който изсипва вода от небето и изваждаме Ние с нея кълн за всяко нещо, и изваждаме от него зеленина; от нея изваждаме струпани зърна, и от палмите, от техния завръз -; близки гроздове, и градини с лози и маслини, и нарове -; сходни и несходни. Вижте плодовете на всяко, когато връзва плод, и неговото зреене! В това има знамения за хора вярващи.
100И отредиха на Аллах съдружници и от джиновете, въпреки че Той ги е сътворил. И в своето неведение Му измислиха синове и дъщери. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го описват!
101Първосъздателя на небесата и на земята! Как да има Той дете, щом няма съпруга и всяко нещо е сътворил, и всяко нещо знае?
102Това е Аллах, вашият Господ! Няма друг бог освен Него -; Твореца на всяко нещо. На Него служете! Той се разпорежда с всяко нещо.
103Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия, Сведущия.
104Получихте прозрения от вашия Господ. Който прогледне, то е за него самия, а който е слепец, то е против него самия. [Кажи, о, Мухаммад:] “Аз не съм за вас надзирател.”
105Така подробно разясняваме знаменията, че [неверниците] да кажат: “Ти си учил”, и за да разкрием този [Коран] на хора знаещи.
106Следвай това, което ти бе разкрито от твоя Господ: “Няма друг бог освен Него!”, и отстрани се от съдружаващите!
107Ако Аллах бе пожелал, не биха Го съдружавали. Не те сторихме Ние да си им надзирател и не си им разпоредител.
108И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят! Така разкрасихме за всяка общност делата й. После при техния Господ ще бъдат върнати и Той ще ги извести какво са правили.
109И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?”
110И преобръщаме сърцата им и погледите, както не повярваха в това първия път, и ги оставяме в тяхната престъпност да се лутат.
111И ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи.
112И така сторихме враг на всеки пророк -; сатаните от хората и от джиновете. Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч. А ако твоят Господ бе пожелал, нямаше да вършат това. Така че остави тях и това, което измислят,
113и за да изпитват склонност към нея сърцата на тези, които не вярват в отвъдния живот, и за да се задоволяват с това, и за да придобият, каквото придобият.
114[Кажи, о, Мухаммад:] “Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена. “Онези, на които дадохме Писанието, знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. И никога не бъди от съмняващите се!
115Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
116И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.
117Твоят Господ най-добре знае кой се отклонява от Неговия път и най-добре знае напътените.
118Яжте от онова, над което е споменато името на Аллах, ако вярвате в Неговите знамения!
119И защо да не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах, щом Той ви е разяснил какво ви е забранил, освен ако сте принудени? В неведение мнозина заблуждават със своите страсти. Твоят Господ най-добре знае престъпващите.
120Изоставете и явния грях, и скрития! Които придобият грях, ще им бъде въздадено за онова, което са придобили.
121И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте съдружаващи.
122Нима онзи, който бе мъртъв и го съживихме, и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе оттам? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат.
123Така сторихме във всяко селище големци да са неговите престъпници, за да лукавстват там. Ала лукавстват само със себе си, но не усещат.
124И когато дойдеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се даде същото, което бе дадено и на пратениците на Аллах.” Аллах най-добре знае къде да положи Своето послание. Онези, които престъпваха, ще ги сполети унижение при Аллах и сурово мъчение, защото лукавстваха.
125И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.
126Това е правият път на твоя Господ. Вече разяснихме знаменията на хора, които се поучават.
127За тях е Домът на мира при техния Господ. Той е Покровителят им за онова, което са вършили.
128В Деня, когато Той ги събере всичките, [ще каже]: “О, джинове, заблудихте много от хората.” И ближните им сред хората ще рекат: “Господи, едни от други се ползвахме и достигнахме срока, който си ни насрочил.” Той ще рече: “Огънят е вашето обиталище, там ще пребивавате вечно, освен ако Аллах пожелае друго.” Твоят Господ е премъдър, всезнаещ.
129Така възлагаме едни на други угнетителите заради онова, което са придобили.
130О, сборище от джинове и хора, не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас, които ви разказваха за Нашите знамения и ви предупреждаваха за срещата с този ваш Ден? Ще рекат: “Свидетели сме за себе си.” И ги прелъсти земният живот, и засвидетелстваха за себе си, че са били неверници.
131Това е, защото твоят Господ не е такъв, че да погубва селищата за гнет, без жителите им да са предупредени.
132За всички има степени от онова, което са извършили. Твоят Господ не подминава делата им.
133Твоят Господ е Пребогатия, Владетеля на милостта. Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще ви замести с когото пожелае, както ви създаде от потомството на други хора.
134Онова, което ви бе обещано, непременно ще настъпи и не можете да го възпрете.
135Кажи: “О, народе мой, работете според своите възможности, и аз ще работя, и ще узнаете за кого е Последната обител! Угнетителите не сполучват.”
136И определиха за Аллах част от посевите и добитъка, които Той е създал, и рекоха: “Това е за Аллах! -; според тяхното твърдение. -; А това е за съдружаваните от нас.” Ала това, което бе за съдружаваните от тях, не стигаше до Аллах, а това, което бе за Аллах, стигаше до съдружаваните от тях. Колко лошо отсъждат!
137Така пред мнозина от съдружаващите умъртвяването на техните рожби бе разкрасено от онези, които те съдружаваха, за да ги погубят и да объркат религията им. А ако Аллах бе пожелал, нямаше да сторят това. Остави ги с техните измислици!
138И казаха: “Това е добитък и посев под възбрана, с тях се храни само онзи, който ние пожелаем.” -; според тяхното твърдение. И добичета, гърбовете на които са под възбрана, и добичета, над които не се споменава името на Аллах -; това е измислица за Него. Той ще им въздаде, задето си измисляха.
139И рекоха: “Това, което е в утробите на тези добичета, е чисто за мъжете ни и под възбрана за жените ни. А щом е мъртвородено, в него те са съучастници.” Ще им въздаде Той за тяхното предписание. Той е премъдър, всезнаещ.
140Претърпяха загуба онези, които от безумие убиваха своите рожби в неведение и сложиха под възбрана онова, което Аллах им бе дал за препитание, с измислица за Аллах. Заблудиха се те и не бяха напътени.
141Той е, Който създаде градини от растения с подпори и без подпори, и палмите, и насажденията с разни плодове, и маслините, и наровете -; сходни и несходни. Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им, но не прахосвайте -; Той не обича прахосниците;
142... и от добитъка -; превоз и постеля. Яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг.
143[Ето] осем чифта: от овцете -; два и от козите -; два. Кажи [о, Мухаммад]: “Двата самеца ли Той възбрани или двете самки, или онова, което съдържаха утробите на самките? Известете ме със знание, ако говорите истината!”
144И от камилите -; два чифта, и от кравите -; два. Кажи: “Двата самеца ли Той възбрани или две самки, или онова, което съдържаха утробите на самките? Или бяхте свидетели, когато Аллах ви повели това?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, за да заблуди хората в неведение? Аллах не напътва хората-угнетители.
145Кажи: “Сред онова, което ми бе разкрито, не намирам храна под възбрана за хранещия се, освен ако е мърша или пролята кръв, или свинско месо -; те са нечистота, -; или животно, заклано за друг, а не в името на Аллах.” А за който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ -; твоят Господ е опрощаващ, милосърден.
146А на юдеите възбранихме всичко, което има цели копита и нокти. И от кравите, и от овцете възбранихме за тях тлъстините, освен онова, което носят гърбовете им или вътрешностите, или примесеното с кост. Това им въздадохме за тяхното потисничество. Ние сме говорещите истината.
147А ако те взимат за лъжец, кажи: “Вашият Господ е с всеобхватна милост, ала не ще бъде отклонено Неговото мъчение от престъпните хора.”
148Онези, които Го съдружават, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружим нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да възбраним нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето мъчение. Кажи: “Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате.”
149Кажи: “На Аллах принадлежи съвършеният довод. И ако Той бе пожелал, щеше да ви напъти всички.”
150Кажи: “Доведете вашите свидетели, които ще засвидетелстват, че Аллах е възбранил това!” И ако засвидетелстват, не свидетелствай с тях и не следвай страстите на онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, и на онези, които не вярват в отвъдния живот! Те към своя Господ приравняват.
151Кажи: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте скверностите -; и явните от тях, и скритите! И не убивайте човек -; това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете!
152И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа възлагаме само според силите й. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява Той, за да се поучите.
153Това е Моят път -; правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.
154После на Муса дадохме Писанието за пълнота на онзи, който е благодетелствал, и с разяснение за всяко нещо, и с напътствие и милост, за да повярват в срещата със своя Господ.
155И това е Писание, низпослахме го Ние благословено. Следвайте го и се бойте, за да бъдете помилвани!
156Да не казвате: “Писанието бе низпослано само на две общности допреди нас и към онова, което изучаваха, бяхме в неведение.”
157Или да не казвате: “Ако и на нас бе низпослано Писанието, щяхме да сме по-напътени от тях.” Ето вече получихте ясен знак от вашия Господ, и напътствие, и милост. Кой е по-голям угнетител от онзи, който взима за лъжа знаменията на Аллах и се отвръща от тях? На онези, които се отвръщат от Нашите знамения, ще въздадем най-суровото мъчение, защото са се отвръщали.
158Нима чакат само да им се явят ангелите или да се яви твоят Господ, или да се явят някои от знаменията на твоя Господ? В деня, когато се явят някои от знаменията на твоя Господ, не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра. Кажи: “Чакайте! И ние чакаме.”
159С онези, които разединиха своята религия и станаха на групи -; ти [о, Мухаммад] нямаш нищо общо. Делото им принадлежи на Аллах. Той после ще ги извести какво са вършили.
160Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени.
161Кажи: “Моят Господ ме напъти по правия път -; правата вяра, религията на Ибрахим, правоверния. Той не бе от съдружаващите.”
162Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.
163Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”
164Кажи: “Нима друг, а не Аллах ще търся за Господ? Той е Господът на всяко нещо.” Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си -; никой съгрешил не ще носи греха на друг. После при вашия Господ е завръщането ви и Той ще ви извести онова, по което сте били в разногласие.
165Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден.
Chapter 7 (Sura 7)
1Алиф. Лам. Мим. Сад.
2Бе ти низпослана Книга, за да предупредиш с нея и да е напомняне за вярващите, и нека в твоето сърце няма притеснение от нея!
3Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Господ и не следвайте освен Него други покровители! Как малко се поучавате!
4И колко селища погубихме! Застигаше ги Нашето мъчение нощем или когато денем отдъхваха.
5И зовът им, когато ги застигаше Нашето мъчение, бе единствено да кажат: “Наистина бяхме угнетители.”
6Непременно ще разпитаме онези, при които отиде пратеник, и ще разпитаме изпратените.
7И всичко ще им разкажем със знание. Ние не отсъстваме.
8Мярката през този Ден ще е правдата. Чиито везни натежат -; тези са сполучилите.
9А чиито везни олекнат -; тези са, които своите души са ощетили, защото погазваха Нашите знамения.
10И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък. Колко малко сте признателни!
11И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
12Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина.”
13Рече: “Напусни Рая! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените.”
14Рече: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!”
15Рече: “Ти си сред отсрочените.”
16Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път.
17После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”
18Рече: “Излез от него порицан, прокуден! Който измежду тях те последва -; Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.
19А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!”
20Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни.”
21И им се закле: “Наистина за вас съм от доброжелателите.”
22И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?”
23Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”
24Рече: “Напуснете -; врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.”
25Рече: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.”
26О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите.
27О, синове на Адам, да не ви замае сатаната, както извади вашите родители от Рая, смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите. Той ви вижда, той и неговият род, откъдето вие не ги виждате. Ние сторихме сатаните покровители на неверниците.
28И когато сторят скверност, казват: “Заварихме с това нашите предци и Аллах ни го повели.” Кажи [о, Мухаммад]: “Аллах не повелява скверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?”
29Кажи: “Моят Господ повели справедливост. И всецяло се обръщайте към Него при всяка молитва, и зовете Го, предани Нему в религията! Както ви е наченал, така и ще се завърнете.”
30Едни Той напъти, а други заслужиха заблудата, защото взеха за покровители сатаните вместо Аллах и смятат, че са на правия път.
31О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.
32Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той създаде за Своите раби, и благата от препитанието?” Кажи: “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през земния живот.” Така разясняваме знаменията за хора знаещи.
33Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, на което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.
34За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”
35О, синове на Адам, явят ли ви се пратеници измежду вас, разказвайки ви за Моите знамения, то за онези, които се побоят и поправят, не ще има страх и не ще скърбят.
36А които взимат за лъжа Нашите знамения и се големеят пред тях, те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
37А кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези ще получат своя дял от книгата, докато им се явят изпратените от Нас да приберат душите им, и кажат: “Къде е онова, което сте призовавали вместо Аллах?” Ще кажат: “Скриха се от нас.” И ще засвидетелстват за себе си, че са били неверници.
38Ще каже: “Влезте в Огъня сред отминали преди вас общности от джинове и хора!” Всякога, щом влезе общност, тя ще проклина предходната. Когато всички се настигнат там, последните ще кажат за първите: “Господи наш, тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Ще каже: “За всеки е двойно, ала вие не знаете.”
39И първите от тях ще кажат на последните: “Вие нямахте пред нас предимство. Вкусете и вие мъчението за онова, което сте придобили!”
40На онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и се големеят пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Рая, додето камила не мине през иглено ухо. Така въздаваме на престъпниците.
41За тях от Огъня има и постеля, и покривала отгоре им. Така въздаваме на угнетителите.
42А които вярват и вършат праведни дела -; на всяка душа възлагаме само по силите й. Тези са обитателите на Рая. Там ще пребивават вечно.
43И ще премахнем от сърцата им всяка омраза. Ще текат сред тях реките. И ще казват: “Слава на Аллах, който ни напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” И ще бъдат призовани: “Ето го Рая, оставен ви в наследство заради онова, което сте вършили.”
44И обитателите на Рая ще извикат към обитателите на Огъня: “Открихме, че онова, което ни обеща нашият Господ, е истина, а дали и вие открихте, че онова, което ви обеща вашият Господ, е истина?” Ще кажат: “Да.” И глашатай ще прогласи сред тях: “Проклятието на Аллах е върху угнетителите,
45които възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, и отвъдния живот отричат.”
46Между тях ще има преграда, а върху Стената -; мъже, които узнават всеки по неговия белег. Те ще викат към обитателите на Рая: “Мир вам!” Не са влезли там, а копнеят.
47И когато погледите им бъдат обърнати към обитателите на Огъня, ще рекат: “Господи наш, не ни слагай заедно с хората-;угнетители!”
48И хората върху Стената ще извикат към мъже, които узнават по техния белег, и ще кажат: “Не ви избави това, че трупахте и се възгордявахте.
49Тези ли са, за които се клехте, че Аллах не ще ги дари с милост?” [А на хората от Стената ще се рече:] “Влезте в Рая! Не ще има страх за вас и не ще скърбите.”
50И обитателите на Огъня ще викат към обитателите на Рая: “Излейте за нас от водата или от онова, с което ви препитава Аллах!” Ще рекат: “Възбрани ги Аллах за неверниците,
51които взеха своята религия за забавление и за игра, и ги съблазни земният живот. Днес ги забравяме Ние, както и те забравиха за срещата в този техен Ден, и отхвърлиха Нашите знамения.”
52Донесохме им Книга, която разяснихме със знание като напътствие и милост за хора вярващи.
53Нима очакват друго освен нейното тълкуване? В Деня, когато дойде нейното тълкуване, онези, които го забравиха преди, ще кажат: “Пратениците на нашия Господ бяха донесли истината. Имаме ли застъпници, да се застъпят за нас? Или да бъдем върнати и ще правим друго, а не онова, което сме правили?” Те се погубиха и се скри от тях онова, което измисляха.
54Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!
55Зовете своя Господ със смирение и дори в уединение! Той не обича престъпващите.
56И не рушете по земята, след като е в порядък! И Го зовете със страх и копнеж! Милостта на Аллах е близо до добродетелните.
57Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме и мъртвите, за да се поучите.
58В добрата земя растението изниква с позволението на нейния Господ, а в лошата то едвам изниква с мъка. Така разясняваме знаменията на хора признателни.
59Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
60Знатните от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явна заблуда.”
61Каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете.
62Съобщавам ви посланията на моя Господ и ви наставлявам, и знам от Аллах онова, което вие не знаете.
63Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господ с мъж измежду вас, за да ви предупреди и за да се побоите, та дано бъдете помилвани?”
64Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.
65И при адитите пратихме брат им Худ. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите?”
66Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Виждаме, че си в заблуда и те смятаме за един от лъжците.”
67Каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете.
68Известявам ви посланията на моя Господ и съм за вас достоверен наставник.
69Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господ с мъж измежду вас, за да ви предупреди? Спомнете си как Той ви стори наследници подир народа на Нух и ви надбави ръст сред създанията! И помнете благата на Аллах, за да сполучите!”
70Казаха: “Нима дойде при нас, за да служим единствено на Аллах и да изоставим онова, на което са служили бащите ни? Донеси ни онова, което ни обещаваш, ако говориш истината!”
71Каза: “Вече заслужихте наказание и гняв от вашия Господ. Нима спорите с мен за имена, които вие и вашите бащи именувахте? Аллах не им е низпослал довод. Чакайте! И аз ще чакам с вас.”
72С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха.
73И при самудяните пратихме брат им Салих. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг Бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак от вашия Господ. Това е камилата на Аллах -; знамение за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване болезнено мъчение!
74Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!”
75Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха на вярващите измежду онези, които бяха немощни: “Нима знаете, че Салих е изпратен от неговия Господ?” Казаха: “Вярваме в онова, с което е изпратен.”
76Онези, които се възгордяха, казаха: “Ние не вярваме в онова, в което вие повярвахте.”
77И заклаха камилата, и пренебрегнаха повелята на своя Господ, и казаха: “О, Салих, донеси ни онова, което ни обещаваш, ако си от пратениците!”
78И ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.
79А той се отвърна от тях и каза: “О, народе мой, съобщих ви посланието на моя Господ и ви наставлявах, ала вие не обичате наставниците.”
80И пратихме Лут, който каза на своя народ: “Нима вършите скверността, с която не ви е предшествал нито един от народите?
81При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора престъпващи.”
82А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.”
83И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от оставащите.
84И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Виж какъв е краят на престъпниците!
85И при мадянитите пратихме брат им Шуайб. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак от вашия Господ. Изпълвайте мярката и везната, и не смалявайте от нещата на хората! И не рушете по земята, след като е в порядък! Това е най-доброто за вас, ако сте вярващи.
86И не присядайте по всеки друм, заплашвайки и възпирайки от пътя на Аллах онзи, който вярва в Него, стремейки се да изкривите пътя! И си спомнете как бяхте малцина, а Той ви умножи! И вижте какъв е краят на рушащите!
87И ако група от вас повярва в онова, с което бях изпратен, а група не повярва, потърпете, докато Аллах отсъди помежду ни! Той е Най-добрият съдник.”
88Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха: “Ще пропъдим от нашето селище  теб, о, Шуайб, и онези, които повярваха с теб, или ще се върнете към вярата ни.” Каза: “Дори и ако сме отвратени от нея?
89Ние ще сме измислили лъжа за Аллах, ако се върнем към вашата вяра, след като Аллах ни е избавил от нея. Не ни подобава да се върнем към това, освен ако пожелае Аллах, нашият Господ. Обгръща нашият Господ със знание всяко нещо. На Аллах се уповаваме. Господи наш, отсъди между нас и нашия народ с правдата! Ти си Най-добрият съдник.”
90И знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Ако последвате Шуайб, тогава ще сте губещи.”
91И ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.
92Които взеха за лъжец Шуайб, сякаш не бяха пребивавали там. Които взеха за лъжец Шуайб, те бяха губещите.
93И се отвърна от тях, и каза: “О, народе мой, известих ви посланията на своя Господ и ви наставлявах. И как да скърбя за хора-неверници?”
94И не изпращахме в никое селище пророк, без да притиснем жителите му със злочестие и беда, за да се смирят.
95Сетне подменяхме лошото с добро, докато се умножат и кажат: “И нашите бащи ги засягаше и беда, и радост.” И ги сграбчвахме Ние внезапно, без да усетят.
96А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили.
97Нима жителите на селищата имаха сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети нощем, докато спят?
98Или жителите на селищата имаха сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети сутрин, докато се развличат?
99Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.
100Нима Той не показа на онези, които наследиха земята след нейните [предишни] жители, че ако Ние желаем, бихме ги поразили заради греховете им и бихме запечатали сърцата им, та да не чуват?
101За тези селища ти съобщаваме някои вести. Техните пратеници им донесоха ясните знаци, но не повярваха те в онова, което преди взимаха за лъжа. Така запечатва Аллах сърцата на неверниците.
102И не намерихме у мнозинството им обет, а намерихме, че мнозинството им са нечестивци.
103После подир тях с Нашите знамения проводихме при Фараона и знатните му хора Муса, а те ги отхвърлиха. Виж какъв е краят на рушащите!
104И каза Муса: “О, Фараоне, аз съм пратеник от Господа на световете.
105Мой дълг е да казвам за Аллах само истината. Донесох ви ясен знак от вашия Господ. Тъй че изпрати заедно с мен синовете на Исраил!”
106Каза [Фараонът]: “Щом си донесъл знамение, представи го, ако говориш истината!”
107И [Муса] метна тоягата си, и ето я -; явна змия!
108И извади ръката си, и ето я -; сияйнобяла за гледащите!
109Знатните от народа на Фараона казаха: “Този е вещ магьосник,
110който иска да ви пропъди от вашата земя.” [А Фараонът рече:] “И какво ще посъветвате?”
111Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
112да ти доведат всички вещи магьосници!”
113И дойдоха магьосниците при Фараона. Казаха: “Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?”
114Каза: “Да, и ще бъдете от приближените.”
115Казаха: “О, Муса, ти ли ще мяташ, или ние да мятаме?”
116Каза: “Вие мятайте!” А когато метнаха, омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха велика магия.
117И дадохме на Муса откровение: “Метни своята тояга!” И ето я -; поглъща онова, с което измамват!
118И се установи правдата, и се провали онова, което направиха.
119И бяха победени там, и станаха унизени.
120А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
121Казаха: “Повярвахме в Господа на световете,
122Господа на Муса и Харун!”
123Каза Фараонът: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните от него жителите му. Но ще разберете!
124Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.”
125Казаха: “При нашия Господ ще се завърнем.
126Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Господ, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени на Теб!”
127А знатните от народа на Фараона казаха: “Нима ще оставиш Муса и народа му да сеят развала по земята и да изоставят теб и твоите богове?” Каза: “Ще избием синовете им и ще пощадим жените им. Ние сме техни господари.”
128Каза Муса на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах и търпете! Земята е на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своите раби, а краят принадлежи на богобоязливите.”
129Казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас.” Каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да ви стори наследници на земята, за да види как ще постъпите.”
130И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат.
131И когато добрината идваше при тях, казваха: “Наша е тя!”, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят.
132И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.”
133И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта -; очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора.
134Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса, призови ни твоя Господ с онова, което ти е обещал! Ако снемеш от нас наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Исраил.”
135И щом снемахме от тях наказанието за срок, който да достигнат, ето ги -; нарушават обета!
136И им отмъстихме, и ги издавихме в морето за това, че взимаха за лъжа Нашите знамения и бяха нехайни към тях.
137И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата дума на твоя Господ към синовете на Исраил, защото изтърпяха. И опустошихме онова, което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали.
138И преведохме синовете на Исраил през морето, и минаха покрай хора, посветили се на своите идоли. Казаха: “О, Муса, направи ни божество, както те си имат божества!” Каза: “Наистина сте хора невежи.
139За тези е погубено онова, което имат и е напразно онова, което вършат.”
140Каза: “Нима друг, а не Аллах ще ви търся за бог, след като ви предпочете Той пред народите [тогава]?”
141И ви спасихме от хората на Фараона, които ви наложиха най-лошото наказание -; избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. В това имаше за вас велико изпитание от вашия Господ.
142И определихме за Муса тридесет нощи, и ги допълнихме с още десет. И се изпълни времето, определено от неговия Господ, за четиридесет нощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и поправяй, и не следвай пътя на рушащите!”
143И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината, Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.”
144Каза: “О, Муса, Аз теб избрах над хората чрез Моите послания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!”
145И му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение и обяснение за всяко нещо. “Придържай се твърдо към тях и повели на своя народ да се придържа към най-прекрасните! Аз ще ви покажа Дома на нечестивците.
146От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.
147А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата с отвъдния живот, делата им пропадат. Нима ще им се въздаде за друго освен за онова, което са извършили?”
148А после народът на Муса направи от украшенията си образ на телец, който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правия път? Приеха го и станаха угнетители.
149И когато съжалиха, и разбраха, че са се заблудили, казаха: “Ако нашият Господ не се смили над нас и не ни опрости, ще сме от губещите.”
150И когато Муса се завърна разгневен, огорчен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима искахте да ускорите повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. [Брат му] каза: “О, сине на майка ми, народът ме взе за безсилен и едва не ме уби. Не предизвиквай у враговете злорадство към мен и не ме причислявай към угнетителите!”
151Рече [Муса]: “Господи, опрости мен и брат ми, и ни въведи в Твоето милосърдие! Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”
152Които приеха телеца, ги сполетя гняв от техния Господ и унижение в земния живот. Така наказваме набеждаващите.
153А за които вършат злини, после се покаят и повярват, твоят Господ след това е опрощаващ, милосърден.
154И когато гневът стихна у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях напътствие и милост за онези, които се страхуват от своя Господ.
155И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време. И когато ги обхвана сътресението, рече: “Господи мой, ако ти пожелаеше, би ги погубил заедно с мен преди. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш с него Ти в заблуда когото пожелаеш и напътваш Ти когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите.
156Пиши ни добрина и в земния живот, и в отвъдния! Ние се завърнахме покаяни при Теб.” Каза [Аллах]: “С Моето мъчение поразявам когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо -; ще го пиша на онези, които са богобоязливи и дават милостинята закат, и на онези, които вярват в Нашите знамения,
157онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”
158Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас -; на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник -; неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!”
159Има сред народа на Муса и общност, която напътва с [низпосланата] истина и с нея е справедлива.
160И ги разделихме [синовете на Исраил] на дванадесет рода-общности. И дадохме на Муса откровение, когато народът му го помоли за вода: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванадесет извора от него. Вече всички хора знаеха мястото си за пиене. И ги засенихме с облака, и спуснахме над тях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха, а себе си угнетиха.
161И когато им бе речено: “Обитавайте това селище и яжте оттам, откъдето пожелаете, и кажете: “Опрощение!”, и влезте през вратата, кланяйки се, Ние ще ви опростим прегрешенията! И ще надбавим за благодетелните.”
162Ала угнетителите подмениха с друго словото, което им бе казано. И пратихме върху тях наказание от небето, защото бяха угнетители.
163И ги питай [о, Мухаммад] за селището, което бе край морето -; как престъпваха в Съботата, как в деня на тяхната Събота рибите им идваха по повърхността, а в ден, когато не празнуват Съботата, не идваха при тях. Така ги изпитахме, защото бяха нечестивци.
164И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За извинение пред вашия Господ и за да се побоят!”
165И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци.
166И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!”
167Твоят Господ прогласи, че непременно ще изпраща срещу тях до Деня на възкресението някои, които ще им причиняват най-суровото мъчение. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден.
168И ги разделихме на общности по земята. Сред тях има и праведници, сред тях има и други освен това. И ги изпитахме с добрините и злините, за да се завърнат.
169И остана след тях потомство, което наследи Писанието. Взимат мимолетностите на този свят и казват: “Ще ни се опрости.” И ако пак им дойде подобна мимолетност, взимат я. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, че ще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него. Отвъдният дом е най-доброто за онези, които се боят. Нима не проумявате?
170А които твърдо се придържат към Писанието и отслужват молитвата -; Ние не погубваме наградата на подобряващите.
171И когато въздигнахме Планината над тях, сякаш е облак, и помислиха, че ще падне отгоре им [рекохме]: “Придържайте се твърдо към онова, което ви дадохме и помнете какво има в него, за да се побоите!”
172И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: “Бяхме нехайни за това!”
173Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящите вършеха?”
174Така им разясняваме знаменията, за да се завърнат.
175И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях. И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от заблудените.
176А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях. Ала той се привърза към земята и последва страстта си, и е като кучето -; нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай разказите, за да премислят!
177Колко лош пример са хората, които взимат за лъжа Нашите знамения и угнетяват себе си!
178Когото Аллах напъти, той е на правия път, а когото остави в заблуда, тези са губещите.
179Създадохме за Ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните.
180Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които богохулстват с Неговите имена! Ще им се въздаде за онова, което вършат.
181Сред онези, които сме сътворили, има общност напътваща с истината и с нея е справедлива.
182А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги въвлечем в гибел, без да разберат.
183Ще им дам отсрочка. Силна е Моята промисъл.
184Нима не разсъдиха? -; Няма никаква лудост у техния другар [Мухаммад]. Той е само явен предупредител.
185Нима не погледнаха към владението на небесата и на земята, и към нещата, които Аллах е сътворил, и че може срокът им да е наближил? И в кое слово подир това ще повярват?
186Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител. И ги оставя в тяхната престъпност да се лутат.
187Питат те за Часа: “Кога ще настъпи?” Кажи: “Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час] на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи: “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не проумяват.”
188Кажи: “Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи.
189Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие. И след като я облада, тя понесе лек товар и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господ: “Ако ни дариш читаво дете, ще сме признателни.”
190И когато им дари читаво дете, те Му отредиха съдружници в онова, което им е дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават!
191Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а самите те са сътворени?
192И не могат да им помогнат, нито на себе си помагат.
193И ако ги зовете към правия път, не ви следват. Едно и също е за вас дали ще ги зовете, или ще мълчите.
194Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!
195Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: “Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте!
196Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците.
197Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат, нито на себе си помагат.”
198И ако ги зовеш към правия път, не чуват. И ги виждаш да те гледат, ала не съзират.
199Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!
200А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ.
201Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят [за Аллах] и ето ги -; зрящи!
202А [сатаните] въвличат в заблуда своите братя, после не престават.
203И не им ли донесеш знамение, казват: “Защо не си го ти създал?” Кажи: “Аз следвам само онова, което ми се разкрива от моя Господ. Това са прозрения от вашия Господ, и напътствие, и милост за хора вярващи.
204Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”
205Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!
206[Ангелите,] които са при твоя Господ, не се големеят да Му служат, възхваляват Го и Му се покланят в суджуд.
Chapter 8 (Sura 8)
1Питат те за придобитото във война. Кажи [о, Мухаммад]: “Придобитото е на Аллах и на Пратеника. Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, ако сте вярващи!”
2Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават;
3които отслужват молитвата и от онова, което сме им дали, раздават.
4Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господ, и опрощение, и щедро препитание
5както твоят Господ те изведе от дома ти с истината, а на част от вярващите [това] не им хареса,
6спорейки с теб за истината, след като тя пролича, -; сякаш ги водят към смъртта и я виждат.
7И когато Аллах ви обеща, че едната от двете групи ще е ваша, вие пожелахте онази, която е без оръжие, да е ваша. А Аллах искаше да възцари правдата със Своите Слова и да прекърши неверниците,
8за да възцари правдата и да отмени лъжата, дори престъпниците да възненавиждат това.
9Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.”
10Аллах стори това само за радостна вест и за да се успокоят с него сърцата ви. Помощта е единствено от Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър.
11Той ви покри с дрямка за успокоение от Него и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на сатаната, и да укрепи сърцата ви, и да заякчи с това стъпките.
12Твоят Господ разкри на ангелите: “Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!”
13Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието.
14Ето, вкусете го! За неверниците е мъчението на Огъня.
15О, вярващи, когато срещнете неверниците в настъпление, не им обръщайте гръб в бягство!
16А който им обърне гръб в този ден, освен с намерение за бой, или за да премине към друга [ваша] дружина, той вече си е навлякъл гнева на Аллах и мястото му е Адът. Колко лоша е тази участ!
17Не вие ги убихте, а Аллах ги уби, и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли, за да подложи вярващите на добро изпитание от Него. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
18Това е, защото Аллах обезсилва коварството на неверниците.
19Ако молехте за победа [о, неверници], ето, дойде ви победата. И престанете ли, то е най-доброто за вас. А ако повторите [враждата], и Ние ще повторим. Не ще ви помогнат тълпите ви с нищо, дори да са многобройни. Защото Аллах е с вярващите.
20О, вярващи, покорявайте се на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се отмятайте от него, след като [го] чувате!
21И не бъдете като онези, които казват: “Чухме!”, ала не чуват.
22Най-лошите твари пред Аллах са глухите, немите, които не проумяват.
23И ако Аллах откриеше добро у тях, би ги накарал да чуят, но дори ако ги накараше да чуят, те пак щяха да се отметнат, отдръпвайки се.
24О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!
25И бойте се от изпитание, което не сполетява само угнетителите сред вас! И знайте, че Аллах е суров в наказанието!
26И помнете как бяхте малцина безсилни на земята, уплашени, че хората ще ви заловят, а Той ви даде убежище и ви подкрепи със Своята помощ, и ви даде от благата, за да сте признателни.
27О, вярващи, не изменяйте на Аллах и на Пратеника, и не изменяйте на онова, което ви е поверено, знаейки!
28И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!
29О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Аллах е Владетеля на великата благодат.
30И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.
31И когато им бъдат четени Нашите знамения, казват: “Чухме вече. Ако пожелаем, и ние същото ще изречем. Това са само легенди на предците.”
32И когато рекоха: “О, Аллах, ако това е правдата от Теб, изсипи над нас камъни от небето или ни прати болезнено мъчение!”
33Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях, и Аллах не ще ги мъчи, докато молят за опрощение.
34Но как да не ги мъчи Аллах, щом възпират от Свещената джамия и не са нейни пазители? Пазителите й са само богобоязливите, ала повечето от тях не проумяват.
35И молитвата им при Дома бе само свирукане и пляскане. “Вкусете мъчението, защото бяхте неверници!”
36Неверниците харчат своите имоти, за да възпират от пътя на Аллах. И ще ги харчат, после те ще са за тях печал, после ще бъдат надвити. Неверниците ще бъдат в Ада събрани,
37за да отдели Аллах лошия от добрия и да нахвърля лошите един връз друг, и да ги струпа всички, та да ги вкара в Ада. Тези са губещите.
38Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано, а ако упорстват -; известна е вече съдбата на предците.
39И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли -; Аллах е зрящ за техните дела.
40И отвърнат ли се, знайте, че Аллах е вашият Покровител! Най-прекрасният Покровител е Той и Най-прекрасният Избавител!
41И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една петина от него е за Аллах и за Пратеника, и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя], ако вярвате в Аллах и в онова, което низпослахме на Своя раб в Деня на разграничението, в деня, когато двете множества се срещнаха [при Бадр]. Аллах за всяко нещо има сила.
42Вие бяхте на по-близкия склон на долината, те -; на по-далечния склон, а керванът -; ниско под вас. И дори да се бяхте уговорили, щяхте да се разминете в уговорката, ала -; за да изпълни Аллах дело отредено, да погине при ясен знак погиващият и да живее при ясен знак оживяващият... Аллах е всечуващ, всезнаещ.
43Аллах ти ги показа в твоя сън малцина. А ако ти ги покажеше мнозина, щяхте да паднете духом и да спорите по делото. Но Аллах ви спаси. Той знае съкровеното в сърцата.
44И направи те да изглеждат малцина във вашите очи, когато се срещнахте, и ви умали в техните очи, за да изпълни Аллах дело отредено. Към Аллах се връщат делата.
45О, вярващи, когато се сражавате с отред, устоявайте и споменавайте Аллах често, за да сполучите!
46И се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се оспорвайте един друг, за да не се провалите и да изчезне силата ви! И търпете! Аллах е с търпеливите.
47И не бъдете като онези, които излязоха от домовете си с надменност и за показ пред хората! Те възпират от пътя на Аллах. Аллах обгръща техните дела.
48И разкраси пред тях делата им сатаната, и рече: “Няма кой да ви надвие днес сред хората, щом съм аз до вас.” Но щом двата отреда се съгледаха, той се обърна на пети и рече: “Непричастен съм към вас. Аз виждам онова, което вие не виждате. Страхувам се от Аллах. Аллах е суров в наказанието.”
49И лицемерите, и онези, които имаха болест в сърцата, рекоха: “Тези ги подмами тяхната религия.” А който се уповава на Аллах -; Аллах е всемогъщ, премъдър.
50И ако ти [о, Мухаммад] би видял, когато ангелите прибират душите на неверниците, как ги удрят по лицата и по гърбовете: “Вкусете изгарящото мъчение!”
51Така е заради онова, което ръцете ви направиха отнапред. Аллах никога не угнетява рабите.
52Както се случи с рода на Фараона и с онези преди тях. Отрекоха знаменията на Аллах и заради греховете им Аллах ги сграбчи. Аллах е всесилен, суров в наказанието.
53Това е, защото Аллах не променя благодатта, с която е облагодетелствал хора, докато не променят себе си. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
54Както се случи с рода на Фараона и с онези преди тях. Взеха за лъжа знаменията на своя Господ и Ние ги погубихме заради греховете им, и издавихме рода на Фараона. Всички бяха угнетители.
55Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват,
56онези, от които ти получи обет, после нарушават своя обет всеки път и не се боят.
57И ако ги срещнеш във война, прогони с поражението им онези, които ги следват, за да се поучат!
58И ако те е страх от изменничество на някой народ, отхвърли ги по същия начин! Аллах не обича изменниците.
59И неверниците да не смятат, че са се отървали! Те не ще [Ни] убегнат.
60И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите с тях врага на Аллах и вашия враг, и други освен тях, които вие не знаете, но Аллах ги знае. Каквото и да раздадете по пътя на Аллах, то ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.
61И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
62И поискат ли да те измамят, Аллах ти е достатъчен. Той е, Който те подкрепя със Своята помощ и с вярващите.
63Обединява Той сърцата им. А ти и да раздадеш всичко, което е на земята, не би обединил сърцата им. Но Аллах ги обедини. Той е всемогъщ, премъдър.
64О, Пророче, Аллах е достатъчен -; за теб и за вярващите, които те следват.
65О, Пророче, подбуждай вярващите към сражението! Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват.
66Сега Аллах ви облекчи. Той знае, че у вас има слабост. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Аллах е с търпеливите.
67Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър.
68Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил,
69затова яжте от придобитото във война -; позволено, приятно, и бойте се от Аллах! Аллах е опрощаващ, милосърден.
70О, Пророче, кажи на пленниците, които са в ръцете ви: “Ако Аллах види добро в сърцата ви, ще ви даде по-добро от това, което ви е взето, и ще ви опрости. Аллах е опрощаващ, милосърден.
71И ако искат да ти изменят, те вече измениха на Аллах преди, затова Той ти даде власт над тях. Аллах е всезнаещ, премъдър.
72Които повярваха и се преселиха, и се бореха чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и които приютиха и подкрепиха, те са ближни един на друг. А които повярваха, ала не се преселиха -; нямат нищо от вашата придобивка, докато не се преселят. И помолят ли ви за помощ в религията, ваш дълг е помощта, освен ако е срещу народ с договор помежду вас и него. Аллах съзира вашите дела.
73А които са неверници, те са ближни един на друг. Не извършите ли това, ще има заблуда по земята и голяма развала.
74А които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах, и тези, които приютяват и подкрепят, тези са истинските вярващи. За тях има опрощение и щедро препитание.
75А които впоследствие повярват и се преселят, и се борят заедно с вас, те са от вас. И роднините са по-близки едни на други според Книгата на Аллах. Аллах всяко нещо знае.
Chapter 9 (Sura 9)
1Снемане от Аллах и от Неговия Пратеник на задълженията спрямо съдружаващите, с които се договорихте.
2Затова странствайте по земята [о, съдружаващи] четири месеца и знайте, че не ще обезсилите Аллах и че Аллах опозорява неверниците!
3И прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на най-голямото поклонение хадж, че Аллах е непричастен към съдружаващите, а също -; Неговият Пратеник. И ако се покаете, за вас е най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести неверниците [о, Мухаммад] за болезнено мъчение,
4освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до срока му! Аллах обича богобоязливите.
5А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
6И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място! Това е, защото са хора незнаещи.
7Как може да има за съдружаващите договор с Аллах и с Неговия Пратеник, освен за онези, с които се договорихте при Свещената джамия? И докато са честни спрямо вас, бъдете честни спрямо тях и вие! Аллах обича богобоязливите.
8Как? Надвият ли ви, те не спазват спрямо вас нито родство, нито обет. Угаждат ви на думи, а сърцата им се противят. И повечето от тях са нечестивци.
9Продават на нищожна цена знаменията на Аллах и възпират от Неговия път. Лошо е онова, което вършат!
10Не спазват спрямо вярващ нито родство, нито обет. Тези са престъпващите.
11И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.
12И ако нарушат клетвите си подир своя обет, и поругаят вашата религия, сражавайте се с водителите на неверието, за да престанат! Няма клетви за тях.
13[О, вярващи] нима не ще се сражавате с хора, които нарушиха своите клетви и възнамеряваха да изгонят Пратеника? Първом те настъпиха срещу вас. Нима се страхувате от тях? Аллах най-много заслужава да се страхувате от Него, ако сте вярващи.
14Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи,
15и ще премахне гнева от сърцата им. Аллах приема покаянието на когото пожелае. Аллах е всезнаещ, премъдър.
16Или смятате, че ще бъдете оставени, без Аллах да узнае кои от вас се борят и взимат за довереник само Аллах и Неговия Пратеник, и вярващите? Сведущ е Аллах за вашите дела.
17Съдружаващите нямат право да устройват храмовете на Аллах, свидетелствайки сами за неверието си. На тези делата им са провалени и в Огъня ще пребивават вечно.
18Устройва храмовете на Аллах само онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат, и се страхува единствено от Аллах. Тези са напътените.
19Нима смятате, че да снабдяваш поклонниците с вода и да устройваш Свещената джамия, е като да вярваш в Аллах и в Сетния ден, и да се бориш по пътя на Аллах? Те не са равни пред Аллах. Аллах не напътва хората-угнетители.
20Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите.
21Възрадва ги техният Господ с вест за милосърдие от Него и за благоволение, и за Градини, в които ще имат постоянно блаженство,
22там ще пребивават вечно и завинаги. При Аллах има огромна награда.
23О, вярващи, не взимайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието пред вярата. А които от вас се сближат с тях, те са угнетителите.
24Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.
25Аллах ви помогна на много места и в Деня на Хунайн, когато ви възхити вашата многобройност. Ала тя не ви спаси от нищо. И отесня за вас земята, въпреки че е просторна. После обърнахте гръб в бягство.
26После Аллах низпосла успокоението Си на Своя Пратеник и на вярващите. И низпосла воини, които вие не видяхте, и наказа онези, които не повярваха. Това е възмездието за неверниците.
27После Аллах ще приеме покаяние подир това от когото пожелае. Аллах е опрощаващ, милосърден.
28О, вие, които вярвате, съдружаващите са скверност! Да не се приближават до Свещената джамия след тази тяхна година! И ако ви е страх от бедност, Аллах ще ви надбави от Своята благодат, ако пожелае. Аллах е всезнаещ, премъдър.
29Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра -; докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.
30И рекоха юдеите: “Узайр е синът на Аллах.” И рекоха християните: “Месията е синът на Аллах.” Това те го изричат, приличат в думите на онези, които преди не повярваха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват!
31Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!
32Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това.
33Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това.
34О, вярващи, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах. Които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах -; извести ги за болезнено мъчение
35в Деня, когато то ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челата и хълбоците, и гърбовете им. “Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!”
36Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си и всички се сражавайте със съдружаващите, както и те всички се сражават с вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!
37Отсрочването [на свещените месеци] само увеличава неверието. Неверниците се заблуждават в това -; разрешават го в една година и го възбраняват в друга, за да натъкмят броя [на месеците], които Аллах е определил за свещени. Позволяват онова, което Аллах е възбранил. Разкрасено им бе злото на деянията им. Аллах не напътва невярващите хора.
38О, вярващи, какво ви стана, та щом ви се рече: “Устремете се към битка по пътя на Аллах!”, закретахте по земята? Нима предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде малка.
39Ако не се устремите към битка, ще ви накаже Той с болезнено мъчение и ще ви замени с друг народ, и не ще Му навредите с нищо. Аллах за всяко нещо има сила.
40Ако вие не му помогнете [на Мухаммад], Аллах вече му помогна, когато неверниците го прогониха -; и бе един от двамата, когато бяха в пещерата; когато рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах -; най-възвишеното. Аллах е всемогъщ, премъдър.
41Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.
42Ако бе близка печалба и кратко пътуване, щяха да те последват. Но далечен им се видя трудният път и ще се кълнат в Аллах: “Ако можехме, щяхме да излезем заедно с вас.” Те погубват себе си, но Аллах знае, че са лъжци.
43Аллах да те извини [о, Мухаммад]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които казват истината, и без да си узнал лъжците?
44Онези, които вярват в Аллах и в Сетния ден, не те молят за разрешение да се борят чрез своите имоти и души. Аллах знае богобоязливите.
45А те молят за разрешение само онези, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и се съмняват сърцата им, и в своето съмнение се колебаят.
46А ако искаха да излязат [за битка], щяха да се подготвят за това. Но Аллах възненавидя тяхното намерение и вся у тях леност, и им се рече: “Останете с оставащите!”
47Ако бяха излезли сред вас, щяха да ви надбавят само объркване и щяха да се втурват, целейки смут помежду ви. Някои от вас се вслушват в тях. Аллах знае угнетителите.
48Стремяха се и по-рано към смут и преобръщаха заради теб делата, докато не дойде истината и не се прояви повелята на Аллах, въпреки че те ненавиждат това.
49Сред тях някой казва: “Позволи ми [да остана] и не ме въвличай в изкушение!” А нима те не бяха въвлечени в изкушение? Адът обгръща неверниците.
50Ако те достигне добрина, ги огорчава, а ако те застигне беда, казват: “Навреме се заехме със своето дело.” И се разотиват весели.
51Кажи [о, Мухаммад]: “Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!”
52Кажи: “Нима очаквате за нас друго освен една от двете добрини, докато ние очакваме за вас Аллах да ви застигне с мъчение от Него или с нашите ръце? Очаквайте! С вас очакваме и ние!”
53Кажи: “Раздавайте доброволно или по принуда! -; Не ще се приеме от вас. Вие сте хора-нечестивци.”
54Пречи да бъдат приети от тях подаянията само това, че не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, и че идват на молитва само лениви и раздават само с нежелание.
55И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот. И ще излязат душите им, както са неверници.
56И се кълнат в Аллах, че наистина са от вас, но те не са от вас, а са хора страхливи.
57Ако намерят убежище или пещери, или проход, ще свърнат натам -; необуздани.
58Някои сред тях те клеветят заради милостинята. И ако им се даде нещо от нея -; те са доволни, а ако не им се даде, ето ги -; негодуват!
59А ако ли да бяха доволни от това, което им дари Аллах, и Неговият Пратеник, и кажеха: “Достатъчен ни е Аллах, ще ни дари Аллах от Своята благодат, и Неговият Пратеник... Към Аллах се стремим.”
60Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] -; задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.
61Сред тях са и онези, които обиждат Пророка и казват: “Той надава ухо за всичко.” Кажи: “Ухо за ваше добро.” Той вярва в Аллах и вярва на вярващите, и е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които обиждат Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение.
62Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но Аллах, а и Неговият Пратеник, най-много заслужава на Него да угаждат, ако са вярващи.
63Нима не знаят, че който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, за него е огънят на Ада, там ще пребивава вечно. Това е огромният позор.
64Лицемерите се опасяват да не бъде низпослана против тях сура, която ще извести какво крият в сърцата си. Кажи: “Подигравайте се! Аллах ще изяви онова, от което се опасявате.”
65И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?”
66Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.
67Лицемерните мъже и жени са едни като други. Те повеляват порицаваното и възбраняват одобряваното, и стискат в ръка. Забравиха Аллах, затова Той ги забрави. Лицемерите са нечестивците.
68Аллах обеща на лицемерните мъже и жени, и на неверниците огъня на Ада, там ще пребивават вечно. Достатъчен им е той. Аллах ги прокле. И за тях има постоянно мъчение,
69както за онези преди вас. Бяха по-силни от вас по мощ и с повече имоти и деца, и се наслаждаваха на своя дял. И вие се наслаждавахте на своя дял, както и онези преди вас се наслаждаваха на своя дял, и затънахте, както и те затънаха. На тези са пропаднали делата им и в земния живот, и в отвъдния. Тези са губещите.
70Не ги ли достигна вестта за онези преди тях -; народа на Нух и адитите, и самудяните, и народа на Ибрахим, и жителите на Мадян, и на сринатите селища [на Лут]? Явиха им се пратениците с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те сами себе си угнетяват.
71А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е всемогъщ, премъдър.
72Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градините, сред които реки текат -; там ще пребивават вечно, -; и приятна обител в Градините на Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение.
73О, Пророче, бори се срещу неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. Колко лоша е тази участ!
74В Аллах се кълнат, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени. И се готвеха за онова, което не получиха, и ненавиждаха само защото Аллах -; и Неговият Пратеник -; ги обогати от Своята благодат. И ако се покаят, ще е най-доброто за тях, а ако се отметнат, Аллах ще ги накаже с болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. И нямат на земята нито покровител, нито избавител.
75Някои от тях дадоха обет пред Аллах: “Ако Той ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.”
76А когато им дари от Своята благодат, те се скъпяха за нея и се отметнаха, отдръпвайки се.
77Впоследствие Той вложи в сърцата им лицемерие до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.
78Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия тайните?
79Които клеветят и се присмиват на даващите по своя воля милостиня измежду вярващите и онези, които не намират друго да дадат освен своето старание -; Аллах им се е присмял и за тях има болезнено мъчение.
80И да молиш [о, Мухаммад] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости. Това е, защото не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник. Аллах не напътва хората-нечестивци.
81Радваха се неизлезлите [за битката], че са останали -; противно на Пратеника на Аллах -; и възненавиждаха борбата чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и казваха: “Не тръгвайте [на бой] в жегата!” Кажи: “Огънят на Ада е по-горещ!” -; ако проумяват.
82Да се смеят малко и да плачат много -; възмездие за онова, което придобиха!
83И ако Аллах те върне при част от тях и ти поискат разрешение да излязат, кажи: “Никога не ще излезете с мен и не ще се сражавате заедно с мен срещу враг. Предпочетохте да седите първия път, тъй че си седете с оставащите!”
84И никога не отслужвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци.
85И да не те възхищават имотите и децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот. И ще излязат душите им, както са неверници.
86И когато бе низпослана сура: “Повярвайте в Аллах и се борете заедно с Неговия Пратеник!”, хората с богатство измежду им поискаха от теб разрешение и рекоха: “Остави ни да сме със седящите!”
87Предпочетоха да са заедно с оставащите и бяха запечатани сърцата им, та не схващат.
88Ала Пратеника и онези, които вярваха заедно с него, се бореха чрез своите имоти и души. За тези са благата и тези са сполучилите.
89Аллах е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Това е великото спасение.
90И дойдоха оправдаващите се измежду бедуините [които не излязоха] да искат разрешение, а останаха онези, които лъжеха Аллах и Неговия Пратеник. Онези от тях, които не повярваха, ще ги сполети болезнено мъчение.
91За слабите, както и за болните и за онези, които не намират какво да дадат, няма притеснение, ако са искрени към Аллах и Неговия Пратеник. За благодетелните няма вина -; Аллах е опрощаващ, милосърден
92нито за онези, на които ти рече, когато дойдоха при теб, за да ги откараш: “Не намирам с какво да ви откарам.” И се обърнаха, а очите им -; пълни със сълзи от скръб, че не намират какво да дадат.
93Вината е само за онези, които искат разрешение от теб, а са богати. Предпочетоха да са заедно с оставащите и Аллах запечата сърцата им, та не знаят.
94Ще ви се извиняват, когато се върнете [след битката] при тях. Кажи: “Не се извинявайте, никога не ще ви повярваме! Аллах ни съобщи вести за вас. Аллах вижда вашите дела -; и Неговият Пратеник. После ще бъдете върнати при Знаещия и скритото, и явното, и Той ще ви съобщи какво сте извършили.”
95Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете при тях, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Адът -; възмездие за онова, което са придобили.
96Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е доволен от хората-нечестивци.
97Бедуините са най-силни по неверие и лицемерие, и най-склонни да не проумеят границите на онова, което Аллах низпосла на Своя Пратеник. Аллах е всезнаещ, премъдър.
98Някои бедуини приемат онова, което дават, за загуба, и очакват да ви сполетят превратностите. Над тях да е злата превратност! Аллах е всечуващ, всезнаещ.
99А някои бедуини вярват в Аллах и в Сетния ден, и приемат онова, което дават, за приближаване към Аллах и към зова от Пратеника. То наистина е приближаване. Ще ги въведе Аллах в Своето милосърдие. Аллах е опрощаващ, милосърден.
100Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение.
101И сред онези от бедуините, които са около вас, има лицемери. И сред жителите на ал-Медина има упорстващи в лицемерието, които ти не знаеш, а Ние ги знаем. Ще ги мъчим два пъти, после ще бъдат върнати към огромно мъчение.
102И други, които си признават греховете... Смесиха доброто деяние с друго -; зло. Аллах ще им приеме покаянието. Аллах е опрощаващ, милосърден.
103Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
104Не знаеха ли, че Той, Аллах, приема покаянието от Своите раби и взима подаянията, и че Той, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния?
105И кажи: “Работете! Аллах вижда вашите дела -; и Неговият Пратеник, и вярващите. И ще бъдете върнати при Знаещия скритото и явното, и ще ви извести какво сте вършили.
106А други [от неизлезлите за битка] са получили отсрочка за решението на Аллах -; или ще ги накаже, или ще приеме покаянието им. Аллах е всезнаещ, премъдър.
107А онези, които построиха джамия с цел вреда и неверие, и разединение сред вярващите, и изчакване на онзи, който преди воюваше срещу Аллах и Неговия Пратеник, непременно ще се кълнат: “Искахме само доброто.” Аллах е свидетел, че са лъжци.
108Не влизай в нея никога! Джамията [Кубаа], основана върху богобоязливостта от първия ден, е по-достойна да влизаш в нея. Там има хора, които обичат да се пречистват. Аллах обича пречистващите се.
109Дали онзи, който основава постройката си върху боязън и благоволение пред Аллах, е по-добър, или онзи, който основава постройката си накрай ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Ада? Аллах не напътва хората-угнетители.
110Постройката, която са изградили, оставя съмнение в сърцата им, докато те се пръснат. Аллах е всезнаещ, премъдър.
111Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им. Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят -; Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана. А кой е по-верен в своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихте с Него! Това е великото спасение.
112И благовествай вярващите, които се разкайват, служат Нему, възхваляват Го, говеят, покланят се, свеждат чела до земята в суджуд, повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и спазват границите на Аллах!
113Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада.
114Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ.
115Аллах никога не заблуждава хора след тяхното напътване, докато не им изясни от какво да се боят. Аллах всяко нещо знае.
116На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Той съживява и Той умъртвява. Нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител.
117Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час, след като едва не се отклониха сърцата на група от тях. После Той прие покаянието им. Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден.
118И към тримата, които не излязоха [за битката]... Докато отесня за тях земята, макар и просторна, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах, освен при Него. После Той се смили над тях, за да се покаят. Той, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния.
119О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!
120Не бива жителите на ал-Медина и онези от бедуините, които са около тях, да не излязат с Пратеника на Аллах, нито да предпочитат себе си пред него. Това е, защото всякога щом ги сполети жажда или умора, или глад по пътя на Аллах, или направят дори и стъпка, която да гневи неверниците, или се сдобият с победа над враг, ще им се запише като праведно деяние. Аллах не погубва наградата на благодетелните.
121И малко да дадат, и много да дадат, и долина да прекосят, ще им се запише, за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили.
122И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!
123О, вярващи, сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!
124И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого от вас тази ще увеличи вярата?” А на тези, които вярват, тя увеличава вярата и се радват.
125А на тези, в чиито сърца има болест, тя увеличава скверността им с още скверност и умират като неверници.
126Не виждат ли, че ги подлагат на изпитание всяка година един или два пъти? После нито се разкайват, нито се поучават.
127И когато се низпослава сура срещу лицемерите, те се споглеждат един друг: “Вижда ли ви някой?” После се отклоняват. Аллах отклонява сърцата им, защото са хора непроумяващи.
128Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.
129А отметнат ли се, кажи: “Достатъчен ми е Аллах! Няма друг Бог освен Него! На Него се уповавам. Той е Господът на великия Трон.”
Chapter 10 (Sura 10)
1Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на мъдрата Книга.
2Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: “Увещавай хората и благовествай вярващите, че за тях има въздигнато място при техния Господ!” Неверниците рекоха: “Този е явен магьосник.”
3Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена. После се въздигна [безподобен] Той на Трона, управлявайки делата. Никой не се застъпва без Неговото позволение. Това е Аллах, вашият Господ! На Него служете! Не ще ли се поучите?
4При Него ще се завърнете всички -; истинно обещание от Аллах. Той начева сътворяването, после го повтаря, за да награди със справедливост онези, които вярват и вършат праведни дела. А онези, които са неверници -; за тях има вряща вода да пият и болезнено мъчение заради тяхното неверие.
5Той е, Който стори слънцето блясък и луната -; сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.
6Наистина в промяната на нощта и деня, и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения за хора богобоязливи.
7А които не допускат, че ще Ни срещнат и се задоволяват със земния живот, и намират успокоение в него, и които към Нашите знамения са нехайни
8на тези мястото им е Огънят заради онова, което са придобили.
9Които вярват и вършат праведни дела -; техният Господ ще ги напъти заради тяхната вяра. Ще текат сред тях реките в Градините на блаженството.
10Зовът им там ще бъде: “Пречист си Ти, о, Аллах!”, а поздравът им там ще бъде: “Мир!”, а краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!”
11И ако Аллах избързваше със злината за хората, както те бързат за добрината, вече щеше да им е приключен срокът. Но оставяме онези, които не допускат, че ще ни срещнат, в тяхната престъпност да се лутат.
12И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.
13И вече погубихме поколенията преди вас, когато угнетяваха, и техните пратеници им донасяха ясните знаци, а те не вярваха. Така въздаваме на престъпните хора.
14После ви сторихме наместници на земята подир тях, за да видим как постъпвате.
15И когато им бъдат четени Нашите ясни знамения, онези, които не допускаха, че ще ни срещнат, казват: “Донеси друг Коран, а не този, или го промени!” Кажи: “Нямам право да го променям по собствена воля. Следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се, ако се възпротивя на своя Господ, от мъчение във великия Ден.”
16Кажи: “Ако Аллах пожелаеше, не бих ви го чел и Той не би ви дал знание за него. Прекарах между вас цял един живот преди него. Нима не проумявате?”
17И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Престъпниците никога не ще сполучат.
18И служат не на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!
19Хората бяха само една общност, но се разделиха. И ако нямаше предишно слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях онова, по което са в разногласие.
20И казват: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Господ?” Кажи [о, Мухаммад]: “Неведомото принадлежи единствено на Аллах. Чакайте! И аз чакам с вас.”
21И щом дадем на хората да вкусят милост след беда, която ги е засегнала, ето ги -; лукавстват спрямо Нашите знамения! Кажи: “Аллах е най-бърз в промисъла. Нашите пратеници [ангели] записват какво лукавствате.”
22Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби и се носят с хората при попътен вятър, и те му се радват, връхлита ги бурен вятър и вълните ги връхлитат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему в религията: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!”
23А щом ги избави, ето ги -; сеят развала по земята в безправие! О, хора, вашата развала е срещу самите вас. Наслаждавайте се на земния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили.
24Земният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка. Когато земята получи своята украса и се окичи, и обитателите й помислят, че имат власт над нея, идва Нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща. Така разясняваме знаменията на хора мислещи.
25Аллах призовава към Дома на мира и насочва когото пожелае по правия път.
26Благодетелните ще имат Най-прекрасното, и дори повече, и не ще почерни техните лица нито прах, нито унижение. Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно.
27А които са придобили злини -; възмездието за злина е също такава, и ще ги почерни унижение. Никой не ще ги защити от Аллах. Сякаш лицата им са покрити с късове тъмна нощ. Те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
28В Деня, когато ще ги съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Останете по местата си, вие и вашите съдружници!” И ще ги разделим, а съдружниците им ще кажат: “Не на нас служехте вие!
29Достатъчен е Аллах за свидетел между нас и вас. Бяхме в неведение за вашето служене.”
30Там всяка душа ще изпита предишните си деяния. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли.
31Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делото?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?”
32Това е Аллах, вашият истински Господ. И какво друго има извън истината освен заблудата? Как сте отклонявани!
33Така се потвърди Словото на твоя Господ за онези, които са нечестивци, че те не ще вярват.
34Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да начене творението, после да го повтори?” Кажи: “Аллах начева творението, после го повтаря. Как сте подлъгани!”
35Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да напътва към истината?” Кажи: “Аллах напътва към истината. И кой е по-достоен да бъде следван -; който напътва към истината, или който не напътва, освен ако не е напътен? Какво ви е, как отсъждате?”
36Повечето от тях следват само догадки. Догадката с нищо не замества истината. Аллах знае вашите дела.
37Този Коран не може да е откровение от друг освен от Аллах -; в потвърждение на онова преди него и за разяснение на Писанието -; няма съмнение в него! -; от Господа на световете.
38Или казват [за Мухаммад]: “Той го е измислил.” Кажи: “Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!”
39Да, взимат за лъжа знанието, което не обхващат и още не е дошло при тях неговото тълкуване. Така го взимаха за лъжа и онези преди тях. Виж какъв е краят на угнетителите!
40Някои от тях вярват в него и някои от тях не вярват в него. А твоят Господ най-добре знае сеещите развала.
41И ако те взимат за лъжец, кажи: “Моето дело е за мен, а вашето дело е за вас. Не сте отговорни за това, което върша, и аз не съм отговорен за това, което вие вършите.”
42Някои от тях се вслушват в теб, ала нима ти ще накараш глухите да чуят, ако не проумяват?
43И някои от тях гледат към теб, ала нима ще напътиш слепците, ако не съзират?
44Аллах не угнетява хората с нищо, а хората сами себе си угнетяват.
45В Деня, когато Той ще ги събере, сякаш са се забавили само един час от деня, те ще се познаят помежду си. Губят онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах. И не са напътени.
46И да ти покажем част от онова [наказание], което им обещахме, или да те приберем, към Нас е тяхното завръщане. Свидетел е Аллах на онова, което вършат.
47За всяка общност имаше пратеник. И когато идваше техният пратеник, се отсъждаше помежду им със справедливост, без да бъдат угнетявани.
48И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
49Кажи: “Нито мога да навредя, нито да си помогна, освен ако Аллах пожелае. За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”
50Кажи: “Какво мислите, ако Неговото мъчение дойде при вас нощем или денем? Какво ще ускорят от него престъпниците?”
51Нима после, когато се случи, ще повярвате в Него? [Тогава ще ви се каже:] “Сега ли? А искахте да го ускорите.”
52После ще се каже на угнетителите: “Вкусете вечното мъчение! Нима ще ви се въздаде за друго освен за онова, което сте придобили?”
53Искат да ги известиш истина ли е това. Кажи: “Да, кълна се в своя Господ, истина е то и не можете да го възпрете.”
54И ако всеки, който е угнетител, притежаваше всичко на земята, щеше да се откупва с него. И ще скрият разкаянието, щом видят мъчението. И ще се отсъди между тях със справедливост, и не ще бъдат угнетени.
55Да, на Аллах е всичко на небесата и на земята. Да, обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.
56Той съживява и Той умъртвява, и при Него ще бъдете върнати.
57О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господ и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за вярващите.
58Кажи: “С благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие, с това нека ликуват! То е по-добро от това, което трупат.”
59Кажи: “Виждате ли какво препитание ви низпосла Аллах, а сторихте от него възбранено и позволено?” Кажи: “Аллах ли ви позволи, или за Аллах измисляте?”
60И какво предполагат за Деня на възкресението онези, които измислят лъжа за Аллах? Аллах е владетел на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни.
61С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.
62Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят.
63Които вярват и са богобоязливи
64за тях е радостната вест в земния живот и в отвъдния. Неизменни са Словата на Аллах. Това е великото спасение.
65И да не те натъжават думите им! Мощта принадлежи всецяло на Аллах. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
66Да, на Аллах са всички на небесата и всички на земята. И какво следват онези, които зоват съдружници вместо Аллах? Следват единствено догадката и само предполагат.
67Той е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня -; светъл. В това има знамения за хора чуващи.
68Рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Той е Пребогатия. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?
69Кажи: “Които измислят лъжа за Аллах, те не ще сполучат.”
70Някаква наслада имат в земния живот, после към Нас е завръщането им, после ще ги накараме да вкусят суровото мъчение заради тяхното неверие.
71И им прочети вестта за Нух! Когато каза на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежат моят престой и моето напомняне за знаменията на Аллах, то на Аллах аз се уповавам. Съберете се с вашите съдружници, после си изяснете вашето дело, после отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка!
72И да се отвърнете, аз не съм търсил отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм отдаден Нему.”
73И го взеха за лъжец, и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и ги сторихме наследници. И издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения. И виж какъв е краят на предупредените!
74После изпратихме подир него пратеници при техните народи и дойдоха при тях с ясните знаци, но не искаха да повярват в онова, което преди взимаха за лъжа. Така запечатваме сърцата на престъпващите.
75После изпратихме подир тях Муса и Харун с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, но се възгордяха и бяха престъпни хора.
76И когато дойде при тях истината от Нас, казаха: “Това е явна магия.”
77Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима е магия? Не ще сполучат магьосниците.”
78Казаха: “Нима дойде при нас, за да ни отлъчиш от онова, с което заварихме предците си, и да е за двама ви [о, Муса и Харун] величието по земята? Не ви вярваме.”
79И каза Фараонът: “Доведете ми всички знаещи магьосници!”
80И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!”
81И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала.
82И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.”
83Но поради страх от мъчението на Фараона и знатните му хора, на Муса повярваха само малцина от неговия народ. Фараонът бе надменен на земята и бе от престъпващите.
84И каза Муса: “О, народе мой, щом вярвате в Аллах, на Него се уповавайте, ако сте отдадени Нему!”
85И казаха: “На Аллах се уповаваме. Господи наш, не сторвай от нас изкушение за угнетяващите хора!
86И спаси ни със Своето милосърдие от невярващите хора!”
87И повелихме на Муса и брат му: “Вземете домове за своя народ в Египет и сторете домовете си места за поклонение, и отслужвайте молитвата -; и благовествай вярващите!”
88И каза Муса: “Господи наш, Ти даде на Фараона и на знатните му хора украса и имоти в земния живот. Господи, те отклоняват от Твоя път. Господи, заличи имотите им и вкорави сърцата им, и да не повярват, докато не видят болезненото мъчение!”
89Каза: “Откликна се вече на вашия зов. Стойте на правия път и не следвайте пътя на онези, които не знаят!”
90И преведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!”
91Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.
92Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения.
93И настанихме синовете на Исраил в обител на правдата, и им дадохме препитание от благините. И не изпаднаха в разногласие, докато при тях не дойде знанието. В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди помежду им за онова, по което бяха в разногласие.
94И ако се съмняваш в онова, което ти низпослахме [о, Мухаммад], питай четящите Писанието преди теб! При теб вече дойде истината от твоя Господ. И не бъди от съмняващите се!
95И не бъди от онези, които взимат за лъжа знаменията на Аллах, за да не бъдеш от губещите!
96Онези, спрямо които се потвърди словото на твоя Господ, не ще повярват,
97дори при тях да дойде всякакво знамение, докато не видят болезненото мъчение.
98Нима имаше друго селище, което да е повярвало и да му е донесла полза неговата вяра, освен народа на Юнус? Щом повярваха, снехме от тях позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават до време.
99И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?
100Никой не ще повярва иначе освен с позволението на Аллах. Той ще остави в заблуда онези, които не разсъждават.
101Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията и предупредителите не ще избавят хора невярващи.
102Нима очакват дни, различни от тези на отминалите преди тях? Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.”
103После спасяваме Нашите пратеници и онези, които са повярвали. Така Наш дълг е да спасяваме вярващите.
104Кажи [о, Мухаммад]: “О, хора, ако се съмнявате в моята религия, то аз не ще служа на онези, на които вие служите вместо на Аллах, а ще служа на Аллах, Който ви прибира душите. И ми бе повелено да съм от вярващите.”
105И обърни лице към религията правоверен, и никога не бъди от съдружаващите!
106И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.
107И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска добро, никой не ще отклони Неговата благодат. Настига Той с нея когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващия, Милосърдния.
108Кажи: “О, хора, вече дойде при вас истината от вашия Господ. И който се е напътил, единствено за себе си се напътва, а който се е заблудил, само в свой ущърб се заблуждава. И не съм над вас покровител.”
109И следвай, каквото ти се разкрива, и бъди търпелив, додето Аллах отсъди! Той е Най-добрият съдник.
Chapter 11 (Sura 11)
1Алиф. Лам. Ра. Книга, знаменията на която бяха утвърдени, после разяснени от премъдър, сведущ,
2за да служите единствено на Аллах -; аз съм за вас предупредител и благовестител от Него
3и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него, Той ще ви зарадва с хубава наслада за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо, заслужената благодат. А ако се отвърнете -; страх ме е за вас от мъчение в големия Ден.
4При Аллах е вашето завръщане. Той за всяко нещо има сила.
5Ето, свиват гръд, за да се потулят от Него. Ето, и когато се покриват с дрехите си, Той знае какво спотайват и какво показват. Той знае всичко скрито в гърдите.
6И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.
7Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни, и Неговият Престол бе върху водата, за да ви изпита кой от вас е по-добър по деяние. И ако кажеш: “Ще бъдете възкресени след смъртта”, онези, които не вярват, непременно ще рекат: “Това е само явна магия.”
8А ако забавим за тях мъчението до определено време, непременно ще рекат: “Какво го задържа?” В Деня, когато дойде при тях, то наистина не ще бъде отклонено и ще ги обгърне онова, на което са се присмивали.
9И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после му я отнемем, той е отчаян, непризнателен.
10И ако му дадем да вкуси благодат след беда, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен” и е радостен, самохвалец,
11освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела. За тях има опрощение и голяма награда.
12Може и да си склонен към изоставяне на част от онова, което ти е разкрито и да се свива сърцето ти, че ще рекат: “Защо не му бе спуснато съкровище или не дойде заедно с него ангел?” -; ти си само предупредител, Аллах се разпорежда с всяко нещо.
13Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите -; измислени -; и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!
14И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан само със знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Няма ли да се отдадете Нему?”
15Които желаят земния живот и неговата украса, през него ще им изплатим за деянията. И не ще бъдат ощетени през него.
16Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили.
17Нима е такъв онзи, който има ясен знак от своя Господ и му го чете свидетел от Него? Предхождаше го Книгата на Муса -; водител и милост. Тези вярват в него. А който от съюзените племена не вярва в него, обещан му е Огънят. Не се съмнявай в него [о, Мухаммад]! Той е истината от твоя Господ, ала повечето хора не вярват.
18И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах? Тези ще бъдат доведени при техния Господ и свидетелите ще рекат: “Тези са, които лъжеха за своя Господ.” Да, проклятието на Аллах е над угнетителите,
19които възпират от пътя на Аллах, стремят се да изкривят пътя и отвъдния живот отричат.
20Те са безсилни на земята и нямат покровители, освен Аллах. На тях ще им се удвои мъчението. Те не са могли да чуят и не са видели.
21Тези са, които себе си погубиха и се скри от тях онова, което измисляха.
22Без съмнение, в отвъдния живот те са най-губещите.
23Но които вярват и вършат праведни дела, и се смиряват пред своя Господ, тези са обитателите на Рая -; там ще пребивават вечно.
24Двете групи приличат на слепия и глухия, и на зрящия и чуващия. Нима те са еднакви при сравнение? И не ще ли се поучите?
25И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител,
26за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.”
27Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Виждаме, че си само човек като нас и виждаме, че сред нас те следват само най-презрените, с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.”
28Рече: “О, народе мой, ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим, щом й се противите?
29О, народе мой, не искам от вас богатство за това. Моята награда е единствено от Аллах. И не ще прогоня онези, които вярват. Наистина те ще срещнат своя Господ. Ала виждам, че сте хора невежи.
30О, народе мой, кой ще ме защити от [наказанието на] Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите?
31И не ви казвам: “При мен са съкровищниците на Аллах.”, нито: “Зная неведомото”; и не казвам: “Аз съм ангел”; и не казвам на онези, които са презрени във вашите очи, че Аллах не ще им даде благо. Аллах най-добре знае какво имат в душите си. Иначе да съм от угнетителите.”
32Казаха: “О, Нух, ти спореше с нас и все повече ни оспорваш, донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!”
33Каза: “Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. А вие сте безсилни.
34И не ще ви помогне моят съвет, ако искам да ви посъветвам, ако Аллах иска да ви унищожи. Той е вашият Господ и при Него ще бъдете върнати.”
35Или казват: “Той го е измислил.” Кажи: “Ако аз съм го измислил, над мен е моят грях и съм невинен за онова, в което вие престъпвате.”
36И бе разкрито на Нух: “Ще вярва измежду твоя народ само онзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили!
37И направи Ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение, и не Ми говори за угнетителите! Те ще бъдат издавени.”
38И правеше той Ковчега, и всякога, щом край него минаваха знатни от неговия народ, подиграваха го. Рече: “Щом се подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате.
39И ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение, и ще го сполети постоянно мъчение.”
40Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме: “Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал.” А вярваха заедно с него само малцина.
41И рече: “Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.”
42И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!”
43Рече [синът]: “Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.” Рече: “Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.” И ги разделиха вълните, и бе от удавените.
44И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И [Ковчегът] заседна върху [планината] ал-Джуди. И бе речено: “Гибел за хората-угнетители!”
45И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник.”
46Рече [Аллах]: “О, Нух, той [вече] не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не Ме питай за това, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.”
47Рече: “Господи, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм от губещите.”
48Речено бе: “О, Нух, слез [от Ковчега] с мир от Нас и с благослов над теб, и над общности от онези, които са с теб! А на други общности ще дадем да се понаслаждават, после ще ги сполети болезнено мъчение от Нас.
49Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краят принадлежи на богобоязливите.”
50И при адитите -; брат им Худ... Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие сте само клеветници.
51О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате?
52О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”
53Рекоха: “О, Худ, ти не ни донесе ясен знак и не ще изоставим нашите божества заради твоите слова. И не ти вярваме.
54Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Рече: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм невинен за онова, което съдружавате
55с Него. И лукавствайте срещу мен всички, и не ме изчаквайте!
56Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на Правия път.
57А отметнете ли се -; вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с други хора. И никак не ще Му навредите. Моят Господ пази всяко нещо.”
58И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ и онези, които вярваха с него. И ги спасихме от сурово мъчение.
59Такива бяха адитите. Отрекоха знаменията на своя Господ и се възпротивиха на Неговите пратеници, и следваха повелята на всеки упорит деспот.
60И ги следва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. Да, адитите отрекоха своя Господ. Да, гибел за адитите, народа на Худ!
61И при самудяните [изпратихме] брат им Салих. Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него! Моят Господ е наблизо и откликва.”
62Рекоха: “О, Салих, преди това ти възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.”
63Рече: “О, народе мой, как мислите, ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост, кой ще ме защити от Аллах, ако Му се възпротивя? Ще ми надбавите само загуба.
64О, народе мой, това е камилата на Аллах -; знамение за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване близко мъчение!”
65Но я заклаха и той каза: “Наслаждавайте се в своя дом три дена! Това не е лъжливо обещание.”
66И когато Нашата повеля дойде с милост от Нас, спасихме Салих и онези, които вярваха с него, от позора на този ден. Твоят Господ е Всесилния, Всемогъщия.
67И Викът обхвана онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в домовете си,
68сякаш не бяха пребивавали там. Да, самудяните отрекоха своя Господ. Да, гибел за самудяните!
69И дойдоха Нашите пратеници с радостната вест при Ибрахим. Казаха: “Мир!” Каза: “Мир!” И не се забави да поднесе печено теле.
70И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.”
71А жена му стоеше и се смееше. И я благовестихме за Исхак, а отподир Исхак -; Якуб.
72Тя рече: “О, горко ми! Аз ли ще родя, след като съм престаряла, а моят съпруг е този старец? Наистина това е някакво чудо.
73Рекоха: “Нима те учудва повелята на Аллах? Милостта на Аллах и Неговите благослови са над вас, стопани на дома. Наистина Той е всеславен, предостоен.”
74И когато уплахата напусна Ибрахим, и радостната вест дойде при него, той настоя пред Нас за народа на Лут.
75Ибрахим бе състрадателен, умоляващ, каещ се.
76“О, Ибрахим, откажи се от това! Вече дойде повелята на твоя Господ. Необратимо мъчение ще ги връхлети.”
77И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжи за тях и отмаля [от страх] за тях, и рече: “Това е тежък ден.”
78И дойде при него народът му, втурнат натам. И преди бяха вършили злини. Рече: “О, народе мой, ето ви моите щерки. Те са по-чисти за вас. Бойте се от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен мъж?”
79Рекоха: “Вече си узнал, че нямаме нужда от твоите щерки. Знаеш какво искаме.”
80Рече: “Ех, да имах сила над вас или да се осланях на здрава опора!...”
81Рекоха [гостите]: “О, Лут, ние сме пратеници на твоя Господ. Не ще те докоснат. Тръгни със своето семейство в част от нощта и никой от вас да не се обърне, освен жена ти -; нея ще я порази, каквото порази и тях. Срокът им е утрото. Не е ли близо утрото?”
82И когато Нашата повеля дойде, преобърнахме [селището] надолу и изсипахме над тях порой камъни от глина,
83белязани при твоя Господ. Те не са далеч от угнетителите.
84И при мадянитите -; брат им Шуайб... Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. И не занижавайте мярката и везната! Виждам ви в благоденствие, но се страхувам за вас от мъчение в Деня, който [всичко] обхваща.
85О, народе мой, изпълвайте мярката и везната със справедливост, и не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
86Това, което Аллах ви оставя, е по-добро за вас, ако сте вярващи. Аз не съм ви пазител.”
87Рекоха: “О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което служеха предците ни, или да не постъпваме със своите имоти, както пожелаем? Наистина ти си състрадателният, разумният!”
88Рече: “О, народе мой, как мислите, ако имам ясен знак от моя Господ и Той ме е дарил с добро препитание от Него, и не искам да се отличавам от вас в онова, което ви забранявам? Искам само подобрение, колкото мога. Моят успех е само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.
89О, народе мой, да не ви вкара в грях враждата [ви] към мен, та да ви порази същото като онова, което порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас.
90И молете за опрощение вашия Господ, и се покайте пред Него! Моят Господ е милосърден, любещ.”
91Рекоха: “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. Виждаме, че си много слаб сред нас. Ако не бе твоят род, щяхме да те пребием с камъни. Не си на почит при нас.”
92Рече: “О, народе мой, нима моят род е по-достоен за вас от Аллах? Вие Го загърбихте. Наистина моят Господ обхваща делата ви.
93О, народе мой, работете, както можете! И аз ще работя. Ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение и кой е лъжец. И чакайте! И аз очаквам с вас.”
94И когато Нашата повеля дойде с милост от Нас, спасихме Шуайб и онези, които вярваха с него. И Викът обхвана онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в домовете си,
95сякаш не бяха пребивавали там. Да, гибел за мадянитите, както погинаха и самудяните!
96Вече изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод
97при Фараона и знатните му хора. Те следваха повелята на Фараона, а повелята на Фараона не бе разумна.
98Ще предвожда той народа си в Деня на възкресението и ще ги въведе в Огъня. И колко лошо е мястото, където ще бъдат въведени!
99И бяха следвани от проклятие на този свят, и в Деня на възкресението. Колко лошо е дарението, което ще им бъде дадено!
100Тези са от вестите на селищата. Разказваме ги на теб. Има сред тях руини, има и покосени.
101Не Ние ги угнетихме, а те себе си угнетиха. И не ги избавиха от нищо боговете им, които те зовяха, освен Аллах, щом дойде повелята на твоя Господ. И им надбавиха само загуба.
102Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи селищата, когато угнетяват. Той сграбчва болезнено, силно.
103Наистина в това има знамение за всеки, който се страхува от мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, за който хората ще бъдат насъбрани. Това е знаменателният Ден.
104Не ще го забавим Ние освен за определен срок.
105Когато Денят настъпи, никой не ще проговори освен с Неговото позволение. Сред тях ще има и злочести, и щастливи.
106Онези, които са злочести, ще бъдат в Огъня. В него ще вдишват и издишват,
107там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае [друго] твоят Господ. Твоят Господ прави, каквото пожелае.
108А онези, които са ощастливени, ще бъдат в Рая, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае друго твоят Господ -; дар неизчерпаем.
109И не се съмнявай в [лъжовността на] онова, на което те служат! Те служат само както и бащите им служеха преди. И ще изплатим Ние техния дял [от възмездието] ненакърнен.
110Вече дадохме на Муса Писанието и настана разногласие за него. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях. И се съмняваха в него с подозрение.
111И на всички твоят Господ ще изплати за деянията им. Сведущ е Той за онова, което вършат.
112И бъди на правия път, както ти бе повелено, ти и всеки покаял се с теб, и не престъпвайте! Зрящ е Той за онова, което вършите.
113И не клонете към онези, които угнетяват, за да не ви засегне Огънят! Нямате освен Аллах покровители. После не ще ви се помогне.
114И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се.
115И бъди търпелив! Аллах не погубва наградата на благодетелните.
116Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, възбраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? Угнетителите последваха разкоша, в който живееха. И бяха престъпващи.
117Твоят Господ не погубва селищата с гнет, когато жителите им вършат праведни дела.
118И ако твоят Господ бе пожелал, щеше да стори хората една общност. Ала те не престават да са в разногласие,
119освен които [заслужават] твоят Господ да ги помилва и Той [така] ги е сътворил. И се сбъдна Словото на твоя Господ: “Непременно ще напълня Ада с джинове и хора заедно.”
120И всичко ти разказваме от вестите за пратениците, за да укрепим с него сърцето ти. С тях при теб дойде истината и поучение, и напомняне за вярващите.
121И кажи на онези, които не вярват: “Работете както можете! И ние ще работим.
122И чакайте! И ние чакаме.”
123На Аллах е неведомото на небесата и на земята, и към Него ще бъдат върнати всички дела. Затова на Него служи и на Него се уповавай! Твоят Господ не подминава делата ви.
Chapter 12 (Sura 12)
1Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на ясната Книга.
2Ние го низпослахме -; Коран на арабски, за да проумеете!
3Ние ти разказваме най-хубавите разкази с откровението, което ти дадохме в този Коран, макар че преди него ти бе от нехайните.
4Юсуф рече на баща си: “О, татко мой, видях единадесет небесни светила и слънцето, и луната, видях ги да ми се покланят.”
5Рече: “О, сине мой, не разказвай своето видение на братята си, за да не замислят срещу теб коварство! Сатаната е явен враг за човека.
6Така ще те избере твоят Господ и ще те научи да тълкуваш сънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както я изпълни и към предците ти -; Ибрахим и Исхак. Твоят Господ е всезнаещ, премъдър.”
7В [разказа за] Юсуф и неговите братя има знамения за питащите.
8Когато казаха: “Наистина Юсуф и брат му [Бениамин] са по-любими от нас за баща ни, а ние сме група. Баща ни е в явна заблуда.
9Убийте Юсуф или го захвърлете на някоя земя, та да ви обърне и на вас внимание баща ви! И ще станете след това праведни хора.”
10Един от тях рече: “Не убивайте Юсуф, а го хвърлете на дъното на кладенец, ако ще вършите нещо! Може да го прибере някой керван.”
11Рекоха: “О, татко наш, защо не ни повериш Юсуф? Добронамерени сме към него.
12Изпрати го с нас утре да се понаслаждава и забавлява! Непременно ще го пазим.”
13Рече: “Наистина ще ме опечали, ако го отведете и се плаша да не го изяде вълкът, когато сте нехайни към него.”
14Рекоха: “Ако го изяде вълкът, както сме група, тогава и ние сме загубени.”
15И когато го отведоха, и се сговориха да го спуснат в кладенеца на дъното, Ние му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато не ще те познаят.”
16И дойдоха при баща си вечерта, плачейки.
17Рекоха: “О, татко наш, отидохме да се надбягваме и оставихме Юсуф при нашите вещи, и вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да казваме истината.”
18И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Рече: “Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се търпи. От Аллах се търси помощ за това, което описвате.”
19И дойде керван, и пратиха своя водоносец, и той спусна ведрото си. И рече: “О, радостна вест! Това е юноша.” И го скриха като стока. Аллах знае техните дела.
20И го продадоха на ниска цена, за броени сребърници. И се отнесоха спрямо него с пренебрежение.
21И рече на жена си онзи египтянин, който го купи: “Отнасяй се добре с него! Може да ни е от полза или да го осиновим.” Така укрепихме Юсуф на Земята, за да го научим да тълкува сънищата. Аллах надделява в Своята повеля, ала повечето хора не знаят.
22И когато достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.
23И го съблазняваше онази, в чийто дом пребиваваше. Тя залости вратите и рече: “Хайде ела!” Рече: “Опазил ме Аллах! Моят господар се отнасяше добре с мен. Не ще сполучат угнетителите.”
24Вълнуваше я той, но и тя щеше да го развълнува, ако не бе видял довода на своя Господ. Така бе, за да отклоним от него злото и покварата. Той бе от Нашите предани раби.
25И се погнаха към вратата, и жената скъса ризата му отзад. И се натъкнаха на господаря й при вратата. Тя рече: “Какво е възмездието за онзи, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят, или пък болезнено мъчение?”
26Рече [Юсуф]: “Тя ме съблазняваше.” И заяви свидетел от семейството й : “Ако ризата му е скъсана отпред, тя казва истината, а той лъже.
27А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той казва истината.”
28И когато [господарят] видя, че ризата му е скъсана отзад, рече: “Това е от коварството на вас, жените! Коварството ви е огромно.
29Юсуф, не споменавай това! А ти, жено, моли опрощение за своето прегрешение! Ти си от съгрешилите.”
30И заговориха жени в града: “Жената на господаря съблазнява своя слуга. Омая се по него от любов. Виждаме, че тя е в явно заблуждение.”
31И когато чу за техните сплетни, тя ги покани и им приготви гощавка, и даде на всяка по един нож, и рече [на Юсуф]: “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и рекоха: “Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само един прекрасен ангел.”
32Рече тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз го съблазнявах, а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му повелявам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.”
33Рече той: “Господи, предпочитам затвора пред онова, към което ме подканят. И ако не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.”
34И му се отзова неговият Господ, и отклони от него коварството им. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
35После [на мъжете] им хрумна да го затворят за известно време, въпреки че видяха знаците.
36И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Сънувах как изстисквам за вино.” А другият рече: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това! Виждаме, че си от благодетелните.”
37Рече: “Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува, още преди да сте я получили.” То е от онова, на което ме научи моят Господ. Отхвърлих вярата на хора, които не вярват в Аллах и отвъдния живот отричат.
38И последвах вярата на моите предци Ибрахим и Исхак, и Якуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е благодатта на Аллах към нас и към хората. Ала повечето хора са непризнателни.
39О, мои двама другари в затвора, кое е по-добро -; разни богове или Аллах, Единосъщия, Покоряващия?
40Вместо на Него, служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.
41О, мои двама другари в затвора, единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат на кръст и птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.”
42И рече на онзи от тях, за когото смяташе, че ще бъде спасен: “Спомени за мен пред своя господар!” Но сатаната го накара да забрави за споменаването пред неговия господар. И [Юсуф] престоя в затвора няколко години.
43И рече царят: “Сънувах седем охранени крави да ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други -; изсъхнали. О, знатни хора, разяснете моето видение, ако разгадавате виденията!”
44Рекоха: “Объркани сънища. А и ние не знаем да тълкуваме сънищата.”
45А онзи от двамата, който бе спасен, си спомни след време и рече: “Аз ще ви съобщя неговото тълкуване. Пратете ме [до затвора]!”
46“Юсуф, о, правдиви, разясни ни [видение] за седем охранени крави, които ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други -; изсъхнали. За да се върна при хората и да узнаят!”
47Рече: “Седем години ще сеете както обикновено и каквото пожънете, запазете го в класовете, освен малко за ядене.
48Сетне ще дойдат подир това седем тежки години, изяждащи подготвеното за тях отпреди, освен малко, което ще запазите.
49Сетне ще дойде подир това година, в която ще бъде пратен дъжд на хората и през нея ще изстискват [плодове].”
50И рече царят: “Доведете ми го!” И когато пратеникът дойде при него, [Юсуф] рече: “Върни се при своя господар и го питай какво подтикна жените да си порежат ръцете! Моят господар познава тяхното коварство.”
51Рече [царят]: “Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Рекоха: “Пречист е Аллах! Не узнахме за него нищо лошо.” Жената на господаря рече: “Сега се разкри правдата. Аз го съблазнявах. Той говори истината.”
52[Рече Юсуф:] “Това е, за да узнае, че не му измених скришом. Аллах възпира коварството на изменниците.
53И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.”
54И рече царят: “Доведете ми го, да го оставя при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас довереник с положение.”
55Рече [Юсуф]: “Отреди ми съкровищниците на Земята [на Египет]! Аз съм знаещ пазител.”
56Така укрепихме Юсуф на Земята. Настаняваше се по нея, където пожелае. Ние отреждаме Нашата милост комуто пожелаем и не погубваме наградата на благодетелните.
57А наградата на отвъдния живот е най-доброто за онези, които вярват и се боят от Аллах.
58И дойдоха братята на Юсуф, и влязоха при него. Той ги позна, а те не го познаха.
59И когато им даде техния товар, рече: “Доведете ми вашия брат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният стопанин?
60Ако не ми го доведете, не ще мерите повече при мен и не ще ме доближите.”
61Рекоха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина ще го направим.”
62И рече той на слугите си: “Сложете [тайно] стоката им в техните вързопи, за да я познаят, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат!”
63И когато се върнаха при баща им, рекоха: “О, татко наш, бе ни забранено меренето, затова прати с нас брат ни, да отмерим! Ние непременно ще го пазим.”
64Рече: “Нима да ви го поверя тъй, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е Най-добрия пазител и Той е Най-милосърдния от милосърдните.”
65И когато разтвориха техния товар, откриха, че стоката им е върната. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашата стока, върната ни е. И ще надбавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим мерило, колкото за една камила. Това е лесно [спечелено] мерило.”
66Рече: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” А когато му дадоха своя обет, рече: “За онова, което говорим, Аллах е свидетел.”
67И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!”
68И когато влязоха оттам, откъдето баща им повели, нищо не ги избави от Аллах -; беше в душата на Якуб само една потребност, която той задоволи. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят.
69И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което сториха!”
70И когато им даде техния товар, той сложи царската чаша във вързопа на своя брат. После един глашатай прогласи: “Ей, хора от [кервана], вие сте крадци.”
71Когато пристъпиха към тях, казаха: “Какво сте изгубили?”
72Рекоха: “Изгубихме бокала на царя и който го донесе, ще има товар за една камила. Аз съм негов поръчител.”
73Рекоха: “Кълнем се в Аллах, вече узнахте -; не сме дошли да пакостим по земята и не сме крадци.”
74Рекоха: “Какво ще е възмездието за това, ако сте лъжци?”
75Рекоха: “Възмездието за това е -; онзи, в чийто вързоп се намери, той самият ще е възмездието за това. Така ние наказваме угнетителите.”
76И започна [Юсуф] с техните вещи преди вещите на брат си. После я извади от вещите на брат си. Така Ние подучихме Юсуф на хитрост. Нямаше да вземе своя брат според царския закон, освен ако Аллах не пожелаеше. Въздигаме Ние по степени когото пожелаем. А над всеки знаещ има Един Най-знаещ.
77Рекоха: “Ако той е откраднал, и негов брат преди крадеше.” И спотаи Юсуф това в душата си, и не им го разкри, каза си: “Вие сте в по-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.”
78Рекоха: “О, господарю, той има много стар баща. Вземи някой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от благодетелните.”
79Каза: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”
80И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е Най-добрият съдник.
81Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син открадна. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на неведомото.
82И попитай селището, в което бяхме, и кервана, с който пристигнахме! Ние казваме истината.”
83Рече: “Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещия, Премъдрия.”
84И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” И побеляха очите му от скръб, както бе сдържан.
85Рекоха: “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняш за Юсуф, докато не стигнеш до влошаване или умреш.”
86Рече: “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах, каквото вие не знаете.
87О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.”
88[Върнаха се при Юсуф] и когато влязоха при него, рекоха: “О, господарю, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.”
89Рече: “Дали разбрахте какво направихте с Юсуф и брат му в своето неведение?”
90Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който се бои от Аллах и търпи... Аллах никога не погубва наградата на благодетелните.”
91Рекоха: “Кълнем се в Аллах, предпочете те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме.”
92Рече: “Няма укор днес към вас. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдния от милосърдните.
93Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на баща ми, и той пак ще стане зрящ! И доведете при мен цялото си семейство!”
94И когато керванът потегли, техният баща рече: “Наистина усещам мириса на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.”
95Рекоха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда.”
96И когато благовестителят дойде [с ризата], постави я върху лицето му и той отново стана зрящ. Рече: “Не ви ли казвах, че знам от Аллах, каквото вие не знаете?”
97Рекоха: “О, татко наш, моли се да ни бъдат опростени греховете! Наистина съгрешихме.”
98Рече: “Ще моля моя Господ да ви опрости. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”
99И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родители при себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност!”
100И възкачи родителите си на трона, и [всички] паднаха пред него ничком. И рече: “О, татко мой, това е тълкуването на видението ми от по-рано. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро, когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мен и моите братя. Моят Господ е жалостив към когото пожелае. Той е Всезнаещия, Премъдрия.
101Господи мой, Ти ми даде от властта и ме научи да тълкувам сънищата. Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот, и в отвъдния! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!”
102Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммад]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.
103Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.
104И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете.
105И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
106И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.
107Нима имат сигурност, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
108Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост -; аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”
109Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли [неверниците] по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?
110Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора.
111В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи.
Chapter 13 (Sura 13)
1Алиф. Лам. Мим. Ра. Тези са знаменията на Книгата. Низпосланото на теб от твоя Господ е истината. Ала повечето хора не вярват.
2Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той управлява делата, разяснява знаменията, за да се убедите в срещата със своя Господ!
3Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта. В това има знамения за хора мислещи.
4По земята има съседни участъци и градини с грозде, и посеви, и палми с общ корен и поотделно, поливани с една вода. Ние правим едни от тях по-вкусни от други. В това има знамения за хора проумяващи.
5И ако нещо те учудва, учудващи са думите им: “Дори ако станем на пръст, нима наистина ще бъдем сътворени отново?” Тези са, които отричат своя Господ. Тези ще имат окови на врата. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
6Искат от теб да ускориш злината преди добрината, а вече минаха преди тях примери за възмездие. Наистина твоят Господ дава опрощение на хората, въпреки че угнетяват. Твоят Господ е суров в наказанието.
7Неверниците казват: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Господ?” Но ти си само предупредител и за всеки народ има водител.
8Аллах знае какво носи всяка бременна и колко намаляват утробите, и колко се увеличават, и всяко нещо е с мярка при Него
9Знаещия и скритото, и явното, Превеликия, Всевишния.
10Едни и същи са [за Него] онези от вас, които потулват речта, и които я изявяват, и които се укриват през нощта, и които се показват през деня.
11[Ангели] следят всеки и отпред, и отзад. Пазят го по повелята на Аллах. Аллах не променя хората, докато те не променят себе си. И ако Аллах поиска зло за хората, то не може да бъде отклонено, и нямат покровител освен Него.
12Той е, Който ви показва мълнията за страх и надежда, и сътворява натежалите облаци.
13И гърмът възхвалява Неговата слава, и ангелите -; страхувайки се от Него. И праща Той светкавиците, и поразява с тях когото пожелае. Спорят за Аллах [неверниците], а Той е Силният по мощ.
14Негов е Зовът на истината, а онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не им отвръщат с нищо, подобно на човек, протягащ дланите си към водата, за да стигне до устата му, ала не стига тя до нея. Зовът на неверниците е само заблуда.
15На Аллах се покланя всичко на небесата и на земята, с послушание или по принуждение, и сенките им сутрин и привечер.
16Кажи: “Кой е Господът на небесата и на земята?” Кажи: “Аллах!” Кажи: “И нима приехте вместо Него покровители, които не допринасят за себе си нито полза, нито вреда?” Кажи: “Нима са равни слепият и зрящият? Или нима са равни тъмнините и светлината? Или отредиха на Аллах съдружници, които сътвориха творение като Неговото и се оприличи за тях творението?” Кажи: “Аллах е Творецът на всяко нещо. Той е Единствения, Всевластващия.”
17Изсипва Той вода от небето и се пълнят долини според отреденото за тях, и понася потокът висока пяна. И от онова, което разпалват в огъня, желаейки украшение или вещ, излиза подобна пяна. Така Аллах посочва истината и лъжата. И отива пяната напразно, а онова, което е полезно за хората, остава на земята. Така Аллах посочва примерите.
18За онези, които откликнаха на своя Господ, е Най-прекрасното. А онези, които не Му откликнаха, дори да е тяхно всичко на земята и още толкова отгоре, не ще се откупят с него. Тяхна е лошата равносметка и мястото им е Адът, и колко гнусна постеля е той!
19И нима онзи, който знае, че низпосланото на теб от твоя Господ е истината, е като онзи, който е сляп? Поучават се само разумните хора,
20които спазват обета пред Аллах и не нарушават договора,
21и които свързват онова, което Аллах повелява да се свърже, и се боят от своя Господ, и се страхуват от лошата равносметка,
22и които търпят, стремейки се към Лика на своя Господ, и отслужват молитвата, и раздават скрито или явно от онова, което Ние сме им дарили, и отблъскват с добрина злината, за тях е Последната обител
23градините на Адн. Ще влязат в тях и те, и който е праведник сред техните бащи и съпруги, и потомци. И ангелите ще влязат при тях от всички врати:
24“Мир вам, че изтърпяхте! И колко прекрасна е Последната обител!”
25А които нарушават обета пред Аллах, след като са го потвърдили, и прекъсват онова, което Аллах повели да се свърже, и сеят по земята развала, за тези е проклятието и за тях е лошият завършек.
26Аллах увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. И радват се [неверниците] на земния живот, а земният живот пред отвъдния е само [кратко] наслаждение.
27И казват неверниците: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Господ?” Кажи: “Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва към Себе Си онзи, който се покайва
28онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.
29За онези, които вярват и вършат праведни дела, ще има блаженство и прекрасно завръщане.
30Така те изпратихме сред общност, преди която минаха други общности, за да им четеш, каквото ти разкрихме, а те отричат Всемилостивия. Кажи: “Той е моят Господ. Няма друг бог освен Него! Нему се уповавам и към Него се обръщам.”
31И да имаше такъв Коран, с който да се раздвижат планините или да се прореже с него земята, или да се говори чрез него с мъртвите... Да, на Аллах е цялата повеля. И нима вярващите не знаят, че ако Аллах пожелае, Той ще напъти всички хора? Неверниците ще продължи да ги сполетява бедствие заради онова, което са сторили, или ти ще се настаниш близо до техния дом, докато не се яви обещаното от Аллах. Аллах не нарушава обета.
32И вече се присмиваха на пратеници преди теб. И дадох отсрочка на онези, които отричаха, после ги сграбчих. И какво бе Моето наказание!
33Нима Той, Който стои над всяка душа и знае какво придобива [е като вашите божества]? И отредиха съдружници на Аллах. Кажи: “Назовете ги! Или ще Го известите за нещо, което Той да не знае на земята, или са показни слова?” Да, разкрасено бе за онези, които отричаха, тяхното лукавство, и бяха възпрени от пътя на Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, той няма водител.
34За тях има мъчение в земния живот, а мъчението на отвъдния е още по-тежко. И нямат закрилник пред Аллах.
35Раят, обещан на богобоязливите, е такъв -; сред него реки текат, препитанието там е постоянно, както и сянката. Това е въздаянието за онези, които се боят от Аллах. А въздаянието за неверниците е Огънят.
36Онези, на които дарихме Писанието, ликуват с низпосланото на теб. А някои от съюзените племена отричат част от него. Кажи: “Повелено ми бе да служа единствено на Аллах и да не съдружавам с Него. Към Него зова и моето завръщане е при Него.”
37Така го низпослахме -; отсъждане на арабски. И ако последваш страстите им подир знанието, което ти се яви, не ще имаш пред Аллах нито покровител, нито закрилник.
38И изпратихме пратеници преди теб, и им отредихме съпруги и потомство. И не е било пратеник да донесе знамение, освен с позволението на Аллах. Всеки срок е записан.
39Аллах изличава и утвърждава, каквото пожелае, и у Него е Книгата-майка.
40И да ти покажем част от онова, с което ги заплашваме, или да те приберем преди това, твоя грижа е само посланието, а Наша грижа е равносметката.
41И нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища? Аллах отсъжда, никой не ще отклони Неговото отсъждане. Той бързо прави равносметка.
42Онези преди тях замисляха лукавство, но на Аллах е целият замисъл. Знае Той всяка душа какво придобива. И ще узнаят неверниците за кого е Последната обител.
43И казват неверниците: “Не си пратеник.” Кажи: “Достатъчен е Аллах за свидетел между мен и вас, и онези, у които е знанието на Писанието.”
Chapter 14 (Sura 14)
1Алиф. Лам. Ра. Тази Книга ти низпослахме Ние, за да изведеш хората от тъмнините към светлината с позволението на техния Господ -; към пътя на Всемогъщия, Всеславния
2Аллах, Комуто е всичко на небесата и всичко на земята. И горко на неверниците от сурово мъчение!
3Които предпочитат земния живот пред отвъдния и възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, тези са в дълбока заблуда.
4Не изпращахме пратеник, освен с езика на неговия народ, за да им обясни. Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва когото пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.
5Вече изпратихме Муса с Нашите знамения: “Изведи народа си от тъмнините към светлината и му припомняй за дните на Аллах!” В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.
6Рече Муса на своя народ: “Помнете благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората на Фараона! Те ви причиняваха най-лошото мъчение -; убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има велико изпитание за вас от вашия Господ.”
7И прогласи вашият Господ: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”
8И рече Муса: “Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е пребогат, всеславен.
9Нима не получихте вестта за онези преди вас -; народа на Нух и адитите, и самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях идваха техните пратеници с ясните знаци, а те тикваха ръце в устата си и казваха: “Не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме с подозрение в това, към което ни зовете.”
10Казваха техните пратеници: “Нима има съмнение спрямо Аллах -; Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да ви опрости греховете и да ви даде отсрочка до определен срок.” Казваха: “Вие сте само човеци, подобни на нас. Искате да ни възпрете от онова, на което са служели предците ни. Донесете ни явен довод!”
11Казваха им техните пратеници: “Ние сме само човеци, подобни на вас. Но Аллах облагодетелства когото пожелае от Своите раби. И не можем да ви донесем довод освен с позволението на Аллах. На Аллах да се уповават вярващите!
12И защо да не се уповаваме на Аллах, след като Той ни насочи по нашите пътища? И непременно ще изтърпим онова, с което ще ни мъчите. На Аллах да се уповават уповаващите се!”
13Неверниците казваха на своите пратеници: “Или ще ви прогоним от земята си, или ще се върнете към нашата вяра.” А техният Господ им разкри: “Непременно ще погубим угнетителите
14и ще ви заселим на земята след тях. Това е за онзи, който се бои да застане пред Мен и се бои от Моята заплаха.”
15И молеха [пророците] за помощ, и се проваляше всеки упорит деспот.
16Пред него е Адът и ще бъде поен с гнойна вода,
17от която отпива и едва я преглъща, и смъртта го настига от всички страни, ала не е мъртъв и му предстои жестоко мъчение.
18Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Такава е дълбоката заблуда.
19Не видя ли ти, че Аллах е създал небесата и земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще доведе нови творения.
20И това за Аллах не е трудно.
21Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме -; ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Ще отвърнат: “Ако Аллах ни беше напътил, и ние щяхме да ви напътим. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. Няма за нас спасение.”
22И ще рече сатаната, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” За угнетителите има болезнено мъчение.
23А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще бъдат въведени в Градините, сред които реки текат -; там ще пребивават вечно с позволението на своя Господ. Поздравът им там ще бъде: “Мир!”
24Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? -; Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето.
25То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господ. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.
26А лошата дума е като лошото дърво. Изтръгнато е от земята и няма то устойчивост.
27Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае.
28Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта -
29Ада, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!
30И сториха подобия на Аллах, за да отклоняват от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавайте се! Вашето завръщане е в Огъня.”
31Кажи [о, Мухаммад] на Моите вярващи раби да отслужват молитвата и да раздават и скрито, и явно от онова, което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство.
32Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките,
33и подчини за вас слънцето и луната -; усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня,
34и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.
35И рече Ибрахим: “Господи мой, стори този град [Мека] защитен и предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!
36Господи мой, те заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен, а който ми се възпротиви -; Ти си опрощаващ, милосърден.
37Господи наш, аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Господи наш, за да отслужват молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете препитание, за да са признателни!
38Господи наш, Ти знаеш какво спотайваме и какво разгласяваме. Нищо не е скрито за Аллах нито на земята, нито на небето.
39Слава на Аллах, Който въпреки моята старост ме дари с Исмаил и Исхак. Наистина моят Господ е Чуващият зова.
40Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата! Господи наш! И приеми зова ми!
41Господи наш, опрости мен и родителите ми, и вярващите в Деня, когато ще настане равносметката!”
42И не мисли [о, Мухаммад], че Аллах е нехаен към онова, което угнетителите вършат! Той само ги забавя за Деня, в който погледите ще се вцепенят
43забързани, вдигнали глави -; погледът им е неподвижен, а сърцата им са пусти.
44И предупреди хората за Деня, в който ще дойде при тях мъчението! Тогава угнетителите ще кажат: “Господи наш, забави ни за кратък срок, та да отвърнем на Твоя зов и да последваме пратениците.” Нима и по-рано не се клехте, че не ще има край за вас?
45И се настанихте в обиталищата на онези, които угнетяваха себе си, и ви се обясни как Ние постъпихме с тях, и ви дадохме примери.
46И замисляха лукавство, ала при Аллах е замисълът им, дори техният замисъл да бе такъв, че да се разрушат от него планините.
47И никога не смятай, че Аллах нарушава обещанието Си към Своите пратеници! Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение
48в Деня, когато земята ще бъде сменена с друга земя, както и небесата. И ще излязат [от гробовете си] пред Аллах, Единствения, Всевластващия.
49В този Ден ще видиш престъпниците заедно, оковани във вериги.
50Одеждите им -; от нажежен катран и лицата им покрива Огънят,
51за да въздаде Аллах на всяка душа, каквото е придобила. Аллах бързо прави равносметка.
52Това е [Послание] за хората и за да бъдат увещавани с него, и за да знаят, че Аллах е Единственият Бог, и за да се поучат разумните хора.
Chapter 15 (Sura 15)
1Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата -; ясния Коран.
2Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.
3Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.
4И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.
5Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
6И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!
7Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”
8Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.
9Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
10И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.
11И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.
12Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците
13не вярват в него [-; Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.
14И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,
15пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”
16И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,
17и го опазихме от всеки прокуден сатана
18всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.
19И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.
20И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.
21И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.
22И изпращаме ветровете -; оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.
23Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.
24Знаем предишните от вас и знаем оставащите.
25Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.
26И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.
27А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.
28Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.
29И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”
30И всички ангели се поклониха заедно,
31освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
32Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”
33Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”
34Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
35Над теб е проклятието до Съдния ден.”
36Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”
37Рече: “Ти си сред отсрочените
38до Деня на знайното време.”
39Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,
40освен Твоите предани раби сред тях.”
41Рече: “Това е правият път към Мен.
42Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
43Наистина Адът е обещан за всички тях.
44Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.
45Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:
46“Влезте там с мир -; в безопасност!”
47И ще премахнем от сърцата им всяка омраза -; братя на престоли един срещу друг.
48Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.
49Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!
50И че Моето мъчение е болезненото мъчение.
51И ги извести за гостите на Ибрахим!
52Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”
53Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”
54Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”
55Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”
56Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”
57И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”
58Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,
59освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,
60освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”
61И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,
62той каза: “Вие сте непознати хора.”
63Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].
64И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.
65Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”
66И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.
67И дойдоха жителите на града зарадвани.
68Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!
69Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”
70Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”
71Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”
72Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!
73И Викът ги обзе при изгрев слънце.
74И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.
75В това има знамения за прозорливите.
76Те [-; селищата] са на все още съществуващ път.
77В това има знамение за вярващите.
78И обитателите на Горичката бяха угнетители.
79Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.
80И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
81Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.
82И изсичаха домове в планините -; в безопасност.
83Но Викът ги обзе на сутринта.
84И не ги избави онова, което бяха придобили.
85Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!
86Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.
87Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.
88Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!
89И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”
90Както низпослахме [наказание] и за поделящите,
91които сториха на части Корана.
92Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички
93за онова, което са извършили.
94Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!
95Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,
96които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.
97И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.
98Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!
99И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!
Chapter 16 (Sura 16)
1Повелята на Аллах непременно ще дойде, но не прибързвайте с това! Пречист е Той! Превисоко е над онова, с което Го съдружават!
2Той низпослава ангелите, разкривайки Своята повеля комуто пожелае от Своите раби: “Предупреждавайте, че няма друг бог освен Мен! И да се боят от Мен!”
3Той сътвори небесата и земята с мъдрост. Превисоко е над онова, с което Го съдружават!
4Той сътвори човека от частица сперма и ето го -; явен противник!
5И сътвори Той добитъка. В него има топлина за вас и ползи, и от него ядете.
6В него има и хубост за вас, когато го прибирате вечер и когато го подкарвате на паша.
7И носи вашите товари към страни, които не бихте стигнали освен с тежък труд. Вашият Господ е състрадателен, милосърден.
8[Сътвори] и конете, и мулетата, и магаретата -; за да ги яздите и за украса. И сътвори Той каквото не знаете.
9Аллах насочва по Правия път, а другите [пътища] отклоняват. И ако Той пожелаеше, би ви напътил всички.
10Той е, Който изсипва вода от небето. За вас от нея има за пиене и от нея [израстват] храсти, откъдето пасете [добитъка].
11С нея Той за вас изважда посевите и маслините, и палмите, и гроздето, и всички плодове. В това има знамение за хора премислящи.
12И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи.
13И това, което създаде за вас по земята в различни цветове... В това има знамение за хора поучаващи се.
14Той е, Който подчини морето, за да ядете оттам прясно месо и да извличате оттам украшения, които носите. И виждаш корабите да го браздят, и за да търсите от Него благодат, и за да сте признателни.
15И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас; и реки, и пътища, за да се напътите;
16и други знаци; и по звездите се насочват.
17И нима Онзи, Който сътворява, е като онзи, който не може да сътворява? Не ще ли се поучите?;
18И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е опрощаващ, милосърден.
19Аллах знае какво спотайвате и какво разкривате.
20Онези, които [неверниците] ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а и самите те са сътворени
21безжизнени мъртъвци. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени.
22Вашият Бог е единственият Бог. А онези, които не вярват в отвъдния живот, сърцата им [Го] отричат и надменни са те.
23Без съмнение, Аллах знае какво спотайват и какво разкриват. Той не обича надменните.
24И когато им се казва: “Какво е низпослал вашият Господ?”, казват: “Легенди на предците!”,
25за да понесат в Деня на възкресението всички свои товари и някои товари на заблудените от тях хора в неведение. И колко лошо е онова, което ще понесат!
26И онези преди тях лукавстваха, но Аллах разруши тяхното здание из основи и рухна отгоре им таванът. И мъчението им дойде оттам, откъдето не им е хрумвало.
27После, в Деня на възкресението, Той ще ги опозори и ще каже: “Къде са Моите съдружници, заради които враждувахте?” Дарените със знанието ще кажат: “Позорът и злото Днес са за неверниците,
28на които -; угнетили себе си -; ангелите прибират душите.” Тогава ще се смирят: “Не сме вършили зло.” Да, Аллах знае какво сте вършили.
29Влезте през вратите на Ада, там ще пребивавате вечно! Колко лошо е обиталището на надменните!
30И ще се каже на богобоязливите: “Какво е низпослал вашият Господ?” Ще кажат: “Добро.” За благодетелните има добрина на този свят, а отвъдният дом е най-доброто. И колко прекрасен е Домът на богобоязливите!
31градините на Адн, в които ще влязат  -; сред тях реки текат. Там ще имат, каквото пожелаят. Така Аллах възнаграждава богобоязливите
32на които -; пречисти -; ангелите прибират душите. Ще им кажат: “Мир вам!” Влезте в Рая заради онова, което сте вършили!”
33Нима [неверниците] чакат друго освен да им се явят ангелите или да им се яви повелята на твоя Господ? Така постъпиха и онези преди тях. И не Аллах ги угнетява, а те себе си угнетяват.
34И ги сполетяха злините на онова, което извършиха. И ги обгради онова, на което се присмиваха.
35И рекоха съдружаващите: “Ако Аллах желаеше, нямаше да служим на нищо освен на Него, нито ние, нито бащите ни, и нямаше да възбраним без Него нищо. Така постъпваха и онези преди тях. А нима пратениците имат друг дълг освен ясното послание?
36И при всяка общност изпратихме пратеник: “Служете на Аллах и странете от сатаните!” Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!
37Дори ако ти копнееш да ги напътиш [о Мухаммад], Аллах не напътва онзи, който избира заблудата. Те нямат помощници.
38И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви: “Аллах не ще възкреси онзи, който умре.” Да, истинно е Неговото обещание. Ала повечето хора не знаят.
39[Аллах ще ги възкреси], за да им обясни онова, по което бяха в разногласие, и за да узнаят неверниците, че са лъжци.
40Нашето Слово към нещо, когато го пожелаем, е само да му кажем: “Бъди!”. И то става.
41А които се преселиха заради Аллах, след като бяха угнетени, ще ги настаним на добро място в земния живот, а наградата на отвъдния е още по-голяма, ако знаят
42онези, които търпят и на своя Господ се уповават.
43И преди теб изпращахме само мъже, на които давахме откровение -; питайте хората на Писанието, ако вие не сте узнали -;
44с ясните знаци и писанията... И низпослахме на теб [о, Мухамад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.
45Нима онези, които кроят злините, имат сигурност, че Аллах не ще накара земята да ги погълне или че мъчението не ще дойде при тях, откъдето не им хрумва?
46Или че Той не ще ги накаже при тяхното странстване, а те не могат да Го възпрат?
47Или че Той не ще ги сграбчи в уплах? Вашият Господ е състрадателен, милосърден.
48Нима не видяха всяко нещо, което Аллах е сътворил? Свеждат се сенките му надясно и наляво, кланяйки се на Аллах със смирение.
49На Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всяка твар по земята, и ангелите -; без да се големеят.
50Страхуват се от своя Господ, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява.
51И отреди Аллах: “Не приемайте два бога! Един е Бог. От Мен се бойте, само от Мен!”
52И Негово е всичко на небесата и на земята, и неизменно за Него е служенето. И нима се боите от друг освен от Аллах?
53И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах. После, щом ви засегне беда, Него умолявате.
54После, щом Той ви отмахне бедата, ето -; някои от вас съдружават своя Господ,
55за да отрекат онова, което сме им дали. Наслаждавайте се и ще узнаете!
56И отреждат за онова, което не познават, дял от препитанието, което Ние сме им дали. Кълна се в Аллах, непременно ще бъдете питани за онова, което сте измисляли.
57И отреждат за Аллах дъщерите -; пречист е Той!, -; а за себе си -; онова, което възжелават.
58И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал.
59Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили -; дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в пръстта. Колко лошо отсъждат!
60Онези, които не вярват в отвъдния живот, имат най-лошите качества, а най-съвършените принадлежат на Аллах. Той е Всемогъщия, Премъдрия.
61И ако Аллах наказваше хората за техния гнет, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят.
62И отреждат за Аллах онова, което мразят. И езиците им описват лъжата -; че за тях е най-хубавото. Без съмнение, за тях е Огънят и там ще бъдат изоставени.
63Кълна се в Аллах, вече изпращахме пратеници и на общности преди теб [о, Мухаммад]. Но сатаната разкраси за тях делата им. Днес той е техният покровител и за тях има болезнено мъчение.
64И низпослахме Книгата на теб, единствено за да им разясниш онова, по което са в разногласие -; и с напътствие, и милост за хора вярващи.
65И изсипва Аллах вода от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт. В това има знамение за хора чуващи.
66И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв -; чисто мляко, приятно за пиещите.
67И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.
68И внуши твоят Господ на пчелите: “Вземете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят!
69После яжте от всички плодове и следвайте пътищата на вашия Господ, улеснени [за вас]!” Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората. В това има знамение за хора премислящи.
70Аллах ви сътворява, после ви прибира душите. А някой от вас бива довеждан до най-окаяната възраст и тогава не знае нищо, след като е знаел. Аллах е всезнаещ, всесилен.
71Аллах предпочете едни от вас пред други в препитанието. А онези, които са предпочетени, не споделят своето препитание с владените от техните десници, в него да са равни. Тогава благодатта на Аллах ли отричат?
72Аллах ви отреди съпруги от самите вас и ви отреди от съпругите ви деца и внуци, и ви дава препитание от благата. И нима в лъжата вярват, а щедростта на Аллах отхвърлят?
73И вместо на Аллах те служат на онези, които не владеят за тях никакво препитание от небесата и от земята, и са безсилни.
74И не сторвайте подобия на Аллах! Аллах знае, вие не знаете.
75Аллах дава пример с един притежаван роб, неспособен на нищо, и човек, на когото дарихме от Нас хубаво препитание, и той раздава от него тайно и явно. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят.
76И дава Аллах пример с двама мъже -; единият е ням, неспособен на нищо, и е бреме за своя господар. Където и да го прати, той не донася добро. Нима са равни, той и онзи, който повелява справедливост и е на правия път?
77На Аллах принадлежи неведомото на небесата и на земята. Повелята за Часа е, само колкото да мигне око, или още по-бързо. Аллах над всяко нещо има сила.
78И ви извади Аллах от утробите на вашите майки, без да имате знание, и Той направи за вас слуха и зрението, и сърцата, за да сте признателни.
79Не виждат ли те птиците, покорни [да летят] в небесния простор? -; Само Аллах ги крепи. В това има знамения за хора вярващи.
80Аллах стори за вас домовете ви за отдих и стори за вас от кожите на добитъка домове, които са ви леки в дните на вашето пътуване и в дните на вашето отсядане; и от вълната и козината, и косъма им -; обзавеждане и ползване до време.
81И стори Аллах за вас сенки от онова, което е сътворил, и стори за вас в планините убежища, и стори за вас одежди, които ви пазят от жегата, и одежди, които ви пазят в битка. Така изпълнява Той Своята благодат за вас, за да се отдадете Нему.
82А отметнат ли се [о, Мухаммад], твой дълг е само ясното послание.
83Те узнават благодатта на Аллах, после я отричат. Повечето от тях са неверници.
84Един Ден ще възкресим от всяка общност по един свидетел. Тогава неверниците не ще бъдат чути и не ще бъде позволено покаяние.
85И когато угнетителите видят мъчението, не ще им се облекчи то и не ще бъдат изчакани.
86И когато съдружаващите видят онези, които те са съдружавали с Аллах, ще кажат: “Господи, те са нашите идоли, които зовяхме освен Теб.” А те ще им отвърнат с думите: “Вие наистина сте лъжци.”
87И ще се отдадат на Аллах в този Ден със смирение, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли.
88На онези, които отричат и възпират от пътя на Аллах, надбавяме мъчение върху мъчението, задето сеят развала.
89Един Ден ще възкресим от всяка общност по един свидетел за тях измежду техните редици. И теб [о, Мухаммад] ще доведем като свидетел за тези. И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо и с напътствие и милост, и с радостна вест за мюсюлманите.
90Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.
91И изпълнявайте обета към Аллах, щом сте обещали, и не нарушавайте клетвите, след като сте ги потвърдили и вече сте приели Аллах за ваш Свидетел! Аллах знае вашите дела.
92И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела -; да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва и в Деня на възкресението непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.
93И ако Аллах пожелаеше, Той щеше да ви стори една общност. Ала оставя Той в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае. И непременно ще бъдете питани за делата ви.
94И не превръщайте своите клетви в измама помежду ви, та да се подхлъзне крак, след като е бил устойчив, и да вкусите злото, задето сте възпирали от пътя на Аллах, и за вас да има огромно мъчение.
95И не продавайте обета на Аллах на никаква цена! Онова, което е при Аллах, е най-доброто за вас, ако знаете.
96Това, което е при вас, секва, а което е при Аллах, е вечно. Ще въздадем Ние на търпеливите награда по-хубава от онова, което са вършили.
97На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.
98И когато четеш Корана, при Аллах търси убежище от прокудения сатана!
99Няма той власт над онези, които вярват и на своя Господ се уповават.
100Властта му е само над онези, които се сближават с него и които съдружават с Аллах.
101И когато подменяхме едно знамение с друго -; а Аллах най-добре знае какво низпослава, -; рекоха: “Ти само си измисляш.” Но повечето от тях не знаят.
102Кажи [о, Мухаммад]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.”
103И знаем Ние, че казват: “Някакъв човек го обучава.” Езикът на онзи, към когото клонят, е чуждоземен, а този [Коран] е на ясен, арабски език.
104Които не вярват в знаменията на Аллах, не ще ги напъти Аллах и за тях има болезнено мъчение.
105Лъжа измислят само онези, които не вярват в знаменията на Аллах. Те са лъжците.
106Който отрече Аллах, след като е повярвал -; освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.
107Това е, защото възлюбиха земния живот повече от отвъдния и защото Аллах не напътва невярващите хора.
108Тези са, на които Аллах запечата сърцата и слуха, и зрението, тези са нехайните.
109Без съмнение, в отвъдния живот те са губещите.
110После твоят Господ... -; за онези, които се преселят след своето изпитание, после се борят по пътя на Аллах и търпят -; твоят Господ след това е опрощаващ, милосърден.
111Един Ден всеки ще дойде да защити себе си и на всеки докрай ще се изплати за онова, което е вършил. И не ще бъдат угнетени.
112И дава Аллах пример с едно селище. То бе мирно, спокойно. Получаваше препитанието си отвсякъде в изобилие. Но отрече то благата на Аллах, тогава Аллах го накара да изпита одеянието на глада и страха заради онова, което [жителите му] са сторили.
113Вече дойде при тях Пратеника измежду им, но го взеха за лъжец. Тогава ги обзе мъчението, както угнетяват.
114Яжте от онова, което Аллах ви даде за препитание -; разрешено, приятно -; и бъдете признателни за щедростта на Аллах, ако само на Него служите!
115Възбрани ви Той мършата и кръвта, и свинското месо, и закланото за друг, а не за Аллах. А който е бил принуден, без да е потисник, нито престъпващ -; Аллах е опрощаващ, милосърден.
116И не изричайте лъжата, която езиците ви описват: “Това е позволено, а това е възбранено”, за да не измисляте лъжа за Аллах. Които измислят лъжа за Аллах, те не ще сполучат.
117Кратко наслаждение -; и за тях има болезнено мъчение.
118А на юдеите възбранихме онова, за което ти разказахме преди. И не Ние ги угнетихме, а те себе си угнетиха.
119А твоят Господ... -; за онези, които вършат зло в неведение и след това се разкаят, и поправят -; твоят Господ е опрощаващ, милосърден.
120Наистина Ибрахим бе водител, покорен на Аллах, правоверен, и не бе от съдружаващите -;
121признателен бе за Неговите блага. Избра го Той и го насочи по правия път.
122И му отредихме добрина в земния живот, и в отвъдния е сред праведниците.
123После ти разкрихме [о, Мухаммад]: “Следвай религията на Ибрахим правоверния!” Той не бе от съдружаващите.
124Съботата бе сторена само за онези, които бяха в разногласие за нея. В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди между тях за онова, по което бяха в разногласие.
125Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.
126И ако наказвате [о, вярващи], накажете със същото, с което са ви наказали! А ако търпите, това е най-доброто за търпеливите.
127И търпи! Твоето търпение е само с подкрепата на Аллах. И не скърби за тях, и не се притеснявай от тяхното лукавство!
128Аллах е с богобоязливите и с благодетелните.
Chapter 17 (Sura 17)
1Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия.
2И дадохме на Муса Писанието, и го сторихме напътствие за синовете на Исраил: “Да не приемате друг покровител освен Мен,
3о, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Той бе признателен раб.
4Предрекохме Ние на синовете на Исраил в Писанието: “Ще рушите по земята два пъти и ще потискате с огромен гнет.”
5И когато настъпи обещаното за първото от двете, изпратихме срещу вас Наши раби, които имаха огромна мощ, и ви издириха сред домовете. И това обещание бе изпълнено.
6После ви дадохме надмощие над тях и ви подпомогнахме с имоти и синове, и ви отредихме повече воинска сила.
7Ако благодетелствате, за себе си благодетелствате, а ако вършите зло, то пак е за вас. И когато настъпи обещаното за втория път -; [изпратихме други], за да ви унижат и да влязат в храма, както влязоха там първия път, и съвсем да унищожат онова, което надвиха...
8Може вашият Господ да ви помилва. И ако вие повторите, и Ние ще повторим. И сторихме Ада затвор за неверниците.
9Този Коран напътва към най-правото и благовества вярващите, които вършат праведни дела, че ще имат огромна награда
10и че за онези, които не вярват в отвъдния живот, сме приготвили болезнено мъчение.
11Човек зове злото, както зове и доброто. Човек е припрян.
12И сторихме нощта и деня две знамения. И изтриваме знака на нощта, и сторваме осветяващ знака на деня, за да търсите благодат от вашия Господ и за да знаете броя на годините, и изчислението. И всяко нещо разяснихме подробно.
13И привързахме делата на всеки човек към неговата шия. И в Деня на възкресението ще му извадим книга, която той ще намери разтворена:
14“Чети своята книга! Достатъчен си Днес да направиш равносметка за себе си.”
15Който се е напътил, за себе си се напътва, а който се е заблудил, в свой ущърб се заблуждава. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.
16И ако пожелаем да изтребим селище, повеляваме на живеещите в охолство там [да се смирят], а те престъпват. Тогава се сбъдва срещу него словото и напълно го опустошаваме.
17И колко поколения погубихме след Нух! Достатъчен е твоят Господ -; сведущ и всезрящ за греховете на Своите раби.
18Който възжелае преходното, в него му ускоряваме каквото пожелаем за когото поискаме. После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден.
19А който възжелае отвъдния живот и както подобава се старае за него, вярвайки -; на тези старанието им ще се отплати.
20За всички набавяме -; и за тези, и за онези -; от дара на твоя Господ. Дарът на твоя Господ не е възбранен.
21Виж как предпочетохме едни над други, а отвъдният живот е по-велик по степени и по-велик за предпочитание.
22И не взимай друг за Бог заедно с Аллах, та да не се окажеш порицаван, унизен!
23И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите -; добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!
24И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!”
25Вашият Господ най-добре знае какво е в душите ви. Ако сте праведни, на разкайващите се Той опрощава.
26И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя], но не пилей с прахосничество!
27Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник.
28И ако се отдалечиш от тях, търсейки от своя Господ милост, на която се надяваш, кажи им поне блага дума!
29И не сторвай ръката ти да е прикована към шията [в скъперничество], и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван, безпомощен!
30Твоят Господ увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. За Своите раби Той е сведущ, всезрящ.
31И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. Убиването им е голям грях.
32И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.
33И не убивайте човек -; Аллах е възбранил това, освен по право! А който бъде убит с гнет, Ние даваме власт на неговия наследник, но да не прекалява в убиването! На него се дава подкрепа.
34И не пристъпвайте към имота на сирака, освен с добронамереност, докато не достигне зрелост! И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.
35И изпълвайте мярката, когато мерите, и претегляйте с точни везни! Това е най-доброто и най-хубавото за изход.
36И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето -; за всички тях ще бъде питано.
37И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините.
38Лошото във всичко това е омразно при твоя Господ.
39Това е от мъдростта, която твоят Господ ти разкри. И не взимай друг за бог заедно с Аллах, та да не бъдеш хвърлен в Ада упрекван, прокуден!
40Нима [о, съдружаващи] вашият Господ е заделил за вас синовете, а за Себе Си е взел дъщери измежду ангелите? Наистина изричате прекомерни думи.
41И дадохме разяснения в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.
42Кажи [о, Мухаммад]: “Ако имаше заедно с Него други богове, както казват, тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона.”
43Пречист е Той и е много високо, превисоко над онова, което говорят!
44Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.
45И когато четеш Корана, спускаме невидима завеса между теб и онези, които не вярват в отвъдния живот.
46И сложихме сърцата им в броня, да не го разбират, и в ушите им -; глухота. И когато споменаваш в Корана единствено твоя Господ, те обръщат гръб с отвращение.
47Най-добре Ние знаем какво чуват, когато те слушат [скришом] и когато си шепнат, когато угнетителите си казват: “Вие следвате само един омагьосан мъж.”
48Виж как те уподобиха и се заблудиха, и вече са неспособни да намерят пътя!
49И казват: “Нима след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем възкресени в ново творение?”
50Кажи: “Дори и да сте камъни или желязо,
51или творение от нещо, което смятате за велико!” И ще кажат: “Кой ще ни възстанови?” Кажи: “Онзи, Който ви създаде първия път.” И ще поклатят към теб глава и ще рекат: “Кога ще бъде това?” Кажи: “Може и да е скоро.”
52Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли.
53И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната е явен враг на човека.
54Вашият Господ най-добре ви познава. Ако пожелае, ще ви помилва, или ако пожелае, ще ви накаже. И не те изпратихме да бъдеш техен покровител.
55Твоят Господ най-добре знае всички на небесата и на земята. И предпочетохме едни пророци пред други. И дадохме на Дауд псалми.
56Кажи: “Позовете онези, които приемате вместо Него, но те нито могат да премахнат бедата от вас, нито да я отклонят.”
57Онези, които [съдружаващите] зоват, се стремят да се доберат до своя Господ, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Мъчението на твоя Господ е за опасение.
58И не ще има селище, което Ние да не сме погубили преди Деня на възкресението, или да не сме измъчвали със сурово мъчение. Всичко това е записано в Книгата-майка.
59Въздържахме се да изпратим знаменията, само защото предците ги взимаха за лъжа. И дадохме на самудяните камилата -; явно знамение, а те го отхвърлиха. И изпращаме знаменията единствено за заплаха.
60И ти казахме: “Твоят Господ обгражда хората.” И сторихме видението, което ти показахме, и прокълнатото дърво в Корана, само за изпитание на хората. И ги заплашваме, но това им надбавя само голямо престъпване.3
61И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”
62И рече: “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина.”
63Рече: “Върви! А който от тях те последва, възмездието ви е Адът -; обилно възмездие.
64И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!” Но сатаната им обещава само измама.
65“Над Моите раби ти нямаш власт. И достатъчен е твоят Господ за покровител.”
66Вашият Господ е, Който придвижва за вас корабите в морето, за да търсите от Неговата благодат. Той е милосърден към вас.
67И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него. А когато Той ви изведе на сушата, вие се извръщате. Човекът е неблагодарник.
68Имате ли сигурност, че Той не ще накара сушата да ви погълне, или че не ще изпрати срещу вас ураган от камъни? После не ще намерите за себе си покровител.
69Или имате сигурност, че Той не ще ви върне там повторно, и не ще изпрати срещу вас ломящ вятър, та да ви издави заради вашето неверие? После не ще си намерите в това помощник срещу Нас.
70И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.
71В Деня ще позовем всички хора с техните водители. Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и не ще бъдат угнетени дори с влакънце от фурма.
72А който на този свят е сляп, той ще бъде сляп и в отвъдния, и ще бъде най-заблудения за пътя.
73И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме [о, Мухаммад], за да измислиш за Нас друго, и тогава щяха да те вземат за приятел.
74И ако не те бяхме Ние подкрепили, за малко щеше да склониш към тях.
75Тогава щяхме да те накараме двойно да вкусиш [мъчението на] живота и двойно -; на смъртта. После не ще си намериш помощник срещу Нас.
76И се домогваха да напуснеш земята [на Мека], за да те прогонят оттам. Тогава и те щяха да останат само малко след теб.
77Такъв бе обичаят спрямо Нашите пратеници, които изпратихме преди теб... И не ще откриеш промяна в Нашия обичай.
78Отслужвай молитвите от захождането на слънцето до мрака на нощта, и утринната молитва! Утринната молитва се засвидетелства.
79И в част от нощта бодърствай с [молитва] допълнително за теб. Твоят Господ ще те въздигне на похвално място.
80Кажи: “Господи мой, въведи ме с достойнство и ме изведи с достойнство! И дай ми за подкрепа власт от Теб !”
81И кажи: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.”
82И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само загуба.
83И когато дадем благодат на човек, той се извръща и се отдалечава по своя си път. А когато го засегне злото, той потъва в отчаяние.
84Кажи: “Всеки постъпва по свой начин. Но вашият Господ най-добре знае кой е на по-прав път.”
85И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.”
86И ако пожелаем, Ние ще отнемем онова, което ти разкрихме -; после не ще си намериш покровител срещу Нас
87но само по милост от твоя Господ [не ще го отнемем]. Наистина благодатта Му към теб е голяма.
88Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”
89И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.
90И казаха: “Не ще ти повярваме, докато не направиш да бликне за нас извор от земята,
91или да имаш градина с палми и грозде, и да направиш да бликнат сред нея реки в изобилие,
92или да направиш небето да падне -; както твърдиш -; върху нас на отломки, или да доведеш насреща ни Аллах и ангелите,
93или да имаш дом от злато, или да се възкачиш на небето. И не ще повярваме на твоето възкачване, докато не ни свалиш книга, която да прочетем.” Кажи [о, Мухаммад]: “Пречист е моят Господ! Не съм ли само един човек-пратеник?”
94И пречеше на хората да повярват, когато им се яви напътствието, само това, че казваха: “Нима Аллах ни проводи човек-пратеник?”
95Кажи: “Ако имаше на земята ангели, които да ходят спокойно, щяхме да им свалим от небето ангел-пратеник.”
96Кажи: “Достатъчен е Аллах за свидетел между мен и вас. Той за Своите раби е сведущ, всезрящ.”
97Когото Аллах напъти, той е на правия път, а когото остави в заблуда -; не ще намериш за тях защитници освен Него. И ще ги съберем в Деня на възкресението по очи -; слепи, неми и глухи. Мястото им е Адът. Всякога, щом позагасне, ще им добавяме пламъци.
98Това е тяхното възмездие, защото не повярваха в Нашите знамения и казваха: “Нима след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем възкресени в ново творение?”
99Нима не виждат, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, е способен да сътвори и подобни на тях? И отреди им срок, за който няма съмнение. А угнетителите се възпротивяват само от неверие.
100Кажи: “Дори да притежавахте съкровищниците с милостта на моя Господ, и тогава щеше да ви се свиди поради страх от [тяхното] изчерпване. Човекът е скъперник.”
101И вече дадохме на Муса девет ясни знамения. И питай [о, Мухаммад] синовете на Исраил как той дойде при тях и Фараонът му рече: “Мисля, о, Муса, че наистина си омагьосан.”
102Рече [Муса]: “Ти вече узна, че тези [знамения] ги низпосла като явни доводи не друг, а Господът на небесата и на земята. И мисля, о, Фараоне, че наистина ти си погубен.”
103И искаше да ги прогони от Земята [на Египет]. И издавихме него и всички заедно с него.
104И рекохме след него на синовете на Исраил: “Обитавайте земята и когато настъпи обещаното за отвъдния живот, ще ви доведем стълпени.”
105С истината го низпослахме [Корана], с истината бе низпослан. И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] само като благовестител и предупредител.
106Ние разделихме Корана на части, за да го четеш пред хората бавно. И го низпослахме постепенно.
107Кажи: “И да вярвате в него, и да не вярвате, дарените със знанието преди него покорно свеждат чела до земята в суджуд, когато им бъде четен.
108И казват: “Пречист е нашият Господ! Обещанието на нашия Господ наистина се изпълни.”
109И покорно свеждат чела до земята, плачейки, и им надбавя той смирение.
110Кажи: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена. И не отслужвай гръмогласно своята молитва, нито я шепни, а потърси среден път в това!”
111И кажи: “Слава на Аллах, Който не се е сдобивал със син и не е имал съдружник във владението, и не е имал помощник срещу безсилието. И Го прославяй с възвеличаване!
Chapter 18 (Sura 18)
1Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата и не стори в нея изопачение!
2Достоверна -; да предупреждава за сурово мъчение от Него и да благовества вярващите, които вършат праведни дела, че за тях ще има добра награда [в Рая]
3там ще останат вечно.
4И да предупреждава онези, които казват: “Аллах се сдоби със син.”
5Нито те имат знание за това, нито предците им. Голяма дума излиза от устата им. Те не изричат друго освен само лъжа.
6Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммад], ако не повярват в това послание.
7Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях е по-добър по деяние.
8И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст.
9Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?
10Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!”
11И запечатахме ушите им в пещерата години наред.
12После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали.
13Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме.
14И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа.
15Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”
16[Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”
17И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.
18И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.
19И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого!
20Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”
21Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”
22Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” -; в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!
23И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”,
24[без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!”
25И прекарали в пещерата си триста години и още девет.
26Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.”
27И чети [о, Мухаммад] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг освен при Него.
28И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!
29И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!
30Които вярват и вършат праведни дела -; Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
31За тези са градините на Адн, сред които реки текат. Ще носят там украшения -; гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане!
32И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.
33И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.
34И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”
35И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.
36И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .”
37Неговият другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?
38Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого с моя Господ.
39И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб,
40моят Господ може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст.
41Или водата й да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.”
42И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!”
43И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити.
44Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.
45И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила.
46Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда.
47[Помнете] Деня, в който ще раздвижим планините и ще видиш земята оголена, и ще ги съберем [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.
48И ще бъдат представени на твоя Господ в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние никога не ще ви срещнем.”
49И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ никого не угнетява.
50И когато рекохме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна!
51Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници.
52В Деня, когато Той ще каже: “Призовете Моите съдружници, за които твърдяхте!”... И ще ги призоват, но не ще им откликнат. И ще сторим помежду им пропаст.
53И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.
54И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но най-много от всичко друго човек оспорва.
55И какво пречи на хората да повярват, когато им се яви напътствието, и да молят своя Господ за опрощение, или трябва да ги сполети съдбата на предците, или да дойде мъчението насреща им?
56Изпращаме Ние пратениците само като благовестители и предупредители. И се стремят неверниците чрез лъжата да заличат истината. И взимат на присмех Моите знамения и онова, с което бяха предупреждавани.
57И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме сърцата им в броня, за да не го разбират [- Корана], а в ушите им -; глухота. Дори да ги призовеш към напътствието [о, Мухаммад], и тогава никога не ще застанат на правия път.
58Твоят Господ -; Опрощаващия, Владетеля на милосърдието, -; ако ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението. Ала за тях има определено време и не ще намерят убежище от него.
59Погубихме Ние тези селища, когато угнетяваха, и сторихме за тяхната гибел определено време.
60И каза Муса на своя слуга: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.”
61И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето.
62И когато се отдалечиха, той рече на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”
63Рече [слугата]: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.”
64Рече [Муса]: “Това е, към което се стремяхме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири.
65И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас.
66Муса му рече: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?”
67Рече: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен.
68И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?”
69Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”
70Рече: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!”
71И тогава тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [ал-Хидр] го проби. Рече [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.”
72Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”
73Рече: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!”
74И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той го уби. Рече [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.”
75Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”
76Рече [Муса]: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.”
77И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”
78Рече: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.
79Относно кораба -; той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.
80А относно момчето -; родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.
81И искахме техният Господ да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-милосърдно.
82А колкото до стената -; тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господ. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.”
83И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммад]: “Ще ви известя нещо за него.”
84Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.
85И пое той по един път,
86докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода и намери там хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”
87Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.
88А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”
89Сетне пое по друг път,
90додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.
91Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него.
92После той пак тръгна на път,
93додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.
94Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?”
95Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!
96Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”
97И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.
98Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно.”
99Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.
100В този Ден наяве ще покажем Ада на неверниците -;
101на онези, върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и не могат да чуят.
102Нима неверниците смятат да приемат за покровители Моите раби, а не Мен? Ние приготвихме Ада за обиталище на неверниците.
103Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,
104онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”
105Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на възкресението.
106Това е възмездието за тях -; Адът -; защото отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.
107А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни ще са Градините на Фирдаус -; прием [от Аллах],
108там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да се преместят оттам.
109Кажи [о, Мухаммад]: “Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
110Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”
Chapter 19 (Sura 19)
1Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.
2[Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.
3Когато призова той своя Господ с таен зов,
4рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.
5И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,
6който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”
7“О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”
8Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
9Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”
10Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи  да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”
11И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.
12“О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,
13и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,
14и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.
15Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!
16И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.
17И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.
18Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”
19Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”
20Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”
21Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”
22И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.
23И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
24И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.
25И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
26И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
27И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
28О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”
29И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”
30Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
31И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.
32И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.
33И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”
34Това е Иса, синът на Мариам -; словото на истината, в която се съмняват.
35Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.
36[И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”
37Но изпаднаха в разногласие групите помежду си. Горко на онези, които не вярват, от зрелище във великия Ден!
38Как ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.
39И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят и не вярват!
40Ние ще наследим земята и всички, които са по нея, и при Нас ще бъдат върнати.
41И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк.
42Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?
43О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!
44О, татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия.
45О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на сатаната.”
46Рече [бащата]: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”
47Рече: “Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен.
48Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Господ. Няма да се разочаровам, зовейки своя Господ.”
49И щом се оттегли от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.
50И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.
51И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник-пророк.
52И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го приближихме за тайна беседа.
53И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.
54И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк.
55И повеляваше той на своя народ да отслужва молитвата и да дава милостинята закат, и получи благоволение при своя Господ.
56И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк.
57И го въздигнахме Ние на извисено място.
58Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки.
59Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,
60освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени,
61в Градините на Адн, които Всемилостивия обеща на Своите раби от неведомото. Неговото обещание винаги се изпълнява.
62Не слушат там празнословия, а само “Мир!”, и имат там препитание и сутрин, и вечер.
63Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.
64[Каза Джибрил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Господ никога не забравя
65Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”
66И казва човекът: “Дали като умра, наистина ще бъда съживен?”
67А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди, когато бе нищо?
68Кълна се в твоя Господ, Ние ще съберем и тях, и сатаните, после ще ги наредим на колене около Ада.
69После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.
70Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.
71И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ.
72После Ние ще спасим богобоязливите и ще оставим там на колене угнетителите.
73И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на вярващите: “Коя от двете ни групи има по-хубаво положение и по-добро общество?”
74И колко поколения преди тях Ние погубихме -; по-богати и по-хубави наглед!
75Кажи [о, Мухаммад]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано -; мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”11
76И надбавя Аллах напътствие за напътените. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и най-добрата отплата.
77Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”
78Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия?
79Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.
80И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.
81И приеха вместо Аллах други богове, за да им бъдат сила.
82Ала не! Ще отрекат служенето на тях и ще им станат противници.
83Не виждаш ли ти, че изпращаме сатаните срещу неверниците, за да ги подстрекават непрестанно?
84И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.
85В Деня, когато съберем богобоязливите на групи при Всемилостивия
86и поведем престъпниците към Ада като на водопой,
87за никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.
88И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”
89Вие изрекохте нещо ужасно,
90от което небесата биха се разкъсали и земята -; разцепила, и планините -; сгромолясали в руини
91да приписват син на Всемилостивия!
92Не подобава на Всемилостивия да има син.
93Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.
94Той добре ги знае и всички ги отброява.
95И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението.
96На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.
97Улеснихме го [като го низпослахме] на твоя език [о, Мухаммад], само за да благовестваш с него богобоязливите и да предупредиш с него непокорни хора.
98И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?
Chapter 20 (Sura 20)
1Та. Ха.
2Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш,
3а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах]
4низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високите небеса,
5Всемилостивия, Който се въздигна [безподобен] на Трона.
6Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта.
7И дали ще говориш на глас [о, Мухаммад], или не -; Той знае и тайното, и най-скритото.
8Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена.
9Стигна ли до теб разказът за Муса?
10Когато видя огън, рече на семейството си: “Почакайте! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.”
11И когато стигна там, бе призован: “О, Муса,
12Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Туа.
13Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито!
14Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!
15Часът -; скривам го докрай -; непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му.
16И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва в него и следва страстите си, за да не се погубиш!
17А какво е това в десницата ти, о, Муса?”
18Рече: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля за овцете си [листа], и за други нужди я ползвам.”
19Рече [Аллах]: “Метни я, о, Муса!”
20И я метна, и ето я -; пълзяща змия!
21Рече: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем в първия й образ.
22И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйнобяла, без болест -; друго знамение,
23за да ти покажем от Нашите най-големи знамения.
24Иди при Фараона! Той наистина престъпи.”
25Рече [Муса]: “Господи мой, разтвори гръдта ми!
26И улесни делото ми!
27И развържи възела на езика ми,
28за да разбират словото ми!
29И ми отреди помощник от моето семейство -;
30брат ми Харун!
31Добави ми сила чрез него!
32И приобщи го към моето дело,
33за да Те прославяме много
34и за да Те споменаваме много!
35Ти ни съзираш.”
36Рече [Аллах]: “Изпълнена е вече твоята молба, о, Муса!
37Вече те облагодетелствахме още преди,
38когато разкрихме на майка ти следното откровение:
39“Положи [Муса] в сандъка и го метни в морето, и ще го изхвърли морето на брега. Ще го вземе един враг и на Мен, враг и на него.” И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.”
40Когато сестра ти отиде [при Фараона], каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Мадйан. После ти дойде по предопределение, о, Муса.
41И те избрах за Себе Си.
42Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате!
43Идете при Фараона! Той наистина престъпи.
44И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!”
45Казаха: “Господи, страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече].”
46Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.
47И отидете при него, и кажете: “Ние сме пратеници на твоя Господ. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамение от твоя Господ. Мир за онзи, който следва напътствието!
48Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и се отвръща [от знаменията на Аллах].”
49Каза [Фараонът]: “А кой е вашият Господ, о, Муса?”
50Каза: “Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.”
51Каза: “А какво е положението на предишните поколения?”
52Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нито пропуска моят Господ, нито забравя.”
53Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето -; чрез нея вадим Ние видове от различни растения.
54Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения за разумните хора.
55От нея ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж.
56Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения, ала той ги взе за лъжа и се възпротиви.
57Каза: “Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш с магията си от нашата земя, о, Муса?
58Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи между нас и теб среща, която нито ние ще нарушим, нито ти -; на справедливо място!”
59Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня за разкрасяване и хората да се съберат сутринта!”
60И се оттегли Фараонът, и подготви своята хитрина, после пак дойде.
61Муса им каза: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, та да не ви изкорени с мъчение! Измислящият лъжа непременно пропада.”
62И спореха помежду си за своето дело, и скришом си шепнеха.
63Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да отнемат най-добрия ви път.
64Затова подгответе своята хитрина, после елате в редици! Днес ще сполучи онзи, който превъзхожда.”
65Казаха: “О, Муса, ти ли ще метнеш, или ние първи да метнем?”
66Каза: “Вие метнете!” И ето -; стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.
67И страх усети Муса в себе си.
68Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!
69И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.”
70И магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на Харун и на Муса.”
71Каза [Фараонът]: “И нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмите и добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.”
72Казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които ни се явиха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Ти отсъждаш само в този, в земния живот.
73Ние наистина повярвахме в нашия Господ, за да ни опрости греховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е най-добър и най-дълговечен.”
74Който се яви като престъпник пред своя Господ, за него е Адът. Там нито ще умре, нито ще живее.
75А който дойде при Него като вярващ, вършил праведни дела, за такива са висшите степени -;
76Градините на Адн, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил.
77И разкрихме на Муса: “Потегли нощем с Моите раби и просечи за тях път, сух в морето! Не се страхувай, че ще те застигне [Фараонът] и не се плаши!”
78И ги последва Фараонът с войските си, които морето напълно погълна.
79Фараонът заблуди своя народ и не го напъти.
80О, синове на Исраил, Ние ви спасихме от вашия враг и определихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците.
81Яжте от благата, които ви дарихме, и не прекалявайте в това, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен.
82Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път.
83“И какво те накара да избързаш пред своя народ, о, Муса?”
84Рече: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб, Господи, за да бъдеш доволен.”
85Рече: “Вече изпитахме Ние твоя народ след теб и ги заблуди ас-Самири.”
86И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ. Рече: “О, народе мой, не ви ли даде вашият Господ хубаво обещание? Дали срокът бе дълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте вашето обещание към мен?”
87Рекоха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, но ги захвърлихме. Така ги запрати и ас-Самири.”
88И направи той за тях образ на телец, който мучеше. И рекоха [заблудените]: “Това е вашият бог и богът на Муса, ала той забрави.”
89А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза?
90А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой, това е само изпитание за вас. Всемилостивия е вашият Господ. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!”
91Рекоха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса при нас.”
92Рече [Муса]: “О, Харун, щом ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи
93да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?”
94Рече: “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за главата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Исраил и не удържа моето слово.”
95Рече [Муса]: “А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?”
96Рече: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душата ми.”
97Рече [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб ще има непременно Ден, който ти не ще избегнеш. И погледни към твоя бог [-телеца], комуто продължаваш да служиш! Ще го изгорим, после ще го разпръснем всецяло в морето.”
98Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание.
99Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас.
100Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня на възкресението,
101там ще пребивават вечно [в Огъня на Ада]. И колко лошо бреме е в Деня на възкресението!
102В Деня, когато се протръби с Рога, ще съберем Ние в този Ден престъпниците с побелели от ужас очи...
103Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] само десет [дни].”
104Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когато най-разумният от тях рече: “Пребивавахте само един [ден].”
105И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ всецяло ще ги разпръсне
106и ще ги превърне в плоска равнина.
107Не ще видиш там нито долина, нито хълм.”
108В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят от него, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен трополене.
109В този Ден застъпничеството не ще помогне, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговото слово.
110Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. А те не обхващат нищо от Неговото знание.
111И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е носил гнет.
112А който върши праведни дела и е вярващ, не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване.
113Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихме заплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение.
114Всевишен е Аллах, Истинския владетел! И не избързвай [о, Мухаммад] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Господи, надбави ми знание!”
115И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.
116И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.
117И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш!
118За теб там има, да не си нито гладен, нито гол.
119И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”
120Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”
121И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не се вслуша в своя Господ, и се заблуди.
122После неговият Господ го избра -; прие покаянието му и го напъти.
123И рече: “Напуснете двамата оттук -; всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, -; който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.
124А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”
125Ще рече: “Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?”
126Ще рече: “Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.”
127И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Господ. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото и дълговечното.
128И не им ли се изясни колко преди тях погубихме от поколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумните хора.
129И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, и назован срок, [мъчението] щеше да е неизбежно.
130Бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Господ преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го в часове от нощта и през деня, за да си доволен!
131И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелестите на земния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него! Препитанието на твоя Господ е най-доброто и дълговечното.
132И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.
133И рекоха: “Защо не ни донесе той [Мухаммад] знамение от своя Господ?” А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Писания?
134И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха да кажат: “Господи наш, ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”
135Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кои са на правия път и кой е напътен!”
Chapter 21 (Sura 21)
1Наближава за хората тяхната равносметка, а те нехайни се отдръпват.
2Всякога, щом получат ново напомняне от своя Господ, те го слушат, подигравайки се,
3с нехайни сърца. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммад] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?”
4Рече [Мухаммад]: “Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”
5А те рекоха: “Объркани сънища. Той само си го е измислил. Той е само поет. И нека ни донесе знамение, както предишните бяха изпращани!”
6Нито едно селище, което погубихме преди тях, не повярва, че те ли ще повярват?
7И преди теб изпращахме Ние само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!
8И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни.
9Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите.
10Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате?
11И колко селища, които угнетяваваха, Ние разрушихме и създадохме след тях други народи!
12И щом усетеха Нашето мъчение, ето ги -; бягат от него!
13Не бягайте и се върнете там, където бяхте свикнали на разкош, и към своите жилища, за да бъдете питани!
14Казваха: “О, горко ни, наистина бяхме угнетители.”
15И продължаваха така да викат, докато не ги покосихме и изпепелихме.
16Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега.
17Ако търсехме забава -; а не ще го сторим -; щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.
18Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я -; погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!
19Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват.
20Прославят Го нощем и денем, и не престават.
21Или [неверниците] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват?
22Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!
23Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.
24Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммад]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.
25И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!”
26И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби.
27Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат.
28Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат.
29А който от тях каже: “Аз съм бог освен Него!”, този ще накажем с Ада. Така наказваме угнетителите.
30Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?
31И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътища, за да се насочват!
32И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат.3
33Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.
34И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?
35Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.
36И видят ли те неверниците, подиграват ти се: “Този ли приказва за вашите богове?” Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.
37Човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, ала не искайте от Мен да прибързвам!
38И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
39Само ако знаеха неверниците времето, когато не ще могат да защитят от Огъня нито лицата, нито гърбовете си, и не ще им се помогне!...
40А Огънят ще ги връхлети внезапно и ще ги слиса, и нито ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани.
41Бяха подигравани пратеници и преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги обграждаше онова, на което са се подигравали.
42Кажи: “Кой друг ще ви закриля и денем, и нощем освен Всемилостивия?” Ала те от напомнянето на своя Господ се отвръщат.
43Или освен Нас имат богове, които да ги бранят? Те нито могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени.
44Но Ние оставяме тези и бащите им да се понасладят, докато възрастта им напредне. Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища? Нима те ще надделеят?
45Кажи [о, Мухаммад]: “Аз ви предупреждавам само чрез онова, което ми се разкрива.” Но не чуват глухите зова, когато ги предупреждават.
46И щом ги докосне и полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “О, горко ни! Наистина бяхме угнетители.”
47Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.
48И вече дадохме на Муса и Харун Разграничението, и светлина, и напомняне за богобоязливите,
49които и в уединение се боят от своя Господ, и се страхуват от Часа.
50Този [Коран] е благословено напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отречете?
51И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние.
52Рече на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”
53Рекоха: “Заварихме предците си на тях да служат.”
54Рече: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”
55Рекоха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”
56Рече: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.
57Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.”
58И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.
59Рекоха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”
60Рекоха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.”
61Рекоха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”
62Рекоха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?”
63Рече: “Не, направи го това -; най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”
64Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”
65После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: “Ти знаеш -; тези не говорят.”
66Рече: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди?
67Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?”
68Рекоха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”
69Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”
70И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите.
71И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която благословихме за световете.
72И му дарихме Исхак, и освен него -; Якуб, и всичките сторихме праведници.
73И ги сторихме водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Те служеха [единствено] на Нас.
74И на Лут дадохме мъдрост и знание, и го спасихме от селището, което вършеше скверности. То бе от хора на злото, нечестивци.
75И го въведохме в Нашата милост. Той бе от праведниците.
76По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест.
77И го защитихме от хората, които взимаха за лъжа Нашите знамения. Те бяха хора на злото, затова издавихме всичките.
78И [спомени] Дауд, и Сулайман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им.
79Ние сторихме Сулайман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това.
80И го научихме да изработва доспехи за вас, да ви пазят в битка. Не ще ли бъдете признателни?
81И подчинихме на Сулайман бурния вятър, който духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. Ние всяко нещо знаем.
82И му подчинихме от сатаните някои, които се гмуркаха за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме.
83И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”
84И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме -; милост от Нас и напомняне за покланящите се.
85И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зу-л-Кифл. Всички бяха от търпеливите.
86И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците.
87И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.”
88И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.
89И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.”
90И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.
91И [спомени Мариам -; ] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.
92Това е вашата вяра -; единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено на Мен служете!
93Но [общностите] изпаднаха в разногласие помежду си, ала всички при Нас ще се върнат.
94Който върши праведни дела и е вярващ, не ще се отхвърли неговото старание. Ние му го записваме.
95И възбранено е на всяко селище, което сме погубили, да се завърне [на земята].
96Когато бъдат пуснати [племената] Яджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат,
97тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това! Наистина бяхме угнетители.”
98[О, неверници], вие и това, на което служите вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него ще влезете.
99Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него. Всички там ще пребивават вечно.
100В него ще стенат и не ще чуват.
101А тези, които са получили най-доброто обещание от Нас, те оттам ще бъдат отдалечени.
102Не ще чуват от него дори шумолене. В това, което са желали, те ще пребивават вечно.
103И най-големият ужас не ще ги наскърби. И ангелите ще ги посрещат: “Това е вашият Ден, който ви е обещан.”
104Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим -; обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.
105Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.
106В този [Коран] има послание за хората, служещи на Аллах.
107И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.
108Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. Няма ли да Му се отдадете?”
109А отвърнат ли се, кажи: “Всички ви еднакво известих. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано.
110Наистина Той знае явното слово и знае какво спотайвате.
111И не знам дали това не е изпитание за вас и наслаждение до време.”
112Каза [Мухаммад]: “Господи, отсъди с правдата! Нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ против това, което Му приписвате.”
Chapter 22 (Sura 22)
1О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно.
2В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но мъчението на Аллах е сурово.
3Някои от хората спорят за Аллах, без да имат знание, и следват всеки непокорен сатана,
4за когото е писано -; всеки, който се сближи с него, той ще го заблуди и ще го поведе към мъчението на Огъня.
5О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо -; оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв прелестен вид.
6Това е, защото Аллах е Истината и Той съживява мъртвите, и Той за всяко нещо има сила.
7И защото Часът непременно ще настъпи. Няма съмнение в това. И ще възкреси Аллах онези, които са в гробовете.
8А някои хора спорят за Аллах, без да имат нито знание, нито напътствие, нито разясняващо писание,
9извръщайки се надменно, за да отклонят от пътя на Аллах. За тях в земния живот има позор и ще ги накараме да вкусят мъчението на Огъня в Деня на възкресението.
10То е заради онова, което с твоите ръце преди си сторил. Аллах не угнетява рабите.
11Някой от хората служи на Аллах с колебание. Ако му се случи добро, той се успокоява с него, а щом го сполети изпитание, преобръща се. Изгубил е и земния живот, и отвъдния. Това е явната загуба.
12Зове той не Аллах, а онова, което нито му вреди, нито му е от полза. Това е дълбоката заблуда.
13Зове той онзи, чиято вреда е по-близо от неговата полза. Колко е лош за покровител и колко е лош за приятел!
14Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела, в Градините, сред които реки текат. Аллах прави, каквото пожелае.
15Който допусне, че [Мухаммад] не ще го подкрепи Аллах и в земния живот, и в отвъдния, нека провеси въже от тавана, после нека прекъсне живота си и да види дали неговото коварство ще премахне онова, което го разгневява.
16Така го низпослахме Ние -; ясни знамения. Аллах напътва когото пожелае.
17Между вярващите и юдеите, и сабеите, и християните, и магите, и съдружаващите наистина Аллах ще отсъди в Деня на възкресението. Аллах на всяко нещо е свидетел.
18Не виждаш ли ти, че на Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всичко на земята, и слънцето, и луната, и звездите, и планините, и дърветата, и животните, и мнозина от хората? А мнозина заслужават мъчението. Когото Аллах унизи, никой не ще го уважи. Аллах прави, каквото пожелае.
19Тези са двама противници, които спорят за своя Господ. За неверниците ще бъде скроена дреха от огън и върху главите им ще бъде изливана вряща вода.
20Ще бъдат разтопявани с нея и вътрешностите, и кожата им.
21За тях ще има боздугани от желязо.
22Всякога, щом поискат да излязат оттам заради страданието, ще бъдат връщани обратно: “Вкусете мъчението на Огъня!”
23Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела, в Градините, сред които реки текат. Ще носят там украшения -; гривни от злато и бисери, и одеждата им там ще е коприна.
24Те бяха водени към благото слово и бяха водени към пътя на Всеславния.
25Неверниците и възпиращите от пътя на Аллах и от Свещената джамия, която Ние отредихме за хората -; все едно обитатели или пришълци, -; и искащия там безбожие чрез гнет -; тези Ние ще накараме да вкусят болезнено мъчение.
26И посочихме на Ибрахим мястото за Дома [Кааба]: “Не съдружавай нищо с Мен и почисти Моя Дом за онези, които обикалят и стоят в преклонение, и се кланят, и свеждат чела до земята в суджуд!
27И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища,
28за да придобият облаги за себе си [и в земния живот, и в отвъдния] и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал. Яжте от него и хранете бедняка-клетник!
29После да се почистят и да изпълнят своите обети и да обикалят древния Дом!
30Така е! Който зачита светините на Аллах, това е най-доброто за него при неговия Господ. Разрешен е за вас добитъкът освен онова, което ви бе прочетено. И избягвайте скверността на идолите, и избягвайте лъжливото слово!
31Бъдете правоверни към Аллах и не съдружавайте с Него! А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.
32Така е! А който зачита обредите на Аллах, това е от набожността на сърцата.
33От тях [- животните] имате облага до определен срок. Накрая мястото [за жертвоприношението] им е при древния Дом.
34И за всяка общност отредихме жертвоприношение, за да споменават името на Аллах над животно от добитъка, който Той им е дал. Вашият Бог е единственият Бог. Затова единствено на Него се отдайте! И благовествай смирените,
35които, щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и търпеливите пред онова, което ги е сполетяло, и отслужващите молитвата, и раздаващите от препитанието, което сме им дали.
36И сторихме за вас от обредите на Аллах да бъде едрият жертвен добитък. В него има благо за вас. И споменавайте името на Аллах, докато [животните] са изправени [за колитба]! И когато рухнат по хълбок, яжте и хранете и доволстващия, и просяка! Така сме ви ги подчинили, за да сте признателни.
37Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!
38Аллах закриля вярващите. Аллах не обича никой изменник, неблагодарник.
39На онези, срещу които е обявена война, им се позволи [да воюват], защото бяха угнетени -; Аллах има сила да им помогне,
40онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: “Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ.
41Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата.
42И ако тези те взимат за лъжец [о, Мухаммад], то и преди тях народът на Нух и адитите, и самудяните взимаха за лъжци [пророците],
43и народът на Ибрахим, и народът на Лут,
44и жителите на Мадян. И Муса бе взет за лъжец. Дадох Аз отсрочка на неверниците, после ги сграбчих. И колко тежко бе Моето отрицание!
45И колко селища погубихме, когато угнетяваха -; и ето ги с рухнали покриви!, -; и колко запустели кладенци, и високи дворци!
46Не ходеха ли по земята, със сърцата си да проумеят или с ушите си да чуят? Не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи.
47И искат от теб [о, Мухаммад] да ускориш мъчението, но Аллах никога не нарушава Своето обещание. Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите.
48И на колко селища, когато угнетяваха, Аз дадох отсрочка, после ги сграбчих! Завръщането е при Мен.
49Кажи: “О, хора, за вас съм само явен предупредител!”
50Които вярват и вършат праведни дела, за тях има опрощение и щедро препитание.
51А които се стараят да обезсилят Нашите знамения, тези са обитателите на Ада.
52И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения -; Аллах е всезнаещ, премъдър,
53за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест и за онези, чиито сърца са корави -; угнетителите са в дълбок раздор
54и за да узнаят дарените със знанието, че този [Коран] е истината от твоя Господ, и да вярват в него, и сърцата им да се смирят пред него. Аллах напътва вярващите към правия път.
55И не престават неверниците да се съмняват в него, докато внезапно дойде при тях Часът или дойде мъчение в безплодния Ден.
56Владението в този Ден принадлежи на Аллах. Той ще отсъди между тях. А онези, които са вярвали и вършели праведни дела, те ще са в Градините на блаженството.
57А онези, които са били неверници и са взимали за лъжа Нашите знамения, за тях ще има унизително мъчение.
58А онези, които са се преселили в името на Аллах, после са били убити или умрели, Аллах непременно ще им даде хубаво препитание. Аллах е Най-добрият от даряващите препитание.
59Ще ги въведе Той в място, което ще им хареса. Аллах е всезнаещ, всеблаг.
60Така е! А който накаже със същото, с каквото е бил наказан, после отново бъде потиснат, Аллах непременно ще го подкрепи. Аллах е извиняващ, опрощаващ.
61Така е, защото Аллах въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта. Аллах е всечуващ, всезрящ.
62Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е Всевишния, Превеликия.
63Не виждаш ли, че Аллах изсипва вода от небето и тогава земята се раззеленява? Аллах е всепроникващ, сведущ.
64Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е Пребогатия, Всеславния.
65Не виждаш ли, че Аллах подчинява за вас всичко на земята, и корабите, плаващи в морето по Неговата воля, и Той държи небето да не падне върху земята, освен с Неговото позволение. Аллах към хората е състрадателен, милосърден.
66Той е, Който ви дава живот, после ви го отнема, после ще ви съживи. Човекът наистина е неблагодарник.
67За всички общности сторихме обреди, които да изпълняват. И да не се препират с теб за това! И призовавай към твоя Господ! Ти си на правия път.
68А ако заспорят с теб, кажи: “Аллах най-добре знае вашите дела.”
69Аллах ще отсъди между вас в Деня на възкресението за онова, по което сте били в разногласие.
70Нима не знаеш, че Аллах знае всичко на небето и на земята? Всичко това е в Книга. За Аллах то е лесно.
71И вместо на Аллах те служат на онова, на което Той не е дал довод, и на онова, за което нямат знание. За угнетителите няма избавител.
72И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, разпознаваш по лицата на неверниците отрицанието. Едва не се нахвърлят срещу онези, които им четат Нашите знамения. Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известя ли за по-лошо от това? -; Огъня!” Аллах го обеща на неверниците. Колко лоша е тази участ!
73О, хора, пример ви се дава, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият.
74Не оценяват те Аллах с истинското Му величие. Аллах е всесилен, всемогъщ.
75Аллах избира пратеници и сред ангелите, и сред хората. Аллах е всечуващ, всезрящ.
76Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. При Аллах ще бъдат върнати делата.
77О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!
78И се борете в името на Аллах с подобаваща Нему борба! Предпочете ви Той и не ви наложи притеснение в религията -; вярата на баща ви Ибрахим. Назова ви Той отдадени -; и [в Писанията] преди, и в този [Коран], за да бъде Пратеника свидетел за вас, и вие да бъдете свидетели за хората. Затова отслужвайте молитвата и давайте милостинята закат, и се придържайте твърдо към Аллах! Той е вашият Покровител. Колко прекрасен Покровител е, колко прекрасен Избавител е Той!
Chapter 23 (Sura 23)
1Сполуката е за вярващите,
2които в своята молитва са смирени
3и които от празнословието странят,
4и които милостинята закат дават,
5и които целомъдрието си пазят,
6освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани -;
7а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите,
8и които повереното им и обетите си съблюдават,
9и които своите молитви редовно отслужват,
10тези са наследниците,
11които ще наследят Градините на Фирдаус, там ще пребивават вечно.
12Сътворихме Ние човека от подбрана глина,
13после го оставяме -; частица сперма -; на сигурно място,
14после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!
15После подир това ще умрете.
16После в Съдния ден ще бъдете възкресени.
17И сътворихме седем небеса над вас, и не сме нехайни към творението.
18И изсипваме от небето вода с мяра, и я съхраняваме в земята, и несъмнено можем да я отнесем.
19С нея сътворяваме за вас градини с палми и грозде -; там има за вас много плодове и от тях ядете -;
20и [маслиново] дърво, което никне в Синайската планина. То дава мазнина и препитание за хранещите се.
21И в добитъка има за вас поука. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха им. Имате от тях много облаги и от тях ядете.
22И с тях, и с корабите се превозвате.
23Когато изпратихме Нух при неговия народ, рече: “О, народе мой, на Аллах служете! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от Него?”
24Знатните от неговия народ, които отричаха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, Той щеше да изпрати ангели. [Но да е човек] не сме чували такова нещо дори от древните ни предци.
25Той е само един луд. Изтърпете го известно време!”
26Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!”
27И му разкрихме: “Направи Ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не Ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени.
28И когато се настаниш, ти и онези с теб, в Ковчега, кажи: “Слава на Аллах, Който ни спаси от хората-угнетители!”
29И кажи: “Господи мой, посели ме на благословено място! Най-добре Ти поселяваш.”
30В това има знамения. Ние непременно изпитваме [рабите].
31И създадохме след тях друго поколение.
32И им изпратихме пратеник измежду тях, [който рече]: “На Аллах служете! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите от Него?”
33Знатните от неговия народ, които отрекоха и взеха за лъжа срещата в отвъдния живот -; а бяхме ги отрупали с разкош в земния -; рекоха: “Този е само един човек като вас. Яде, каквото и вие ядете, и пие, каквото пиете.
34И ако се покорите на човек като вас, тогава ще сте губещи.
35Нима ви обещава, че след като умрете и станете пръст и кости, [отново] ще бъдете извадени?
36Далеч, много надалеч е онова, което ви се обещава!
37Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени.
38Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”
39Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!”
40Рече [Аллах]: “Скоро непременно ще съжаляват.”
41И с право ги обхвана Викът, и ги превърнахме в съчки. Гибел за хората-угнетители!
42После създадохме подир тях други поколения.
43Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
44После изпратихме Нашите пратеници поред. Всякога, щом при някоя общност идваше нейният пратеник, те го взимаха за лъжец. И така ги накарахме една друга да се последват. И ги превърнахме в предания. Гибел за хората-неверници!
45После изпратихме Муса и брат му Харун с Нашите знамения и с явен довод
46при Фараона и знатните му хора. А те се възгордяха и бяха хора надменни.
47И рекоха: “Нима да повярваме на двама като нас, щом хората им са наши слуги?”
48И ги взеха за лъжци, и бяха от погубените.
49И дадохме на Муса Писанието, за да се напътят.
50И сторихме [Иса] сина на Мариам и майка му знамение, и ги приютихме на хълм, където имаше покой и извор.
51О, пратеници, яжте от благата и вършете праведни дела! Каквото и да сторите, Аз го знам.
52Това е вашата вяра -; единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено от Мен се бойте!
53Но [общностите] се разделиха на групи и всяка от тях ликува с това, което е у нея.
54Остави ги [о, Мухаммад] в бездната на заблуждението им до време!
55Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме,
56Ние се надпреварваме да им сторим добро? Не, ала те не забелязват.
57Онези, които в страхопочитание от своя Господ се боят
58и които в знаменията на своя Господ вярват,
59и които със своя Господ не съдружават,
60и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господ ще се завърнат,
61те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват.
62И на всяка душа Ние възлагаме само по силите й. При Нас има Книга, която казва истината и те не ще бъдат онеправдани.
63Но сърцата им са в бездна [от заблуда] относно това. За тях [-неверниците] има и други деяния, които непременно ще извършат.
64А когато сграбчим с мъчение свикналите на разкош сред тях, ето ги -; роптаят!
65“Не роптайте Днес! Не ще получите помощ от Нас.
66Вече ви бяха четени Моите знамения, ала вие се отвръщахте -;
67високомерни към него, празнословещи по вечерни събирания.”
68Няма ли да размислят над Словото или при тях дойде нещо, което не е идвало при древните им предци?
69Или не узнаха своя пратеник, та го отричат?
70Или казват: “Луд е.” Ала не, той им донесе истината, но повечето от тях ненавиждат истината.
71А ако истината следваше техните страсти, непременно щяха да се разрушат и небесата, и земята, и всички, които са по тях. Въпреки че им дадохме [Корана-] тяхното напомняне, те от своето напомняне се отдръпват.
72Или искаш от тях награда [о, Мухаммад]? Но наградата на твоя Господ е най-доброто и Той е Най-добрият от даващите препитание.
73Ти ги зовеш към правия път.
74А онези, които не вярват в отвъдния живот, от пътя се отклоняват.
75И да ги пощадяхме и избавехме от бедата, която ги е сполетяла, пак щяха да упорстват, в своята престъпност да се лутат.
76И ги сграбчихме с мъчението, ала те нито се покориха на своя Господ, нито Го умоляваха.
77А щом им отворихме врата към сурово мъчение, ето ги там -; отчаяни!
78Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!
79Той е, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдете събрани.
80Той е, Който съживява и умъртвява, и от Него е промяната на нощта и деня. Нима не проумявате?
81А те изричат същото, което изричаха и предците.
82Казват: “След като умрем и станем пръст и кости, дали наистина ще бъдем възкресени?
83Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на предците.”
84Кажи: “Чия е земята и тези по нея, ако знаете?”
85Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?”
86Кажи: “Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?”
87Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?”
88Кажи: “В чии ръце е владението на всичко, щом Той покровителства, а не е покровителстван, ако знаете?”
89Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте омагьосвани?”
90Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци.
91Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват -;
92Знаещият и скритото, и явното, -; превисоко е над онова, което съдружават с Него!
93Кажи [о, Мухаммад]: “Господи мой, ако ми покажеш онова, което им е обещано,
94Господи мой, не ме поставяй сред хората-угнетители!”
95Способни сме Ние да ти покажем онова, което им обещаваме.
96Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват.
97И кажи: “Господи мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните!
98И ме пази, Господи мой, да не ме спохождат!”
99А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: “Господи мой, върни ме,
100за да сторя праведно дело в живота, който оставих!” Ала не! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени.
101И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родство между тях и не ще питат един за друг.
102Чиито везни натежат, тези са сполучилите.
103А чиито везни олекнат, тези са се погубили -; в Ада ще пребивават вечно.
104Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат.
105“Не ви ли бяха четени Моите знамения, та ги взехте за лъжа?”
106Ще рекат: “Господи наш, надделяха над нас страстите ни и бяхме хора заблудени.
107Господи наш, извади ни оттук, а ако пак повторим, тогава наистина ще сме угнетители!”
108Ще рече: “Бъдете там презрени и не говорете с Мен!
109Имаше група от Моите раби, казващи: “Господи наш, ние повярвахме. Опрости ни и помилвай! Ти си Най-милосърдният.”
110А им се подигравахте, докато сториха да забравите Моето споменаване в присмеха си над тях.
111Днес Аз ги възнаграждавам, защото бяха търпеливи. Те са спечелилите.”
112Ще рече [Аллах]: “Колко години престояхте в земята?”
113Ще рекат: “Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите [ангели].”
114Ще рече: “Престояхте само малко, ако знаете.
115Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?”
116Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг бог освен Него, Господа на прекрасния Трон!
117А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат.
118И кажи [о, Мухаммад]: “Господи, опрости и помилвай! Ти си Най-милосърдният.”
Chapter 24 (Sura 24)
1Сура, която Ние низпослахме и наложихме. В нея низпослахме ясни знамения, за да се поучите!
2На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича и да не ви обземе състрадание към тях, като прилагате религията на Аллах, -; ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! И да присъства на мъчението им група от вярващите!
3Прелюбодеецът се свързва само с прелюбодейка или съдружаваща и прелюбодейката се свързва само с прелюбодеец или съдружаващ. Възбранено е това за вярващите.
4А на онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство! Тези са нечестивците,
5освен които след това се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, милосърден.
6А които набедят своите съпруги и нямат свидетели, освен самите себе си, всеки от тях да засвидетелства четири пъти в името на Аллах, че наистина е искрен.
7А петия път -; проклятието на Аллах да е над него, ако лъже.
8И се отклонява от жената мъчението, ако четири пъти засвидетелства в името на Аллах, че наистина той лъже.
9А петия път -; гневът на Аллах да е над нея, ако мъжът е искрен.
10И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, и не бе Аллах приемащ покаянието, премъдър...
11Онези, които оклеветиха [Аиша], са [само] група от вас. Не смятайте, че то е зло за вас! Не, то е добро за вас. Над всеки от онези тегне грехът, който е придобил, а за най-големия виновник има огромно мъчение.
12Защо когато чухте това, вярващите мъже и жени не помислиха добро в себе си и не рекоха: “То е явна клевета.”
13Защо не доведоха за това четирима свидетели? И след като не са дошли със свидетелите, тези са лъжците пред Аллах.
14И ако не е благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост в земния живот и в отвъдния, щеше да ви сполети огромно мъчение за измислицата, в която затънахте.
15Ето, вие я пренасяте с езика си и изричате с устата си онова, за което нямате знание, и го смятате за дребно, а при Аллах то е огромно.
16И защо, когато чухте това, не рекохте: “Не ни подобава да приказваме за него. Пречист си Ти! Това е огромна измама.”
17Аллах ви наставлява никога да не повторите подобно нещо, ако сте вярващи.
18И ви разяснява Аллах знаменията. Аллах е всезнаещ, премъдър.
19За онези, които желаят покварата да се разпространява сред вярващите, ще има болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. Аллах знае, вие не знаете.
20И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, и не бе Аллах състрадателен, милосърден...
21О, вярващи, не следвайте стъпките на сатаната! А който следва стъпките на сатаната, на него повелява той покварата и порицаваното. И ако не бе благодатта на Аллах към вас и Неговата милост, никой от вас не ще бъде никога чист. Но Аллах пречиства когото пожелае. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
22И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.
23Онези, които набедят целомъдрена жена, наивна и вярваща, те са прокълнати в земния живот и в отвъдния, и за тях ще има огромно мъчение
24в Деня, когато и езиците, и ръцете, и краката им ще свидетелстват за техните дела.
25В този Ден Аллах напълно ще им изплати истинското въздаяние и ще узнаят, че Аллах е явната истина.
26Лошото е за лошите хора и лошите хора са за лошото, а доброто е за добрите хора и добрите хора са за доброто. Тези са пречистени от онова, което се приказва. За тях има опрощение и щедро препитание.
27О, вярващи, не влизайте в домове, освен в собствените си, докато не поискате разрешение и не поздравите обитателите им! За вас това е най-доброто, за да се поучите.
28И ако не намерите никого там, не влизайте, докато не ви се позволи! И ако ви бъде казано: “Върнете се!”, тогава се върнете! За вас това е най-чистото. Аллах знае вашите дела.
29Не е грях за вас да влизате в необитаеми домове, в които има ваше имущество. Аллах знае какво разкривате и какво потулвате.
30Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.
31И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!
32И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ.
33Които нямат средства да встъпят в брак, нека се въздържат, докато Аллах им даде от Своята благодат! А за онези сред владените от десниците ви, които желаят договор [за освобождаване] -; напишете им, ако виждате у тях добро! И им дайте от имота на Аллах, който Той ви е дал! В стремежа ви към благата на земния живот не принуждавайте слугините си да развратничат -; те желаят целомъдрие! Но принудят ли слугиня, то и след принуждаването Аллах [за нея] е опрощаващ, милосърден.
34И вече ви низпослахме ясни знамения и пример за онези, които бяха преди вас, и поучение за богобоязливите.
35Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда. Разпалена е от [маслото на] благословено маслиново дърво, нито източно, нито западно. Едва докоснато от огъня, маслото му озарява. Светлина върху светлина. Аллах напътва към Своята светлина когото пожелае и дава Аллах примерите за хората -; Аллах всяко нещо знае -;
36в домовете, които Аллах позволи да бъдат възвисени и да се споменава в тях Неговото име. Прославят Го там и сутрин, и вечер
37хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите,
38за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили, и да им надбави от Своята благодат. Аллах безмерно дава препитание на когото пожелае.
39А на неверниците делата са като мираж в пустиня. Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо. Там ще намери Аллах и Той ще му изплати въздаянието. Аллах бързо прави равносметка.
40Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях -; облаци. Тъмнини една върху друга. Извади ли някой ръка, едвам ще я види. Комуто Аллах не е отредил светлина, не ще има за него светлина.
41Не виждаш ли, че Аллах прославят всички на небесата и на земята, и птиците, разтворили криле? Всеки знае как да се моли и да прославя. Аллах знае техните дела.
42На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и към Аллах е завръщането.
43Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението.
44Аллах променя нощта и деня. В това има поука за прозорливите.
45Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.
46Вече низпослахме ясни знамения. Аллах води когото пожелае към правия път.
47Казват [лицемерите]: “Повярвахме в Аллах и в Пратеника, и се покорихме.” Сетне част от тях се отмята след това. Тези не са вярващи.
48И когато бъдат призовани към Аллах и към Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, ето -; част от тях се отвръща!
49А ако правдата е в тяхна полза, отиват при него покорни.
50Болест ли има в сърцата им, или се усъмняват, или се страхуват, че Аллах и Неговият Пратеник ще бъдат несправедливи към тях? Да, тези са угнетителите.
51Ако вярващите бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: “Чухме и се покорихме!” Тези са сполучилите.
52Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, и се страхува от Аллах, и се бои от Него, тези са преуспяващите.
53И се кълнат [лицемерите] в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако им повелиш, непременно ще излязат [за битка]. Кажи [о, Мухаммад]: “Не се кълнете! Ясно е доколко се покорявате! Сведущ е Аллах за вашите дела.”
54Кажи: “Покорявайте се на Аллах, покорявайте се на Пратеника! А отметнете ли се, негов дълг е само онова, което му е възложено и ваш дълг е само онова, което на вас е възложено. И покорите ли му се, ще сте на правия път. Дълг за Пратеника е само ясното послание.”
55Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците.
56И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Пратеника, за да бъдете помилвани!
57Не смятай, че неверниците ще обезсилят [Аллах] на земята! Мястото им е Адът. И колко лоша участ е той!
58О, вярващи, нека онези, които са под властта на десниците ви и онези от вас, които не са достигнали зрелост, да ви искат позволение три пъти: преди молитвата в зори и когато сваляте одеждите си по пладне, и подир нощната молитва -; три случая, в които може да сте съблечени. Извън това не е грях нито за вас, нито за тях да влизате едни при други. Така Аллах ви разяснява знаменията. Аллах е всезнаещ, премъдър.
59А когато децата ви достигнат зрелост, да искат позволение, както искат и всички преди тях. Така Аллах ви разяснява Своите знамения. Аллах е всезнаещ, премъдър.
60А престарелите жени, които вече не се надяват на брак, не е грях да свалят връхното си наметало, без да показват украшения. Но да се въздържат е по-доброто за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
61Няма за слепеца притеснение и няма за куция притеснение, и няма за болния притеснение, нито за самите вас да ядете в своите домове или в домовете на бащите си, или в домовете на майките си, или в домовете на братята си, или в домовете на сестрите си, или в домовете на чичовците си, или в домовете на лелите си, или в домовете на вуйчовците си, или в домовете на вуйните си, или там, откъдето имате ключове, или при ваш приятел. Няма грях за вас да ядете заедно или поотделно. И щом влезете в домове, поздравете се взаимно с поздрав от Аллах -; благословен, мил! Така Аллах ви обяснява знаменията, за да проумеете.
62Вярващите са само онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, и щом са с него за общо дело, не си отиват, докато не му поискат позволение. Които ти искат позволение, те вярват в Аллах и в Неговия Пратеник. А щом ти поискат позволение за нещо свое, позволи на когото желаеш! И моли Аллах да ги опрости! Аллах е опрощаващ, милосърден.
63И не се обръщайте към Пратеника така, както се обръщате един към друг! Аллах знае онези от вас, които скришом се измъкват. И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!
64Да, на Аллах е всичко на небесата и на земята. Знае Той вашето положение. В Деня, когато бъдат върнати при Него, ще ги извести какво са вършили. Аллах знае всяко нещо.
Chapter 25 (Sura 25)
1Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете -
2Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.
3А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени, и не владеят за себе си нито вреда, нито полза, и не владеят нито смърт, нито живот, нито възкресение.
4И казват неверниците: “Това е само лъжа, която той си е измислил. И са му помогнали за нея други хора.” Така угнетяват и мамят.
5И казват: “Легенди на предците! Накарал е да му ги препишат и му се диктуват сутрин и вечер.”
6Кажи [о, Мухаммад]: “Низпосла го Онзи, Който знае неведомото и на небесата, и на земята. Той е опрощаващ, милосърден.”
7И казват: “Що за пратеник е този? Яде храна и ходи по пазарите. Защо не му бе изпратен ангел, за да бъде с него предупредител?
8Или не му бъде спуснато съкровище, или не му се даде градина, от която да яде?” И казват угнетителите: “Вие следвате само един омагьосан човек.”
9Погледни как скалъпват за теб притчите и така се заблуждават, и не могат да намерят пътя.
10Благословен е Онзи, Който ако пожелае, ти отрежда по-доброто от това -; Градините, сред които реки текат, и дворци ти отрежда.
11Но те взимат за лъжа Часа, а Ние приготвихме пламъци за онези, които взимат за лъжа Часа.
12И когато те ги зърнат отдалеч, ще доловят тяхната ярост и вой.
13И когато бъдат хвърлени там на  тясно място -; завързани, ще зоват за погибел.
14[И ще им се каже]: “Не зовете Днес за една гибел, а за много гибел!”
15Кажи [о, Мухаммад]: “Това ли е по-доброто, или Градината на вечността, обещана за богобоязливите? Тя за тях ще бъде въздаяние и място за пребивание.”
16Там ще пребивават вечно и ще имат, каквото пожелаят. Това е обещание, измолено от твоя Господ.
17В Деня, когато Той ще събере тях и онова, на което служат вместо на Аллах, ще каже: “Вие ли заблудихте тези Мои раби, или сами се заблудиха по пътя?”
18Ще кажат: “Пречист си Ти! Не ни подобава да приемаме други покровители освен Теб. Ала Ти им даде, на тях и на техните бащи, да се понасладят, докато забравиха споменаването и станаха хора погубени.”
19Изобличиха ви в лъжа за онова, което казвате [о, съдружаващи] и не можете нито да се защитите, нито да се спасите. И който от вас угнетява, ще го накараме да вкуси голямо мъчение.
20И преди теб изпращахме само пратеници, които ядат храна и ходят по пазарите. И сторихме едни от вас изпитание за други. Ще изтърпите ли? Твоят Господ е всезрящ.
21И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.
22В Деня, когато те ще видят ангелите, не ще има в този Ден радостна вест за престъпниците и [ангелите] ще кажат: “Възбранена преграда!”
23И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.
24Обитателите на Рая в този Ден ще имат най-добрата обител и най-хубавото място за отдих.
25В Деня, когато ще се разцепи небето с облаците и ще бъдат изпратени ангелите,
26истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия. Ще бъде тежък Ден за неверниците.
27В Деня, когато угнетителят ще хапе ръцете си, казвайки: “Ах, да бях поел път с Пратеника!
28Ах, горко ми, да не бях взимал такъв за приятел!
29Той ме отклони от споменаването, след като бе дошло при мен. Сатаната за човека е предател.”
30И рече Пратеника: “О, Господи, моят народ пренебрегва този Коран.”
31И така на всеки пророк сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Господ за водител и закрилник.
32И рекоха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така е, за да укрепим с него твоето сърце. И го четохме отмерено.
33И не ще дойдат при теб с пример, без да сме ти донесли истината [за него] и още по-добро тълкуване.
34Тези, които бъдат подкарани към Ада по очи, ще са на най-лошото място и на най-заблудения път.
35Вече дадохме на Муса Писанието и за негов помощник определихме брат му Харун.
36И рекохме: “Отидете двамата при народа, който взе за лъжа Нашите знамения!” И го унищожихме напълно.
37И народа на Нух издавихме, когато взе за лъжа пратениците, и го сторихме знамение за хората. И приготвихме болезнено мъчение за потисниците.
38И адитите, и самудяните, и обитателите на ар-Рас, и много поколения между тях.
39И на всеки от тях давахме примери, и всички напълно погубихме.
40И минават [неверниците] край селището, над което бе изсипан бедственият дъжд. Нима не го виждат? Да, ала те не се страхуват от възкресението.
41И щом те видят, взимат те само на присмех: “Този ли е, когото Аллах е проводил за пратеник?
42Той щеше да ни отклони от божествата ни, ако не постоянствахме за тях.” А когато видят мъчението, ще узнаят кой е най-заблуден за пътя.
43Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?
44Или смяташ, че повечето от тях чуват или проумяват? Те са като добитъка, дори са още по-заблудени.
45Не виждаш ли как твоят Господ разпростира сянката? А ако пожелаеше, Той би я сторил неподвижна. После сторваме слънцето неин водител.
46После малко по малко я скъсяваме.
47Той е, Който стори за вас нощта да е одеяние, и съня да е за отдих, и стори деня да е за препитание.
48Той е, Който праща ветровете като благовестители преди Своята милост. И изсипваме чиста вода от небето,
49за да съживим с нея мъртвата земя и да пият сътворените от Нас многобройни хора и добитък.
50И я пръскаме между тях, за да се поучат. Ала повечето хора се противят, освен за неверието.
51И ако желаехме, щяхме да изпратим във всяко селище предупредител.
52И не се покорявай на неверниците, и чрез него [-Корана] води срещу тях велика борба!
53Той е, Който разположи в съседство двете морета, едното -; сладко, утоляващо жаждата, а другото -; солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда.
54Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ.
55И вместо на Аллах служат на онова, което нито им помага, нито им вреди. Неверникът е помощник [на сатаната] срещу своя Господ.
56Ние те изпратихме [о, Мухаммад] само като благовестител и предупредител.
57Кажи: “Не търся от вас друга отплата за това, освен желанието на някого да поеме пътя към своя Господ.”
58И се уповавай на Вечноживия, Който не умира, и Го прославяй с възхвала! Достатъчно е сведущ Той за греховете на Своите раби -
59Онзи, Който сътвори небесата и земята, и всичко помежду им в шест дни, после се въздигна [безподобен] на Трона. Всемилостивия -; питай за Него знаещите!
60И когато им се рече: “Сведете чела до земята в суджуд пред Всемилостивия!”, казват: “А какво е Всемилостивия? Нима ще се поклоним на онова, за което ни повеляваш ти?” И това им надбавя омраза.
61Благословен е Онзи, Който стори съзвездия на небето и стори там светило и сияйна луна!
62Той е, Който стори нощта и денят да се следват за желаещия да се поучи или желаещия да е признателен.
63Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават];
64и които прекарват нощта, като свеждат чела в суджуд и се възправят пред своя Господ;
65и които казват: “Господи, отклони от нас мъчението на Ада! Неотменимо е неговото мъчение.”
66И колко лош е той за обиталище и пребивание!
67И които ако харчат, нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това.
68И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот -; Аллах е възбранил това, освен по право, -; и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие.
69В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно,
70освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден.
71А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние.
72И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно;
73и които, ако им се напомнят знаменията на техния Господ, не остават пред тях глухи и слепи;
74и които казват: “Господи наш, дари ни със съпруги и потомци -; радост за очите ни! И ни стори водители на богобоязливите!”
75на тези ще се въздаде най-издигнатото място в Рая, защото са търпели, и там ще бъдат посрещнати с поздрав и мир.
76В него ще пребивават вечно. И колко прекрасно е то за обиталище и пребиваване!
77Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте го призовавали. Но вие взимахте това за лъжа [о, неверници] и мъчението е неизбежно.”
Chapter 26 (Sura 26)
1Та. Син. Мим.
2Тези са знаменията на ясната Книга.
3Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!
4Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.
5И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.
6Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.
7И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?
8В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.
9Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
10И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,
11хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -
12каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец
13и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!
14И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”
15Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас -; чуващи.
16Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.
17Пусни с нас синовете на Исраил!”
18Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?
19И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”
20Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.
21И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.
22И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”
23Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”
24Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”
25Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”
26Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”
27Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”
28Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”
29Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”
30Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”
31Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”
32И метна Муса тоягата си, и ето я -; явна змия!
33И извади ръката си, и ето я -; сияйнобяла за гледащите!
34Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.
35Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”
36Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
37да ти доведат всички вещи магьосници!”
38И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.
39И се рече на хората: “Събрахте ли се?”
40[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”
41И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”
42Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”
43Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”
44И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”
45И Муса метна своята тояга, и ето я -; поглъща онова, с което измамват!
46Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
47Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,
48Господа на Муса и Харун!”
49Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”
50Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.
51Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”
52И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”
53И изпрати Фараонът събирачи в градовете:
54“Тези [синове на Исраил] са малко хора.
55Те ни разгневяват,
56но ние всички сме бдителни.”
57И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,
58и от съкровища, и от знатно място.
59Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.
60И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].
61И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”
62Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”
63И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.
64И сторихме там другите да се приближат.
65И спасихме Муса и всички, които бяха с него.
66После издавихме другите.
67В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
68Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
69Прочети им вестта за Ибрахим!
70Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,
71рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”
72Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,
73или ви помагат, или вредят?”
74Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”
75Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,
76вие и древните ви предци?
77Те са мои врагове, а не Господът на световете,
78Който ме е сътворил и ме напътва,
79и Който ме храни, и ми дава да пия,
80и ако се разболея, Той ме изцелява,
81и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
82и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
83Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
84И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],
85и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!
86И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.
87И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,
88в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,
89освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
90И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.
91И Адът ще бъде показан на заблудените.
92И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили
93вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?
94Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,
95и войските на Иблис -; всичките.
96Ще рекат, карайки се там:
97“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,
98когато вас приравнявахме с Господа на световете.
99И ни заблудиха не други, а престъпниците.
100Сега нямаме нито застъпници,
101нито близък приятел.
102Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”
103В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
104Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
105Народът на Нух взе пратениците за лъжци.
106Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?
107Аз съм доверен пратеник за вас,
108затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
109И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,
110затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -
111казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”
112Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?
113Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.
114Аз не ще прогонвам вярващите.
115Аз съм само явен предупредител.”
116Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”
117Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.
118Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”
119И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.
120Сетне издавихме останалите.
121В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
122Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
123И адитите взеха пратениците за лъжци.
124Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?
125Аз съм доверен пратеник за вас,
126затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
127И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
128Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?
129И правите дворци, сякаш ще векувате.
130И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.
131Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
132И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,
133и ви е дал добитък и синове,
134и градини, и извори!
135Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
136Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.
137Това са само обичаите на предците.
138И не ще бъдем измъчвани.”
139И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
140Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
141И самудяните взеха пратениците за лъжци.
142Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?
143Аз съм доверен пратеник за вас,
144затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
145И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
146Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -
147сред градини и извори,
148и насаждения, и палми с узрял плод,
149и да изсичате умело в планините домове?
150Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
151И не слушайте повелята на престъпващите,
152които рушат по земята и не поправят!”
153Казаха: “Ти си само омагьосан.
154Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”
155Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.
156И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”
157Но я заклаха, после съжаляваха.
158И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
159Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
160И народът на Лут взе пратениците за лъжци.
161Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?
162Аз съм доверен пратеник за вас,
163затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
164И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
165Нима ходите при мъжете от хората,
166а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”
167Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”
168Каза: “Аз мразя вашето деяние.
169Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”
170И спасихме него и семейството му -; всички,
171освен една старица сред останалите.
172После унищожихме другите.
173И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!
1748
175Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
176И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.
177Шуайб им каза: “Не се ли боите?
178Аз съм доверен пратеник за вас,
179затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
180И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
181И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!
182И претегляйте с точни везни!
183И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
184И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”
185Казаха: “Ти си само омагьосан.
186Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.
187Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”
188Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”
189И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.
190В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
191Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
192Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.
193Спусна го довереният Дух [Джибрил]
194в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
195на ясен арабски език.
196Той е [споменат] в писанията на предците.
197Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?
198И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,
199и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.
200Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
201Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.
202А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.
203Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”
204А нима за Нашето мъчение бързат?
205Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,
206а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,
207с какво ще ги избави даденото им за наслада?
208Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители
209с напомняне. И не сме Ние угнетители.
210И не сатаните го спуснаха.
211Не им е отредено и не могат да го сторят.
212Недостъпно е за тях да го чуят.
213И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!
214Предупреди най-близките си роднини
215и спусни крилото си над вярващите, които те последват!
216А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”
217И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,
218Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],
219и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.
220Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.
221Да ви известя ли при кого слизат сатаните?
222Слизат при всеки клеветник, грешник,
223който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.
224Поетите ги следват заблудените.
225Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?
226И говорят, каквото не правят,
227освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.
Chapter 27 (Sura 27)
1Та. Син. Тези са знаменията на Корана -; ясната Книга -
2напътствие и блага вест за вярващите,
3които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и за отвъдния живот са убедени.
4На онези, които не вярват в отвъдния живот, разкрасихме делата им и те се лутат.
5За тези е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.
6Наистина Коранът ти се дава [о, Мухаммад] от премъдър, всезнаещ.
7Муса рече на семейството си: “Забелязах огън. Ще ви донеса оттам вест или ще ви донеса главня, за да се сгреете!”
8И когато стигна там, бе призован: “Благословен да бъде този при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете!
9О, Муса, Аз съм Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.
10Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, не се страхувай! Не се страхуват при Мен пратениците,
11а ако някой е угнетил, после е заменил злото с добро -; Аз съм опрощаващ, милосърден.
12И пъхни ръката си в джоба, ще я извадиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест -; от деветте знамения за Фараона и неговите хора. Те са нечестиви хора.”